Сайтът desebg.com публикува част 2 от доклада (37-66 страници) на Димитър Луджев до министър-председателя Филип Димитров от есента на 1991 г. за безконтролното източване на държавни средства зад граница от комунистическия режим и „приватизирането” им от номенклатурата на БКП. В тази част подробно са посочени механизмите за различни финансови машинации със валутни средства на българските задгранични фирми и други финансовите злоупотреби, свързани с тях.

Тук за първи път е коментирана дейността на Държавна сигурност по линия на икономиката и натискът на комунистическата върхушка за прикриване на различни финансови престъпления в периода 1980-1989 г.

Изброени са над 20 конкретни следствени и съдебни дела за крупни злоупотреби и тяхната съдба. Сред тях най-подробно коментирана аферата с Фонд „1300 години България”, оглавяван от дъщерята на Людмила Живкова (едва след смъртта й през 1981 г. е образувано дело за злоупотреби само срещу някои от по-дребните участници, бел. ред.)

Малцина си спомнят, че през 1987 г. по време на т. нар. преустройство комунистическата власт в България реши да се раздели с няколко важни свои традиции в опита си да демонстрира някаква промяна.

Една от тези натрапени на обществото при комунизма „традиции” е поставянето под път и над път портрети не само на починали видни партийни функционери, но буквално на цялото Политбюро на ЦК на БКП.

Другата – помпозните манифестации, превърнали се в задължително мероприятие на властта и опротивели на хората от години.

Сайтът desebg.com припомня тези факти с публикуването на поверителна информация за отзиви на населението след решението на Политбюро от 1987 „За необходимостта от дълбоки промени в атрибутите на властта”.

Документът представлява част от поверителните материали, изготвяни през 80-те години на миналия век специална група към отдел „Деловодство” на ЦК на БКП. Тези информации не са цензурирани и са представяни под формата на седмична оперативна информация на висшето партийно ръководство.

Тяхното съдържание е запечатало картината на социализма – такъв, какъвто го е създала комунистическата система, и то непосредствено в неговия край. Поверителната информация, съдържаща сведения за състоянието на икономиката и положението в страната, е събирана от МВР, от различни министерства, от партийните секретари и кореспондентите на БТА.

През 2007 г. разследващият журналист Христо Христов получава достъп до дело №4/1990 г. за причините за икономическата катастрофа на управлението на БКП. В архивните материали той попада на поверителните справки, отразяващи действителното състояние на България през втората половина на 80-те години. Сайтът desebg.com ви предлага някои от тях. .

„Как е? Как е кооперацията, по-добре ли сте?” С тези думи зам.-министърът на земеделието Титко Черноколев и член на Политбюро на БКП се обръща към селяните село Горна Гращица, Кюстендилско, през 1949 г. Как те му отговарят разбираме днес от доклада на ДС за обиколката на високопоставения комунистически функционер: „...Едни започнаха да плачат, други да се карат, трети да псуват и да задават най-различни въпроси: Взехте ни нивите, оставихте ни да гладуваме, умираме и други подобни”.

Това е посочено в рапорта на оперативния работник Георги Стоименов от 2-ра охранителна група, 2-ро отделение при 5-ти отдел на Дирекция Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Оперативният работник описва какви мерки е предприел за създаване на кордон около зам.-министъра на земеделието, който е лавният отговорник по това време за осъществяване на политиката на БКП за насилствената колективизация.

В началото на 50-те години на ХХ век Политбюро на ЦК на БКП се е вживявало като разследващ орган, който е стоял над следствието на Държавна сигурност и е имало последната дума за съдбата на обвинените по това време „врагове с партиен билет”.

Това разкриват множество документи, съхранени в архива на Държавна сигурност, два от които desebg.com публикува онлайн.

Те представляват част от протокол за разпит на Славчо Трънски (първа и последна страница) от Политбюро, както и собственоръчно написано писмо от него до Политбюро от 1951 г.

Те са свидетелства за манипулативната работа на ДС по разследването на обвинени от комунистическия режим висши членове на компартията след ареста, поръчковата присъда и обесването му през 1949 г., след като е обвинен за шпионин и за антисъветски действия.