Сайтът desebg.com публикува първоначалните документи, с които в края на 1944 г. правителството на Отечествения фронт (ОФ) поставя началото на комунистическите лагери в България. Това става с приемането на Наредба-закон за трудово-възпитателни общежития (ТВО) от декември 1944 г. С Наредбата закон се разрешава създаването на ТВО за принудително настаняване на лица, опасни за „реда и сигурността на страната”.

Първоначално за такива лица са определени проститутки, сводници, сутеньори, изнудвачи, комарджии, просяци и безделници. Целта на ТВО е в тях да бъдат отклонени въпросните лица от неморалните им постъпки и навици и да се приучат към „почтен труд и да се издигнат в морално и интелектуално отношение”.

Въдворяването им става за не повече от 6 месеца, но може да бъдат подновен с нова заповед.

Правителството гласува и Наредба-закон за трудово-възпитателни общежития за политически опасни лица.

През 1962 г. министърът на вътрешните работи ген. Димо Диков е предложил отделът по външно наблюдение на ДС да бъде легендиран под името Държавен проучвателен институт.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретен доклад до Политбюро на ЦК на БКП относно: Легендиране службата на външното наблюдение на ДС и предоставянето им на квартири за изпълнение на специални задачи.

Документът е подписан от министър Дико Диков и от него става ясно, че 18 години след 9 септември 1944 г. МВР-ДС стига до извода, че е необходимо поделенията на външното наблюдение „да бъдат устроени на строго конспиративни начала”.

Поучени от съветския опит българските комунисти в МВР желаят да преустроят външното наблюдение така, че то да се води като „самостоятелно учреждение”.

Отчетени са големите трудности по външното наблюдение на западните дипломатически мисии, както и домовете на обслужващия ги персонал.

Независимо от факта, че участват в заключителната фаза на Втората световна война, биейки се срещу нацистка Германия, комунистическият режим в София дал зелена светлина за издирване на офицери в българската армия, за да ги предаде на скалъпения в Москва от Георги Димитров „народен съд”.

За това свидетелстват различни архивни документи, един от които desebg.com публикува онлайн.

Той представлява писмо на министър на правосъдието до „другарите народни обвинители” от 20 януари 1945 г.

С него прокурорите, ангажирани по противоконституционната съдебна разправа, наречена „народен съд”, са информирани, че до 1 февруари същата година те могат да привличат като обвиняеми военни чинове, които „не са поискани досега”.

За Държавна сигурност не е било проблем да публикува пропагандни материали за своята дейност в определени издания от периодичния печат по време на тоталитарното управление на ДС, чрез които да си прави пиар и да възхвалява „героизма” на „бойците на тихия фронт”.

Сайтът desebg.com публикува онлайн едно такова интервю с анонимен представител на Държавна сигурност, което репресивният апарат на БКП е „спуснал” на основаното през 1969 г. списание „Антени”. Още тогава списанието е известно като едно от изданията, близки до ДС.

В него много често са „прохождали” в журналистиката много щатни сътрудници на ДС, а не малка част от редакцията е съставена от агенти на Държавна сигурност.