По време на комунистическия режим в Смолянски окръг БКП е организирала няколко вълни от изселвания, като през 1950 г. това е направено заради горяните в района, които са били преди всичко сред помашкото население.

Това разкрива документ от архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява доклад – оценка за изследването, станало на 27 август 1950 г. Документът е на Околийския комитет на БКП и е адресиран до Бюрото на Окръжния комитет на партията.

От него става ясно, че след 9 септември 1944 г. в Смолянски окръг четири изселвания и едно разселване. Изселени са 180 семейства, а разселените семейства са 126, всичко 306 семейства. При последната акация от 1950 г. са изселени 74 семейства.

„Поверително! Не подлежи на връщане. Да се унищожи съгласно изискванията за опазване на партийната и държавната тайна!”

Този гриф стои върху редица документи, чието съдържание е запечатало картината на социализма – такъв, какъвто го е създала комунистическата система, и то непосредствено в неговия край. Поверителната информация, съдържаща сведения за състоянието на икономиката и положението в страната, е събирана от МВР, от различни министерства, от БНБ, от партийните секретари и кореспондентите на БТА.

Данните са обобщавани от специална група към отдел „Деловодство” на ЦК на БКП и без никаква цензура са представяни под формата на седмична оперативна информация на висшето партийно ръководство. Интересно е, че информациите се отнасят за периода на преустройството в България, когато се очаква комунизмът да е постигнал онова превъзходство в начина на живот, което е обещал на хората преди повече от четири десетилетия.

От 3 февруари 2011 г. сайтът Държавна сигурност.com започна да публикува единствения правителствен документ от промените след 10 ноември 1990 г., свързан с обследване на дейността на бившата Държавна сигурност на правителството на Димитър Попов от 1991 г. Целта е хората, които се интересуват от истината за ДС, да могат да се запознаят с този единствен по рода си документ.

В част 1 бяха публикувани протоколите на заседанията на Министерския съвет, предложението за създаването на комисията от Димитър Луджев, както и 35 страници от доклада  за направленията на Държавна сигурност.

Част 2 е посветена на „ възродителния процес”.
Част 3 е за Шести отдел на Шесто управление на ДС.
Част 4 се отнася за Държавна сигурност и неформалните организации.
Част 5 разглежда Държавна сигурност и икономиката.
Част 6 е посветена на случая с Георги Марков и папа Йоан Павел ІІ.

Последната, финална част 7 на документа включва „Изводи и оценки от обследването на дейността на ДС”. .

„Изобщо Трифон Кунев се явява като най-върл противник на днешната ОФ власт, като в своите прояви не държи сметка за граници“.

Това е записала Държавна сигурност в справка за земеделския писател и публицист Трифон Кунев от февруари 1946 г., която desebg.com публикува онлайн.

По това време той е вестник „Народно земеделско знаме“, където води рубриката „Ситни, дребни като камилчета“, с която вбесява комунистическия режим и лично неговият лидер Георги Димитров.

Държавна сигурност донася, че той никога не е бил „честен отечественофронтовец“ и винаги е имал „неприязнено и подигравателно отношение към всички инициативи на ОФ и специално на РП (к)“.

За статиите в популярната му рубрика „Ситни, дребни като камилчета“ ДС пише, че е „венец от хули и обиди против днешния ред, правителството, ОФ партии и др.“

Няколко месеца по-късно след този документ, през юни 1946 г., Гуорги Димитров заявява, че такива като Трифон Кунев „трябва да отидат в архивата на историята, защото са ненужни и вредни“.

Няколко дни по-късно сатирикът е жестоко пребит в редакцията на „Народно земеделско знаме“, а впоследствие е вкаран в затвора, откъдето е освободен през ноември същата година, след като е избран за народен представител от опозицията.