Държавна сигурност е продължила разработването на земеделците от разтурения от комунистическия режим през 1947 г. опозиционен НЗНС „Никола Петков“ дори и в затвора.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява оперативен план за подобрение работата по БЗНС (Н. Петков) в затвора гр. Търново за времето от 1 ноември до 31 декември 1950 г. на завеждащ служба „Въдворяване и затвори“ при окръжно управление ДС Горна Оряховица.

От документа става ясно, че ДС е продължила разработването на онези земеделци от опозиционния БЗНС „Никола Петков“, които са се намирали в затвора.

Събрани са агентурни донесения, че бившите николепетковиски се събирали на отделни групи и правили „вражески изказвания“.

В началото на 50-те години на ХХ век, когато Държавна сигурност се формира като самостоятелна структура в МВР, Тодор Живков – по това време секретар в ЦК на БКП – се е застъпил и ходатайствал лично пред Политбюро на ЦК на БКП да не назначат неговия помощник Милко Балев в ДС.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява решение на Политбюро от 26 януари 1951 г., с което са одобрени предложенията на тогавашния министър на вътрешните работи Георги Цанев за назначаването на над 50 „отговорни другари“ на ръководни постове в органите на Държавна сигурност.

Под №28 е записан именно Милко Балев, който е трябвало от помощник на Тодор Живков да бъде назначен за секретар по агитацията и пропагандата в партийния комитет на МВР.

Българската армия понася тежки щети след преврата на 9 септември 1944 г., чрез който компартията влиза във властта. Българското офицерство е подложено на невиждана чистка – хиляди са уволнени, преследвани и репресирани.

Повечето от онези кадри във войската, които са защитавали Отечеството и са рискували живота, са дамгосани с удобния за комунистите термин „фашисти” без в България да е управлявала партия или монарх с такава идеология.

Сайтът desebg.com публикува онлайн заповедта, с която е поставено началото на чистката в армията. Тя е от 20 септември 1944 г. и е издадена от тогавашния министър на войната Дамян Велчев.

С нея е разпоредено командирите на дивизии веднага да съставят „следствени комисии”, чиято задача е да издирват военни чинове, които с „миналата си или настояща дейност са допринесли или допринасят за разколебаване на войнишката вяра в командването”.

В състава на комисиите са допуснати представители от областните комитети на ОФ, както и такива на „въстаническите отряди” (разбирай партизани).

Почти четвърт век след като през 1944 г. БКП влиза във властта комунистическата партия в България признава, че въпреки опитите за подобряването на битовото положение и образованието на ромското население, то продължава да изостава в развитието си от останалото население.

Причината е, че управлението на БКП не провежда ефикасна политика за по-бързото преодоляване на ниската култура на ромите.

Това е признато в документ на апарата на Централния комитет на компартията, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява информация за резултатите от изпълнението на решенията на ЦК на БКП и правителството по работата сред циганското население от 1967 г.