„По отношение на католическите бандити да се действа решително, включително до ареста на католическия екзарх [епископ Евгений Босилков]. Не може да бъде, щото католическият екзарх да не стои начело на бандитската католическа организация”.

Такова нареждане дава саморъчно първият секретар на Политбюро на ЦК на БКП Вълко Червенков през лятото на 1952 г. на тогавашния министър на вътрешните работи ген. Георги Цанков.

Ръкописните указания на Червенков и препис от тях desebg.com публикува онлайн.

С това нареждане първият партиен ръководител по това време предопределя какъв да бъде удара срещу Католическата църква в НРБ и трагичния край на католическия епископ Евгений Босилков и свещениците  Камен Вичев, Павел Джижов и Йосафат Шишков, по скалъпения политически процес срещу тях.

Сайтът desebg.com публикува устройствените документи, с които през юли 1965 г. Тодор Живков изважда от системата на МВР Държавна сигурност и я обособява по съветски образец като Комитет за Държавна сигурност (КДС) към Министерския съвет, тоест под лично негов контрол. Това е така, защото по това време освен лидер на БКП той е и министър-председател.

Формалният мотив за изваждането на ДС от МВР е „да се засили общественото начало в дейността на МВР за опазване на социалистическия обществен ред и за по-успешно предотвратяване на противообществените прояви, както и за по-нататъшно укрепване и подобряване работата на Държавна сигурност”.

Истинската причина за преминаването на ДС под контрола на Министерския съвет, респективно на Тодор Живков е опитът за военен преврат срещу него три месеца по-рано, организиран от групата на Иван Тодоров-Горуня. Живков е недоволен от факта, че ДС не е успяла с нейни средства да засече първоначално заговора. Той става известен едва след сигнал на един от офицерите, с които ядрото около Горуня разговаря и кани да се присъедини към тях.

Малцина си спомнят, че през 1987 г. по време на т. нар. преустройство комунистическата власт в България реши да се раздели с няколко важни свои традиции в опита си да демонстрира някаква промяна.

Една от тези натрапени на обществото при комунизма „традиции” е поставянето под път и над път портрети не само на починали видни партийни функционери, но буквално на цялото Политбюро на ЦК на БКП.

Другата – помпозните манифестации, превърнали се в задължително мероприятие на властта и опротивели на хората от години.

Сайтът desebg.com припомня тези факти с публикуването на поверителна информация за отзиви на населението след решението на Политбюро от 1987 „За необходимостта от дълбоки промени в атрибутите на властта”.

Документът представлява част от поверителните материали, изготвяни през 80-те години на миналия век специална група към отдел „Деловодство” на ЦК на БКП. Тези информации не са цензурирани и са представяни под формата на седмична оперативна информация на висшето партийно ръководство.

Тяхното съдържание е запечатало картината на социализма – такъв, какъвто го е създала комунистическата система, и то непосредствено в неговия край. Поверителната информация, съдържаща сведения за състоянието на икономиката и положението в страната, е събирана от МВР, от различни министерства, от партийните секретари и кореспондентите на БТА.

През 2007 г. разследващият журналист Христо Христов получава достъп до дело №4/1990 г. за причините за икономическата катастрофа на управлението на БКП. В архивните материали той попада на поверителните справки, отразяващи действителното състояние на България през втората половина на 80-те години. Сайтът desebg.com ви предлага някои от тях. .

„Да се обезглавят организациите на другите партии и не им се позволява да живеят свободен организационен живот”.

Това е едно от нарежданията, което е дадено с окръжно до всички структури на Българската работническа партия (комунисти) в страната малко преди 15 март 1946 г.

Документът достига до нас днес чрез препис, запазен в архивите на Държавна сигурност, а desebg.com го публикува онлайн.

С него още е заповядано да се възпрепятства създаването на групи на други „партийни групировки”.

А също така да се „действа бързо за разрастване на нашата [БРП (к)] организация”.

Накрая е наредено „да не се дава възможност на другите партии да живеят свободно и им се пречи да влизат в ОФ”.

Периодът, в който е издадено окръжното на компартията съвпада с края на първото (след 9 септември 1944 г.) ОФ правителство на Кимон Георгиев.