Сайтът desebg.com публикува архивни документи, от които става ясно как през 1946 г. в България е въведена забранена гранична зона. Това става по решение на съветското командване. Забранената зона обхваща 25 километра от границата с Гърция и Турция и 10 километра от границата с Югославия.

По това време в България действа Съюзната контролна комисия, като в същото време обаче в страната, окупирана през септември 1944 г. от съветската армия, продължават да са разположени военни части на СССР (те остават до края на 1947 г.).

Според заповед на Дирекция на Народната милиция на МВР от 17 юли 1946 г. във въведената забранена гранична зона влизането на „поданиците и военнослужещите от всички държави” става с разрешение на съветското командване в България.

Макар комунистическият режим да е опасал 45 над 40 години страната с телени мрежи и стрелба на месо по границата нито Българската комунистическа партия, нито нейния репресивен апарат в лицето на Държавна сигурност успяват да спрат хората, избрали свободата.

Над 13 000 българи успяват да се спасят от „хубавото” на соца, а в края на тоталитарната система през 1989 г. Държавна сигурност признава, че „чувствително се увеличи броя на бегълците с висше и средно образование. Някои от тях са инженери, медицински кадри и други висококвалифицирани специалисти”.

Тази констатация е направена в строго секретен доклад на Второ главно управление на ДС (ВГУ, контраразузнаването), който desebg.com публикува онлайн.

Сайтът desebg.com публикува онлайн архивни документи, които хвърлят светлина върху началото на чистката в българската армия след 9-септемврийския преврат през 1944 г., когато Българската работническа партия (комунисти) влиза във властта с кабинета на Отечествения фронт.

Документите бяха наскоро разсекретени от Комисията по досиетата и са включени в разширеното издание на документалния сборник „Държавна сигурност и офицерите от БНА 1944-1960”, представен неотдавна.

Документите представляват заповеди на министъра на войната в кабинета на ОФ Дамян Велчев от септември и октомври 1944 г., с които е поставено началото на чистката в българската армия.

Сайтът desebg.com публикува заповед на министъра на вътрешните работи от април 1961 г., с която от София са изселени комунистическите функционери с целите им семейства, които са си позволили критика на поставения от Москва начело на БКП през 1956 г. Тодор Живков.

Първи в списъка на изселени партийци е Никола Куфарджиев, секретар на ЦК на Българския професионален съюз, който през 1960 г. заедно с още 6-ма комунисти се обръща с писмо до ЦК на БКП и критикуват Живковото управление за насоките на развитието на социализма в нашата страна”. Обвиняват го, че с промишлеността, създадена чрез акт на национализация, се разпорежда висшата бюрокрация, че трудовите колективи са лишени от реално участие в решаване на производството, че кооперативните стопанства са превърнати в своеобразни държавни предприятия.