Сайтът desebg.com публикува секретно „Б” решение №17 на Политбюро на ЦК на БКП от 27 юни 1977 г. относно: Усъвършенстване работата за ограничаване и обезвредяване дейността на българската вражеска емиграция и за подобряване подбора и подготовката на българските граждани, заминаващи зад граница.

С решението си ръководството на комунистическата партия на практика втвърдява политиката спрямо българската политическа емиграция, определена от комунистическия режим като „вражеска”. Върхушката на БКП се опасява чрез активната българска емиграция да не се създаде опозиционен център в страната.

Решението става факт две години след конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа от 1975 г. в Хелзинки, където СССР и останалите страни от Източния блок подписват споразумения подписват споразумения в различни области, сред които и спазването на човешките права. КГБ определя това като грешка и впоследствие в СССР и други страни от лагера се създават хелзинкските комитети и проявите на дисидентите се засилват.

Комунистическият режим се е сблъскал със сериозен проблем при насилственото отнемане на земята на българите за създаване на ТКЗС от съветски тип през втората половина на 40-те и през 50-те години на ХХ век.

И това е голямата привързаност на селяните към частната собственост. Признанието идва от самия репресивен апарат на БКП – Държавна сигурност.

Свидетелството стига днес до нас благодарение на архивите на ДС, съхранявани в Комисията по досиетата. Един от тези документи desebg.com публикува онлайн.

Той представлява доклад по линия на селячеството 10 ноември 1949 г. в сектор ДС Стара Загора.

В него е посочено, че само една малка част от селското население, предимно комунисти приемат безрезервно мероприятията на ОФ властта.

Сайтът desebg.com публикува поверителен указ №1313 на председателя на Държавния съвет и лидер на БКП Тодор Живков от 1986 г. за награждаването на отговорни ръководители и служители от МВР за приноса им в осъществяването на възродителния процес.

Указът съдържа имената на 180 кадрови служители на МВР и техните звания, които година след насилственото преименуване на българските турци са наградени от Живков с различни държавни ордени.

Сред тях са както висши ръководители от ръководството на министерството и различни управления в Държавна сигурност, така и по-нисши лица, като някои старшини.

След 10 ноември 1989 г. в Държавния съвет, който се оглавява от Петър Младенов, се взима решение за фалшифицирането на документа. От него е следвало да бъде заличена частта, в която се посочва, че той е "за приноса им в осъществяване на възродителния процес".

Решението за „редакцията” в документа е съобщено лично от министъра на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев пред колегиума на МВР, проведен на 24 януари 1990 г. (виж по-точно 54 страница от стенограмата).

Почти всичките неговите членове са отличени с най-големите награди именно с въпросния указ №1313. Министърът прави неуспешен опит да убеди генералите от ДС да върнат ордените за „възродителната” акция.

Държавна сигурност никога не е разбирала свободния свят и това най-много си личи в анализите ѝ за предаванията на западните радиостанции, в които дори когато е ставало въпрос за свобода, обективност и идеологическа необремененост репресивният орган на БКП е възприемал това като пропаганда.

Това разкриват документи от архива на ДС, един от които desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна справка относно: Методи за въздействие на подривната радиопропаганда.

Документът е на Първо главно управление на ДС (разузнаването) от 1978 г., в който е направен опит за анализ на предаванията на радио „Свободна Европа“ и радио „Свобода“ (специализирано в предавания за СССР, б.а.).

Подчертано е, че радиостанциите са се стремели да въведат слушателите в климата на по-свободен свят, в който проблемите се обсъждали свободно, обективно, без идеологически или други предубеждения.