Веднага след Унгарското народно въстание през ноември 1956 г., смачкано от съветските войски, Политбюро на ЦК на БКП, начело с Тодор Живков, взима редица крути мерки от страх подобни събития да не се развият и в НРБ и да застрашат тоталитарното управление на комунистическата партия.

Това разкрива решение „Б” (секретно, б.а.) на Политбюро на ЦК на БКП от 17 ноември 1956 г., препис от което desebg.com публикува онлайн.

Преписът е запазен в архивна на ДС, тъй като има пряко отношение към репресивния апарат на БКП.

Със секретното решение (Политбюро кодира секретните си решения като „Б”, а явните като „А”, б.а.) е увеличен броят с 1500 души на Вътрешни войски, които са пряко подчинени на МВР-ДС. Наредено е те да бъдат въоръжени с танкове и  гранатомети.

Българската православна църква (БПЦ) трябва да стане народна демократична църква. Тази повеля, дадена от Георги Димитров, е следвал комунистическият режим в първите години след 9 септември 1944 г.  

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн. Той представлява доклад на директора на вероизповеданията Димитър Илиев от 1948 г., озаглавен „Българската православна църква в Народна република България”.

В него е посочено, че след Деветосептемврийския преврат „БПЦ и другите вероизповедания се освободиха от контрола и опекунството на държавата”.

Сайтът desebg.com публикува за първи път онлайн стенограмата от пленума на ЦК на БКП от 1973 г., когато повторно комунистическата върхушка предлага пълно обвързване на България със Съветския съюз.

В част 1 от стенограмата е включен докладът на Тодор Живков (24-29 стр.) за отношенията със СССР.

Част 2 съдържа заключителното изказване на генералния секрета на ЦК на БКП на пленума (43-53 стр.) и самото решение на пленума (61-67 стр.) за приемането на стратегията „Основни насоки за развитието на всестранното сътрудничество със СССР в етапа на изграждането на развито социалистическо общество в НРБ”.

От 3 февруари 2011 г. в рубриката "Документи" сайтът Държавна сигурност.com започна да публикува единствения правителствен документ от промените след 10 ноември 1990 г., свързан с обследване на дейността на бившата Държавна сигурност на правителството на Димитър Попов от 1991 г.

Целта е хората, които се интересуват от истината за ДС, да могат да се запознаят с този единствен по рода си документ.

В част 1 бяха публикувани протоколите на заседанията на Министерския съвет, предложението за създаването на комисията от Димитър Луджев, както и 35 страници от началото на самия строго секретен доклад  за направленията на Държавна сигурност.
Част 2 се отнася до т. нар. възродителен процес.
Част 3 е за Шести отдел на Шесто управление на ДС.
Част 4 е посветена на Държавна сигурност и преследването на неформалните организации.

Част 5 е за Държавна сигурност и икономиката. .