От 3 февруари 2011 г. в рубриката "Документи" сайтът Държавна сигурност.com започна да публикува единствения правителствен документ от промените след 10 ноември 1990 г., свързан с обследване на дейността на бившата Държавна сигурност на правителството на Димитър Попов от 1991 г.

Целта е хората, които се интересуват от истината за ДС, да могат да се запознаят с този единствен по рода си документ.

В част 1 бяха публикувани протоколите на заседанията на Министерския съвет, предложението за създаването на комисията от Димитър Луджев, както и 35 страници от началото на самия строго секретен доклад  за направленията на Държавна сигурност.
Част 2 се отнася до т. нар. възродителен процес.
Част 3 е за Шести отдел на Шесто управление на ДС.
Част 4 е посветена на Държавна сигурност и преследването на неформалните организации.

Част 5 е за Държавна сигурност и икономиката. .

В началото на 80-те години на ХХ век Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия, което е преследвало българската интелигенция за инакомислие или неодобрение на тоталитарната политика на БКП, е играло определено ролята на кадровик в сферата на културата, като е спряло назначаването на ръководни кадри на над 200 души с „вражески произход” в сферата на културата.

Това разкрива документ от архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

 Той представлява строго секретна справка относно: Профилактичната дейност на отдел 01 на Шесто управление на ДС за времето от 1 януари 1980 до 30 юни 1984 г.

Сайтът desebg.com припомня строго секретните бойни заповеди, с които министърът на народната отбрана армейски генерал Добри Джуров изпраща 12-ти и 22-ри мотострелкови полкове (МСП) за присъединяване към въоръжените сили на Варшавския договор, които в полунощ на 20 срещу 21 август 1968 г. нахлуват в Чехословакия и смачкват Пражката пролет.

Миналата седмица организации, свързани с БКП, организираха честването на 100-годишнината от рождението Джуров, министър на народната отбрана, бивш партизанин от „Чавдар” и член на Политбюро и ЦК на БКП. Честването беше организирано в Централния военен клуб – сграда, символ на българската армия, далеч преди тя да бъде идеологизирана от компартията след 1944 г. Честването предизвика гражданско недоволство най-вече за използването на Военния клуб, който се стопанисва от Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело” към министъра на отбраната, в случая Николай Ненчев, лидер на БЗНС и участник в управлението от Реформаторския блок.

Сайтът Държавна сигурност.com публикува стенограма от изказване на първия секретар на ЦК на БКП Тодор Живков на пленум на комунистическата партия на 31 юли 1963 г.

Тогава Живков за първи път поставя въпроса за присъединяването на България към СССР.

Той излага пред партийния елит, „една идея от няколко години”. Идеята, за която Живков уточнява, че всъщност тя е на Георги Димитров, се състои в следното:

„Да се обърнем с едно писмо към Централния комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз и към правителството на СССР, в което да поставим въпроса, да аргументираме необходимостта от създаването на по-тясна връзка между съветската и нашата икономика – в перспектива с нейното сливане. И по-нататък политическо сливане.”

Веднага след това Живков повдига въпроса за суверинитета като дава за пример позицията на румънските и китайските другари, според които той трябвало да се уважава. .