Специалните дела, които прокуратурата е наблюдавала по време на социализма, са били за бягствата на български и чужди граждани от социалистическия лагер в посока Западна Европа и САЩ.

Това разкрива поверителен доклад от главния прокурор на НРБ за дейността на прокуратурата през 1964 г. по специалните дела, който desebg.com публикува онлайн.

Документът е подписан от зам.-главния прокурор ген. Димитър Капитанов (по това време главен прокурор е Иван Вачков, б.а.).

Сайтът desebg.com публикува първоначалните документи, с които в края на 1944 г. правителството на Отечествения фронт (ОФ) поставя началото на комунистическите лагери в България. Това става с приемането на Наредба-закон за трудово-възпитателни общежития (ТВО) от декември 1944 г. С Наредбата закон се разрешава създаването на ТВО за принудително настаняване на лица, опасни за „реда и сигурността на страната”.

Първоначално за такива лица са определени проститутки, сводници, сутеньори, изнудвачи, комарджии, просяци и безделници. Целта на ТВО е в тях да бъдат отклонени въпросните лица от неморалните им постъпки и навици и да се приучат към „почтен труд и да се издигнат в морално и интелектуално отношение”.

Въдворяването им става за не повече от 6 месеца, но може да бъдат подновен с нова заповед.

Правителството гласува и Наредба-закон за трудово-възпитателни общежития за политически опасни лица.

В началото на 60-те години на ХХ век комунистическият режим се е насочил към придобиване на нова агентура сред турското малцинство в НРБ, като е осъществявал подбор по определени признаци.

Новите агенти е трябвало да бъдат из средите на мюсюлманското духовенство, интелигенцията и авторитетите на това малцинство, като особено внимание на жените, имащи възможности да посещават съседни райони – учителки, акушерки, лекарки и др.

Това разкрива документ от архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретно разпореждане до началниците на Окръжните управления на МВР-ДС от началника на Трето секретно политическо управление за борба срещу контрареволюцията от януари 1960 г. Във въпросното управление се е намирала структурата, натоварена с предследване на малцинствата.

Изглежда недоброто управление на Българския футболен съюз не само, че не е от вчера, а някои маниери, които са критикувани днес, могат да бъдат открити още по времето на тоталитарния комунистически режим.

Това разкрива архивен документ на Държавна сигурност, от който извадки desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретно агентурно сведение от агент на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия през 1984 г. относно: Председателят на Българската футболна федерация (БФФ).

Федерацията (1962-1985) е предшественик на Българския футболен съюз, който е неин правоприемник от средата на 80-те години на ХХ век, когато е създаден.

„Не е вече тайна, че председателят на БФФ Димитър Николов еднолично си решава много неща, за които важат задължително възприетите принципи и регламент”, се посочва от агента на Шесто, работил под псевдонима „СВИЛЕН”.

Той визира Димитър Николов, председател на Българската футболна федерация в периода 1982-1984 г. Той е работил във физкултурния сектор на Секретариата на ЦК на БКП. Преди да оглави БФФ е първи зам. председател на федерацията.

През 1980 г. е избран за член на организационната комисия при УЕФА. Заслужил деятел е на физкултурата.