Точно 20 години след промените за първи път сайтът Държавна сигурност.com ще даде възможност на българското общество да се запознае с единствения правителствен документ от рухването на комунизма до днес, с който обект на висшия орган на изпълнителната власт – Министерския съвет е дейността на бившата Държавна сигурност. Това е строго поверителният доклад на кабинета на Димитър Попов от 1991 г. за обследване дейността на Държавна сигурност.

Документът се състои от 127 страници и е подготвен от специална група, натоварена с обследване на бившата Държавна сигурност в началото на 1991 г., два месеца след като второто правителството на БСП с министър-председател Андрей Луканов е подало оставка.

Докладът е изготвен по време на първото правителство след 10 ноември 1989 г., което не е на БКП/БСП и в което министърът на вътрешните работи не е представител на бившите комунисти (министър е Христо Данов).

Преди няколко години в. „Сега” цитира извадки от документа, върху който има гриф за секретност „Строго поверително”, но не публикува нито една страница от него.

Сега сайтът Държавна сигурност.com за първи път ще разпространи пълното съдържание на правителствения документ в интернет във вида, в който съществува.

ОЧАКАВАЙТЕ 1 ЧАСТ ОТ ДОКЛАДА на 3 февруари 2011 г.

Известно е, че вицепремиерът Трайчо Костов, член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП, е унищожен през 1949 г. от собствената си компартия чрез измислен съдебен процес, инспириран от Кремъл.

Това става, след като си позволява да откаже на Москва да предоставя данни за българския износ на Запад, отказ довел Сталин до гняв и фатални последици за Костов.

Когато обаче в София е задействан съветския план за разправа с неразумния български комунистически високопоставен функционер репресивният апарат на БКП – Държавна сигурност – е поискал от най-високо място помощ, за да докаже обвиненията, че Трайчо Костов е прикрил се левосектант, върл привърженик на титова Югославия и накрая – английски шпионин с антисъветска дейност.

Лично министърът на МВР-ДС по това време Руси Христозов се е обърнал до ЦК на БКП с искане Централният комитет да посочи конкретни хора и фигури, които да подкрепят с показания гореописаните обвинения.

Сайтът desebg.com публикува онлайн наскоро разсекретени от Комисията по досиетата архивни документи, които показват как след 9 септември 1944 г. комунистическата партия е отказала да признае заслугите на офицерите, участвали в заключителната фаза на Втората световна война, а вместо това е организирала изпращането на част от тях за съдене от  „народния съд”. Друга част от българското офицерство пък е уволнено, като е заменено от новоназначени политкомисари из средите на партизаните.

На 23 ноември 1944 г. Министерският съвет приема постановление №4, с което се одобрява оневиняването на онези офицерите, които са проявили храброст по време на участието си в края на Втората световна война. Според решението на отечественофронтовското правителство тези военни следва да не бъдат съдени от „народния съд”, подготовката за който по това време е започнала по нареждане на Георги Димитров от Москва.

Какво нещо е бил комунистическият режим?! Идва през 1944 г. и веднага репресивният му апарат Държавна сигурност се превръща в цензор и контрола на действията на творците.

Дори в началото на диктатурата е издавала абсурдни от днешна гледна точка разрешения.

Едно такова разрешение се е отнасяло до възможността на художниците да се предписват страната и да творят.

Доказателството – разпореждане на началника на ДС към Дирекцията на народната милиция от юни 1945 г., с което се разрешава на художника Златю Бояджиев да „рисува пейзажи и битови картини из цялото царство (тогава България все още е била царство, б.а.) и крайбрежието“.

Изключението е едно единствено: „рисуването да не засяга обекти, представляващи интерес за чуждото разузнаване“, показва документът, който desebg.com публикува онлайн.

Все едно, че талантливият художник се е бил засилил да рисува военни, партийни, гранични или други важни за комунистическата власт обекти.