„Политбюро счита, че критиката на другаря Сталин е съвършено основателна и трябва да се вземе под най-сериозно основание, за да не бъде допускана в бъдеще каквато и да е неискреност в нашите отношения към Съветския съюз и неговите представители“.

Това е записано в решение на Политбюро на ЦК на БКП от 9 декември 1948 г., отнасящо се до наложената от вицепремиера и член на висшия партиен орган Трайчо Костов забрана по Закона за държавната тайна да се предоставя информация на СССР за цените на търговските сделки, сключени с други страни.

Документът, който desebg.com публикува онлайн, е началото на политическата разправа с висшия партиец Трайчо Костов, чиято трагична съдба е предопределена от Сталин, смазал всяко неподчинение или отклонение не само в Съветския съюз, но и в сателитните страни от Източния блок.

Костов заплаща с живота си грешката да се спре подаването на информация на съветската страна за търговските сделки от комунистическа България.

Сайтът desebg.com публикува доклада на Димитър Луджев до министър-председателя Филип Димитров от есента на 1991 г. за безконтролното източване на държавни средства зад граница от комунистическия режим и „приватизирането” им от номенклатурата на БКП. Макар и да няма последствия (за съжаление) от доклада той е важен документ, който разкрива механизмите, чрез които още преди рухването на комунистическия режим компартията полага основите за успешното трансформиране на политическата си власт в икономическа още в началото на прехода към демокрация.

Димитър Луджев е вицепремиер в коалиционното правителство на Димитър Попов (декември 1990 г. октомври 1991 г.) и министър на отбраната в кабинета на Филип Димитров до май 1992 г., когато подава оставка и напуска СДС.

Докладът е базиран на работата на Луджев в правителството на Попов, където оглавява правителствена комисия, разследваща държавните инвестиции зад граница, както е редица финансови злоупотреби на търговски и стопански фирми в края на управлението на БКП и в първите две години след 10 ноември 1989 г.

Сайтът desebg.com припомня забравени факти от действителното състояние на т. нар. реален социализъм, за изграждането на който българското общество е впрегнато под ръководството на БКП, като публикува поверителна информация от различни държавни органи, изпращана без цензура на ЦК на БКП през втората половина на 80-те години на миналия век.

Документите са обработвани от специална група към отдел „Деловодство” на ЦК на БКП. Реалността в тях не е спестявана  и е представяна под формата на седмична оперативна информация на висшето партийно ръководство.

Тяхното съдържание е запечатало картината на социализма – такъв, какъвто го е създала комунистическата система. Поверителната информация, съдържаща сведения за състоянието на икономиката и положението в страната, е събирана от МВР, от различни министерства, от партийните секретари и кореспондентите на БТА.

През 2007 г. разследващият журналист Христо Христов получава достъп до дело №4/1990 г. за причините за икономическата катастрофа на управлението на БКП. В архивните материали той попада на поверителните справки, отразяващи действителното състояние на България през втората половина на 80-те години.

В част 1 от поредицата е публикувана справка от 1987 г., в която се разкриват проблемите в снабдяването с редица хранителни стоки, трикотаж и гуменки за учениците, икономически проблеми в различни предприятия, жалби на граждани до ЦК, както и информация за „възродителния процес”.

И на министъра на вътрешните работи Георги Цанков му е писнало през 1957 г. МВР да продължава да предлага стотици хора за въдворяване в трудово-възпитателни общежития вместо да ги предава на съд, където да се доказва вината им.

Това разкрива документ от архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява лично строго секретно писмо до директора на народната милиция ген. Н. Цачев от Инспектора на МВР.

Документът е от април 1957 г., по което време в България функционира концлагера „Белене“, отворен повторно през есента на 1956 г. от страх от властта да не се случи в страната същото като Унгарското въстание.