Сайтът desebg.com публикува доклада на Димитър Луджев до министър-председателя Филип Димитров от есента на 1991 г. за безконтролното източване на държавни средства зад граница от комунистическия режим и „приватизирането” им от номенклатурата на БКП. Макар и да няма последствия (за съжаление) от доклада той е важен документ, който разкрива механизмите, чрез които още преди рухването на комунистическия режим компартията полага основите за успешното трансформиране на политическата си власт в икономическа още в началото на прехода към демокрация.

Димитър Луджев е вицепремиер в коалиционното правителство на Димитър Попов (декември 1990 г. октомври 1991 г.) и министър на отбраната в кабинета на Филип Димитров до май 1992 г., когато подава оставка и напуска СДС.

Докладът е базиран на работата на Луджев в правителството на Попов, където оглавява правителствена комисия, разследваща държавните инвестиции зад граница, както е редица финансови злоупотреби на търговски и стопански фирми в края на управлението на БКП и в първите две години след 10 ноември 1989 г.

Всички въдворени по политически причини лица е трябвало да бъдат събрани в един лагер и този лагер е бил „Белене“ на остров Персин.

Това разкрива документ от архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява доклад-предложение до помощник-министъра Д. Чолаков от Стефан Папалезов, началник на отделение „Въдворяване и изселване“ в МВР-ДС.

Документът е от 1951 г. и разкрива подробности за състоянието лагеристите в най-големия лагер за политически противници на БКП – „Белене“.

Началникът на структурата в ДС, натоварена с въдворяването в комунистическите лагери, лично е бил командирован да се запознае със ситуацията в „Белене“.

„Има нареждане всички политически въдворени, без жените, да се съберат в едно общежитие – „Белене“, посочва Папалезов.

Интересното е, че по това време – юни 1951 г. все още лагеристите не са били събрани в „Белене“, което е създадено две години по-рано.

В началото на 50-те години на ХХ век, когато Държавна сигурност се формира като самостоятелна структура в МВР, Тодор Живков – по това време секретар в ЦК на БКП – се е застъпил и ходатайствал лично пред Политбюро на ЦК на БКП да не назначат неговия помощник Милко Балев в ДС.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява решение на Политбюро от 26 януари 1951 г., с което са одобрени предложенията на тогавашния министър на вътрешните работи Георги Цанев за назначаването на над 50 „отговорни другари“ на ръководни постове в органите на Държавна сигурност.

Под №28 е записан именно Милко Балев, който е трябвало от помощник на Тодор Живков да бъде назначен за секретар по агитацията и пропагандата в партийния комитет на МВР.

Българската армия понася тежки щети след преврата на 9 септември 1944 г., чрез който компартията влиза във властта. Българското офицерство е подложено на невиждана чистка – хиляди са уволнени, преследвани и репресирани.

Повечето от онези кадри във войската, които са защитавали Отечеството и са рискували живота, са дамгосани с удобния за комунистите термин „фашисти” без в България да е управлявала партия или монарх с такава идеология.

Сайтът desebg.com публикува онлайн заповедта, с която е поставено началото на чистката в армията. Тя е от 20 септември 1944 г. и е издадена от тогавашния министър на войната Дамян Велчев.

С нея е разпоредено командирите на дивизии веднага да съставят „следствени комисии”, чиято задача е да издирват военни чинове, които с „миналата си или настояща дейност са допринесли или допринасят за разколебаване на войнишката вяра в командването”.

В състава на комисиите са допуснати представители от областните комитети на ОФ, както и такива на „въстаническите отряди” (разбирай партизани).