Контролираната от секретния апарат на Държавна сигурност Българската православна църква е използвана от Кремъл за осъществяване на пропагандиране в България и чужбина на съветските мирни инициативи още през 80-те години на ХХ век.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретен бюлетин №9 на Шесто управление на ДС за борба срещу идеологическата диверсия за получени по-важни данни и проведените мероприятия по линиите на Шесто управление ДС за периода 23-25 юни 1987 г.

В частта за „Духовенство“ е посочено, че с помощта на Комитета по въпросите на БПЦ и на „религиозните култове“ към МВнР и със секретния апарат [на ДС] в официалното издание на Светия синод – „Църковен вестник“ са поместени редица „актуални публикации“.

Част от тях или насочени към „патриотичното възпитание на духовенството и вярващите“.

Масовият терор и безпочвените обвинения по време на комунистическия режим са превърнати в обичайна практика, а свидетелства за това се съдържат в хиляди документи на репресивния апарат на БКП – Държавна сигурност.

Desebg.com публикува един от тези документи онлайн. Той представлява писмо на Петричката околийска дружба на БЗНС, подписано от нейния председател и секретар от 3 юни 1946 г., адресирано до председателя на БЗНС по това време Никола Петков.

В него са изложени подробности за масовия арест на над 100 граждани от Петричко на 8 ноември 1945 г., обвинени в „някаква английска шпионска мрежа“.

Всички са държани в участъци и затвори до февруари 1946 г., когато са освободени с решение на прокуратурата.

Сред задържаните са двама земеделци – Ангел Лозанов, председател и Димитър Манафов, секретар на дружбата на БЗНС в село Елешница.

При тоталитарната държава съдебната власт е проводник и изпълнител на решенията на партията и нейното висше ръководство и е поставена в пълна зависимост от него.

Desebg.com публикува онлайн един документ от архивите на ДС, който нагледно показва как е ставало това.

Документът представлява препис от секретно решение Б (секретните решения на Политбюро са обозначени с „Б“, а явните с „А“, б.а.) на Политбюро на ЦК на БКП от 15 февруари 1951 г.

По това време Политбюро се ръководи от Вълко Червенков – член на терористична група на компартията преди 9 септември 1944 г., а след това функционер на Коминтерна, съветски гражданин и агент на НКВД под псевдонима „Спартак“.

Да, имало е период по време на тоталитарния комунистически режим, когато това дали МВР-ДС е могло да разработва и разследва за извършени престъпления членове на Българската комунистическа партия се е решавало от самата партия.

Така на практика компартията е иззела функциите на полицията (тогава милиция), следствието и прокуратурата.

За това свидетелства партиен документ, който днес достига до нас благодарение на архивите на ДС.

Той представлява докладна записка до секретаря на ЦК на БКП Боян Българанов от завеждащият отдел „Административен” на ЦК Добри Терпешев. Записката е от юли 1956 г. и desebg.com я публикува онлайн.

През отдел „Административен” минават цялата кореспонденция на силовите министерства като МВР-ДС и МНО за решения от висшето партийно ръководство при тоталитарната комунистическа система. Боян Българанов пък е човекът, който в ЦК в този период е отговарял за силовите ведомства.

В записката се коментират предложения, направени от тогавашния министър на вътрешните работи ген. Георги Цанков, направени с оглед на ХХ конгрес на КПСС и априлския пленум, на който е Тодор Живков е утвърден за първи секретар на БКП.