В окаяно положение са живеели деца в място в гр. Пловдив, наречено възпиталище, където са били прибрани като „морално и социално застрашени” през 1948 г., когато в България БКП установява своята тоталитарна власт.

Това разкрива документ от архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява  Изложение от инициативния комитет за морално и социално застрашени деца в Пловдив.

В документа се посочва, че в във възпиталището са настанени към онзи момент 21 деца.

Посочено е, че децата спят на продънени легла, върху които има само сламеник. Окъсаното облекло, което носят вечерта им служи за възглавница, а през зимата са спали само с едно одеяло.

„Накратко казано децата са в окаяно състояние: намираме ги без обувки, дрехи, неизпрани, въшлясали и замърсени”, се посочва в документа.

Описана е и „столовата”, в която децата са се хранили – място, където не е имало столове и малките обитатели на зловещото „възпиталище” са се хранили прави, с по едно канче и лъжица.

Сайтът desebg.com публикува строго секретните бойни заповеди, с които министърът на народната отбрана армейски генерал Добри Джуров изпраща 12-ти и 22-ри мотострелкови полкове (МСП) за присъединяване към въоръжените сили на Варшавския договор, които в полунощ на 20 срещу 21 август 1968 г. нахлуват в Чехословакия и смачкват Пражката пролет.

На 21 август 2014 г. ще се навършат 46 години от военната интервенция, в която участват и български военни части.

Заповедите са ръкописни и са издадени на 19 август 1968 . в един екземпляр. Освен от министър Джуров те са подписани и от началника на Генералния щаб на БНА ген. Атанас Семерджиев.

Съдържанието на бойните заповеди е идентично и те са отнесени до командирите на 12-ти и 22-ри МСП. Както се разбира от тяхното съдържание българските военни части, са поставени на подчинение на Главнокомандващия Обединените варшавски сили, тоест под съветско командване.

Сайтът desebg.com публикува секретно „Б” решение №17 на Политбюро на ЦК на БКП от 27 юни 1977 г. относно: Усъвършенстване работата за ограничаване и обезвредяване дейността на българската вражеска емиграция и за подобряване подбора и подготовката на българските граждани, заминаващи зад граница.

С решението си ръководството на комунистическата партия на практика втвърдява политиката спрямо българската политическа емиграция, определена от комунистическия режим като „вражеска”. Върхушката на БКП се опасява чрез активната българска емиграция да не се създаде опозиционен център в страната.

Решението става факт две години след конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа от 1975 г. в Хелзинки, където СССР и останалите страни от Източния блок подписват споразумения подписват споразумения в различни области, сред които и спазването на човешките права. КГБ определя това като грешка и впоследствие в СССР и други страни от лагера се създават хелзинкските комитети и проявите на дисидентите се засилват.

През 1988 г. стремежът към преустройство в НРБ изчезнал, а гласност в България не е съществувала.

Това коментирал унгарският дипломат по това време у нас Ищван Сабо, а казаното от него е засечено от Държавна сигурност и достига днес до нас чрез архивите на репресивния апарат на БКП.

Сайтът desebg.com публикува онлайн въпросния документ, който представлява секретна информация относно: изразени становища на унгарски дипломат по преустройството в НР България.

Той е от юни 1988 г. и е изпратен на тогавашния министър на външните работи Петър Младенов.