През август 1989 г. Държавна сигурност, областните управления на МВР-ДС и народната милиция са информирани, че по повод 45-годишнината от 9 септември 1944 г. Държавният съвет (с председател Тодор Живков, б. а.) ще бъдат помилвани общо 2056 затворници с остатъка от присъдите им.

Това разкрива документ от архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява секретно окръжно до централните оперативни поделения по ДС, областните управления на МВР и Дирекцията на народната милиция, подписано от първия зам.-министър на вътрешните работи ген. Григор Шопов от 23 август 1989 г.

В документа се посочва, че от 2056-те затворници, които предстоят да бъдат помилвани на 9-ти септември, 1600 са мъже, 376 жени и 60 непълнолетни.

За извършени престъпления против НРБ са помилвани 9 души, от които 7 мюсюлмани и 2 чужди граждани.

Зорко да бдим за свободата, да положим усилия за установяване на правов ред и граждански мир в страната, както и за пълното демократизиране на управлението. Винаги да се борим срещу авторитарните и реакционни политически режими.

Тези послания са записани в резолюция на управителния съвет на опозиционния БЗНС от август 1945 г., когато земеделците начело с Никола Петков вече се борят против провеждането на парламентарни избори за 26-то Обикновено Народно събрание, които не гарантират честността и демократичността на вота, а страната е залята от червен терор.

Резолюцията стига днес до нас, запазена в архивите на Държавна сигурност, която desebg.com публикува онлайн.

„В органите на Държавна сигурност могат да служат само проверени, честни трудещи се, беззаветно предани на БКП, Всесъюзната комунистическа партия болшевиките, на др. Сталин и др. Червенков.“

Това приема през 1951 г. Политбюро на ЦК на БКП в постановление, посветено на своя репресивен апарат след разглеждане на специален доклад на тогавашния министър на вътрешните работи ген. Георги Цанков за състоянието на органите на Държавна сигурност.

В документа на Политбюро са направени редица критични констатации, за лошото състояние в ДС – от незадоволителни резултати, през липсата на сериозни удари срещу чуждите разузнавания и бягства през границата до неразполагане с нито една дееспособна резидентура на разузнаването в чужбина.

Тежката политическа оценка на работата на ДС е дадена от ръководството на тоталитарната БКП начело с Вълко Червенков.

Да, имало е период по време на тоталитарния комунистически режим, когато това дали МВР-ДС е могло да разработва и разследва за извършени престъпления членове на Българската комунистическа партия се е решавало от самата партия.

Така на практика компартията е иззела функциите на полицията (тогава милиция), следствието и прокуратурата.

За това свидетелства партиен документ, който днес достига до нас благодарение на архивите на ДС.

Той представлява докладна записка до секретаря на ЦК на БКП Боян Българанов от завеждащият отдел „Административен” на ЦК Добри Терпешев. Записката е от юли 1956 г. и desebg.com я публикува онлайн.

През отдел „Административен” минават цялата кореспонденция на силовите министерства като МВР-ДС и МНО за решения от висшето партийно ръководство при тоталитарната комунистическа система. Боян Българанов пък е човекът, който в ЦК в този период е отговарял за силовите ведомства.

В записката се коментират предложения, направени от тогавашния министър на вътрешните работи ген. Георги Цанков, направени с оглед на ХХ конгрес на КПСС и априлския пленум, на който е Тодор Живков е утвърден за първи секретар на БКП.