Държавна сигурност е поискала от управляващите от Отечествения фронт през 1946 г. да предадат повече важност на водените по това време съдебни процеси в страната срещу политически опоненти на комунистическия режим.

Това показва документ от архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява писмо на началника на отделение „А“ (политическото разузнаване след 9 септември 1944 г., б.а.) Георги Ганев до началника на Държавна сигурност от 4 май 1946 г.

В документа открито се посочва, че водените по това време съдебни процеси са политически.

Като пример е даден процеса срещу първата голяма горянска чета „Г. М. Димитров“ в Кюстендил, разбита от ДС.

„При разглеждането на процесите не се прави нищо за политическата мобилизация на масите“, недоволстват от Държавна сигурност.

От репресивния апарат на БКП изразяват опасение, че по предстоящото дело срещу бившия лидер на БЗНС Г. М. Димитров „пак не се прави нищо“.

През 1954 г., в началото на процеса на десталинация след смъртта на съветския диктатор Сталин, Политбюро на ЦК на БКП е било принудено да съкрати драстично щата на Гранични войски.

Причината е била повече от прозаична – „да се реализират известни икономии по издръжката на войските“.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява препис на строго секретно решение на Политбюро на ЦК на БКП от 19 октомври 1954 г.

То е взето след доклад за състоянието на Гранични войски на тогавашния вицепремиер Иван Михайлов. Гранични войски се водят към състава на МВР-ДС и отразява невъзможността на комунистическият режим да поддържа свръх раздут и неефективен състав на войските, натоварени с опазването на социалистическия затвор, в който българите са заставени да живеят след 9 септември 1944 г.

Нареденото от Политбюро съкращение на щата на Гранични войски е драстично – с 5 743 длъжности. Съкращенията обхващат числения състав по линия на щабовете и резервите в управлението на войските, засяга самите гранични отряди, както и комендатурите и сержантската школа.

В хода на съдебния процес през 1949 г. срещу бившия подпредседател на Министерския съвет и политически секретар на БРП (комунисти) Трайчо Костов различни партийни организации от страната и чужбина са изпращали телеграми до Централния комитет на БКП и до главния прокурор, в които са призовавали за най-тежкото наказание срещу Костов – смърт.

Desebg.com публикува онлайн една от тези телеграми. Тя е от чиновете във военно поделение във Варна и е написана, след като съставът се е запознал с обвинителния акт на Главна прокуратура срещу Трайчо Костов и „прочувственото слово” на партийния секретар на поделението.

В телеграмата се посочва, че „изказвайки своето възмущение искаме най-тежкото наказание (СМЪРТ) на Трайчо Костов и неговата банда”.

Управлението на БКП е допуснало груби нарушения на Конституцията и законите, като чрез своя репресивен апарат Държавна сигурност е въдворявало в комунистическите концлагери незаконно граждани. Това установява Главна прокуратура на НРБ, която заради драстичните нарушения е принудена да изпрати поверителен доклад до министър-председателя Васил Коларов в края на 1949 г.

Сайтът desebg.com публикува онлайн този рядък архивен документ, уличаващ в беззаконие и престъпления комунистическия режим.

На 7 страници Главна прокуратура е изложила факти и подробности за безконтролните действия на Държавна сигурност, която е извършвала множество въдворявания без заповед на министъра на вътрешните работи и главния прокурор в лагерите „Богданов дол”, „Белене” и „Ножарево”.