По лъжливи обвинения след 9 септември 1944 г. комунистическият режим арестува митрополит Кирил, един от спасителите на българските евреи и бъдещ патриарх на Българската православна църква, след като през 1953 г. е възстановена Българската патриаршия.

Той е държан няколко месеца в ареста, но е освободен, след като до народния обвинител пишат различни институции, за да се застъпят за митрополит Кирил, разкрива архивен документ на „народния съд”, който desebg.com публикува онлайн.

В него главният народен обвинител Георги Петров сваля обвиненията, е посочено, че Кирил е подписал изложение от Св. синод до правителството, в което се говорило за „шумкарство”, дело на млади хора с леви хора – явление на болно време.

В същото изложение е посочено, че следва политика на „неутралитет” и на всяка цена да се запазят отношенията ни със Съветска Русия.

Сайтът desebg.com публикува първоначалните документи, с които в края на 1944 г. правителството на Отечествения фронт (ОФ) поставя началото на комунистическите лагери в България. Това става с приемането на Наредба-закон за трудово-възпитателни общежития (ТВО) от декември 1944 г. С Наредбата закон се разрешава създаването на ТВО за принудително настаняване на лица, опасни за „реда и сигурността на страната”.

Първоначално за такива лица са определени проститутки, сводници, сутеньори, изнудвачи, комарджии, просяци и безделници. Целта на ТВО е в тях да бъдат отклонени въпросните лица от неморалните им постъпки и навици и да се приучат към „почтен труд и да се издигнат в морално и интелектуално отношение”.

Въдворяването им става за не повече от 6 месеца, но може да бъдат подновен с нова заповед.

Правителството гласува и Наредба-закон за трудово-възпитателни общежития за политически опасни лица.

„Почти навсякъде богомолците са били изключително от средата на бившите хора – вражески настроени и стари бабички, които са били постоянни посетители на църквите“.

Това докладва Държавна сигурност през 1955 г. за начина, по който са протекли Великденските празници в Шуменско.

Документът, отразяващ този момент представлява строго поверителна справка за религиозните обреди по великденските празници в Коларовградски окръг (Шуменски окръг в периода 1950-1965 г.), който desebg.com публикува онлайн.

„Богослуженията са протекли без никакви прояви, като накрая свещениците са прочели възвание за мира.

Цитирано е изказване на продавачка ва свещи в църква в гр. Омуртаг, която е се е изказала, че църквата била свободна само на думи.

В началото на 50-те години на ХХ век, когато Държавна сигурност се формира като самостоятелна структура в МВР, Тодор Живков – по това време секретар в ЦК на БКП – се е застъпил и ходатайствал лично пред Политбюро на ЦК на БКП да не назначат неговия помощник Милко Балев в ДС.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява решение на Политбюро от 26 януари 1951 г., с което са одобрени предложенията на тогавашния министър на вътрешните работи Георги Цанев за назначаването на над 50 „отговорни другари“ на ръководни постове в органите на Държавна сигурност.

Под №28 е записан именно Милко Балев, който е трябвало от помощник на Тодор Живков да бъде назначен за секретар по агитацията и пропагандата в партийния комитет на МВР.