Сайтът desebg.com публикува част 2 от доклада (37-66 страници) на Димитър Луджев до министър-председателя Филип Димитров от есента на 1991 г. за безконтролното източване на държавни средства зад граница от комунистическия режим и „приватизирането” им от номенклатурата на БКП. В тази част подробно са посочени механизмите за различни финансови машинации със валутни средства на българските задгранични фирми и други финансовите злоупотреби, свързани с тях.

Тук за първи път е коментирана дейността на Държавна сигурност по линия на икономиката и натискът на комунистическата върхушка за прикриване на различни финансови престъпления в периода 1980-1989 г.

Изброени са над 20 конкретни следствени и съдебни дела за крупни злоупотреби и тяхната съдба. Сред тях най-подробно коментирана аферата с Фонд „1300 години България”, оглавяван от дъщерята на Людмила Живкова (едва след смъртта й през 1981 г. е образувано дело за злоупотреби само срещу някои от по-дребните участници, бел. ред.)

Сайтът desebg.com припомня забравени факти от действителното състояние на т. нар. реален социализъм, за изграждането на който българското общество е впрегнато под ръководството на БКП, като публикува поверителна информация от различни държавни органи, изпращана без цензура на ЦК на БКП през втората половина на 80-те години на миналия век.

Документите са обработвани от специална група към отдел „Деловодство” на ЦК на БКП. Реалността в тях не е спестявана  и е представяна под формата на седмична оперативна информация на висшето партийно ръководство.

Тяхното съдържание е запечатало картината на социализма – такъв, какъвто го е създала комунистическата система. Поверителната информация, съдържаща сведения за състоянието на икономиката и положението в страната, е събирана от МВР, от различни министерства, от партийните секретари и кореспондентите на БТА.

През 2007 г. разследващият журналист Христо Христов получава достъп до дело №4/1990 г. за причините за икономическата катастрофа на управлението на БКП. В архивните материали той попада на поверителните справки, отразяващи действителното състояние на България през втората половина на 80-те години.

В част 1 от поредицата е публикувана справка от 1987 г., в която се разкриват проблемите в снабдяването с редица хранителни стоки, трикотаж и гуменки за учениците, икономически проблеми в различни предприятия, жалби на граждани до ЦК, както и информация за „възродителния процес”.

Изпращането на хора в концентрационни лагери по време на тоталитарния комунистически режим в България без мотиви е било практика отколкото изключение.

Това разкриват документи от архивите на Държавна сигурност, един от които desebg.com публикува онлайн.

Той представлява писмо на Светия синод до Дирекцията по вероизповеданията към Министерството на външните работи от декември 1948 г.

В документа е посочено, че Доростолската и Червеска света митрополия е информирала Светия синод, че на 24 ноември 1948 г. органите на народната милиция в Русе са задържали свещеник Йордан Ганчев, служещ в храма „Св. Петка“ в града и му съобщили, че по нареждане се изпраща в трудово-възпитателно общежитие (ТВО, евфемизъм, с който комунистическият режим нарича концлагерите, б.а.).

Убиваш земеделец и ставаш депутат от комунистическата партия. Това разкрива документ от архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява писмо до Никола Петков, секретар на опозиционния БЗНС от 1946 г.

Негов автор е местен земеделски ръководител от Хасково, а повод за написаното е отслужването на панихида на убит Димитър Миловенски, секретар на околийска дружба на БЗНС – Никола Петков в с. Рила, Дупнишко.

В писмото се посочва, че убийците са членове на БРП (к), като един от тях е станал народен представител, а другите трима са на свобода. Отправена

е покана за присъствие на панихидата.