Въпреки че в ръководствата на ТКЗС са членове на БКП в своята дейност и организацията стопанствата изпаднаха в наклонност на кариеризъм и бюрократизъм.

Това докладва самата Държавна сигурност през 1949 г. – само няколко години след началото на насилствената колективизация в България.

Изводът се отнася до ТКЗС в тогавашния район на Горна Джумая (от 1950 г.  Благоевград) и е направен в доклад за състоянието на трудово-кооперативните земеделски стопанства и ферми в Горно Джумайския сектор към 1 ноември 1949 г., който desebg.com публикува онлайн.

Документът, адресиран до началника на отдел първи в Дирекция Държавна сигурност, е подписан от началника на сектора в ДС в Горна Джумая и от инспектора в първа секция небезизвестния Костадин Кюлюмов, първи зам.-началник на създаденото през 1967 г. Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия и преди това активен участник в разгрома на горянското движение в Пиринския край (Кюлюмов е роден в  неврокопското село Гайтаниново).

Изглежда недоброто управление на Българския футболен съюз не само, че не е от вчера, а някои маниери, които са критикувани днес, могат да бъдат открити още по времето на тоталитарния комунистически режим.

Това разкрива архивен документ на Държавна сигурност, от който извадки desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретно агентурно сведение от агент на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия през 1984 г. относно: Председателят на Българската футболна федерация (БФФ).

Федерацията (1962-1985) е предшественик на Българския футболен съюз, който е неин правоприемник от средата на 80-те години на ХХ век, когато е създаден.

„Не е вече тайна, че председателят на БФФ Димитър Николов еднолично си решава много неща, за които важат задължително възприетите принципи и регламент”, се посочва от агента на Шесто, работил под псевдонима „СВИЛЕН”.

Той визира Димитър Николов, председател на Българската футболна федерация в периода 1982-1984 г. Той е работил във физкултурния сектор на Секретариата на ЦК на БКП. Преди да оглави БФФ е първи зам. председател на федерацията.

През 1980 г. е избран за член на организационната комисия при УЕФА. Заслужил деятел е на физкултурата.

Българската православна църква да стане в скоро време истински народна, републиканска, демократична църква и да вземе участие в построяването на социализма у нас.

Това е „актуалният лозунг”, който лидерът на БКП Георги Димитров спуска за изпълнение на православната църква у нас през 1948 г.

Нареждането е цитирано в документ на Дирекцията на вероизповеданията към Министерството на външните работи, който desebg.com публикува онлайн.

Той е озаглавен „Българската православна църква в Народна република България” от декември 1948 г. на Димитър Илиев, пълномощен министър и директор на Дирекцията на вероизповеданията.

В него се проследява начинът, по който църквата е „отделена” от държавата” след 9 септември 1944 г. и последствията от приемането на новата Димитровска Конституция.

В края на 1966 г. Секретариатът на ЦК на БКП, оглавяван от Тодор Живков, е приел решение (desebg.com го публикува онлайн), с което набелязал редица мероприятия за „пълното изкореняване на вредната религиозна идеология” и за по-нататъшното подобряване на работата за атеистичното възпитание на трудещите се.

В него секретариатът на ЦК е констатирал редица слабости допуснати въпреки предходно решение на Политбюро на ЦК на БКП за „засилване и подобряване на мерките за атеистичната пропаганда в страната” от 1957 г.

Тази пропаганда е определена като едностранчива, а отделно от това е подчертано, че „слабо се използват най-новите открития на съвременната наука за борба с религията”.

Секретариатът на ЦК е приел, че подобряването на работата по атеистичното възпитание и „преодоляване на отживелиците от религията в съзнанието и бита на трудещите се е едно от главните направления в идеологическата работа на партията”.