Независимо от факта, че участват в заключителната фаза на Втората световна война, биейки се срещу нацистка Германия, комунистическият режим в София дал зелена светлина за издирване на офицери в българската армия, за да ги предаде на скалъпения в Москва от Георги Димитров „народен съд”.

За това свидетелстват различни архивни документи, един от които desebg.com публикува онлайн.

Той представлява писмо на министър на правосъдието до „другарите народни обвинители” от 20 януари 1945 г.

С него прокурорите, ангажирани по противоконституционната съдебна разправа, наречена „народен съд”, са информирани, че до 1 февруари същата година те могат да привличат като обвиняеми военни чинове, които „не са поискани досега”.

Сайтът desebg.com публикува устройствените документи, с които през юли 1965 г. Тодор Живков изважда от системата на МВР Държавна сигурност и я обособява по съветски образец като Комитет за Държавна сигурност (КДС) към Министерския съвет, тоест под лично негов контрол. Това е така, защото по това време освен лидер на БКП той е и министър-председател.

Формалният мотив за изваждането на ДС от МВР е „да се засили общественото начало в дейността на МВР за опазване на социалистическия обществен ред и за по-успешно предотвратяване на противообществените прояви, както и за по-нататъшно укрепване и подобряване работата на Държавна сигурност”.

Истинската причина за преминаването на ДС под контрола на Министерския съвет, респективно на Тодор Живков е опитът за военен преврат срещу него три месеца по-рано, организиран от групата на Иван Тодоров-Горуня. Живков е недоволен от факта, че ДС не е успяла с нейни средства да засече първоначално заговора. Той става известен едва след сигнал на един от офицерите, с които ядрото около Горуня разговаря и кани да се присъедини към тях.

Сайтът desebg.com припомня забравени факти от действителното състояние на т. нар. реален социализъм, за изграждането на който българското общество е впрегнато под ръководството на БКП, като публикува поверителна информация от различни държавни органи, изпращана без цензура на ЦК на БКП през втората половина на 80-те години на миналия век.

Документите са обработвани от специална група към отдел „Деловодство” на ЦК на БКП. Реалността в тях не е спестявана  и е представяна под формата на седмична оперативна информация на висшето партийно ръководство.

Тяхното съдържание е запечатало картината на социализма – такъв, какъвто го е създала комунистическата система. Поверителната информация, съдържаща сведения за състоянието на икономиката и положението в страната, е събирана от МВР, от различни министерства, от партийните секретари и кореспондентите на БТА.

През 2007 г. разследващият журналист Христо Христов получава достъп до дело №4/1990 г. за причините за икономическата катастрофа на управлението на БКП. В архивните материали той попада на поверителните справки, отразяващи действителното състояние на България през втората половина на 80-те години.

В част 1 от поредицата е публикувана справка от 1987 г., в която се разкриват проблемите в снабдяването с редица хранителни стоки, трикотаж и гуменки за учениците, икономически проблеми в различни предприятия, жалби на граждани до ЦК, както и информация за „възродителния процес”.

Следствието на Държавна сигурност е използвало крайно жестоки методи срещу противници на комунистическия режим, които по време на разпитите са се осмелявали да казват истината в очите на своите мъчители.

Сред тези методи е поставянето на жертвата в карцер, където тя е оставали в продължени на дни напълно изолирана в нечовешка обстановка – без светлина, почти без храна и вода, без легло и завивки. Целта е една – следственият да бъде пречупен физически и психически.

Един от хората, които са поставени в това екстремно изпитание е католическият свещеник Дамян Гюлов.

Сайтът desebg.com публикува онлайн едно от документалните доказателства за изтезанията, извършвани от ДС по неговия случай.

Той представлява строго поверително предложение относно: Поставяне в карцер за срок от 10 дни на подследствения д-р Дамян Гюлов от месец май 1951 г.