Сайтът desebg.com публикува доклада на Димитър Луджев до министър-председателя Филип Димитров от есента на 1991 г. за безконтролното източване на държавни средства зад граница от комунистическия режим и „приватизирането” им от номенклатурата на БКП. Макар и да няма последствия (за съжаление) от доклада той е важен документ, който разкрива механизмите, чрез които още преди рухването на комунистическия режим компартията полага основите за успешното трансформиране на политическата си власт в икономическа още в началото на прехода към демокрация.

Димитър Луджев е вицепремиер в коалиционното правителство на Димитър Попов (декември 1990 г. октомври 1991 г.) и министър на отбраната в кабинета на Филип Димитров до май 1992 г., когато подава оставка и напуска СДС.

Докладът е базиран на работата на Луджев в правителството на Попов, където оглавява правителствена комисия, разследваща държавните инвестиции зад граница, както е редица финансови злоупотреби на търговски и стопански фирми в края на управлението на БКП и в първите две години след 10 ноември 1989 г.

Само в четири районни управления на МВР-ДС репресивният апарат на БКП е контролирал българските граждани от турски произход, попаднали под ударите на „възродителния процес“ с мрежа от над 350 агенти.

Това става ясно от документ на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретен доклад относно: Резултатите от проведено изследване на дейността на органите на ДС за укрепване, задълбочаване и развитие на възродителния процес.

През 1954 г., в началото на процеса на десталинация след смъртта на съветския диктатор Сталин, Политбюро на ЦК на БКП е било принудено да съкрати драстично щата на Гранични войски.

Причината е била повече от прозаична – „да се реализират известни икономии по издръжката на войските“.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява препис на строго секретно решение на Политбюро на ЦК на БКП от 19 октомври 1954 г.

То е взето след доклад за състоянието на Гранични войски на тогавашния вицепремиер Иван Михайлов. Гранични войски се водят към състава на МВР-ДС и отразява невъзможността на комунистическият режим да поддържа свръх раздут и неефективен състав на войските, натоварени с опазването на социалистическия затвор, в който българите са заставени да живеят след 9 септември 1944 г.

Нареденото от Политбюро съкращение на щата на Гранични войски е драстично – с 5 743 длъжности. Съкращенията обхващат числения състав по линия на щабовете и резервите в управлението на войските, засяга самите гранични отряди, както и комендатурите и сержантската школа.

Българската армия понася тежки щети след преврата на 9 септември 1944 г., чрез който компартията влиза във властта. Българското офицерство е подложено на невиждана чистка – хиляди са уволнени, преследвани и репресирани.

Повечето от онези кадри във войската, които са защитавали Отечеството и са рискували живота, са дамгосани с удобния за комунистите термин „фашисти” без в България да е управлявала партия или монарх с такава идеология.

Сайтът desebg.com публикува онлайн заповедта, с която е поставено началото на чистката в армията. Тя е от 20 септември 1944 г. и е издадена от тогавашния министър на войната Дамян Велчев.

С нея е разпоредено командирите на дивизии веднага да съставят „следствени комисии”, чиято задача е да издирват военни чинове, които с „миналата си или настояща дейност са допринесли или допринасят за разколебаване на войнишката вяра в командването”.

В състава на комисиите са допуснати представители от областните комитети на ОФ, както и такива на „въстаническите отряди” (разбирай партизани).