Сайтът desebg.com публикува лично строго секретно нареждане на министъра на вътрешните работи Георги Цанков до окръжните и околийски началници на МВР от 23 ноември 1956 г. за прочистване на София от лица, които режимът определя като „вражески елементи”.

Акцията е предприета буквално след потъпкването на Унгарското въстание с помощта на съветската армия.

В указанията си ген. Цанков нарежда окръжните и околийски началници на МВР срочно да изготвят списъци на лица, които са напуснали населени места в провинцията и са се преместили в столицата. Тези лица са следени до: бивши индустриалци, търговци и кулаци, „фашистки управници”, бивши царски офицери и полицаи.

Сайтът desebg.com публикува справка на Държавна сигурност за земеделския лидер Димитър Гичев. В нея ДС представя неговата дейност преди 9 септември 1944 г. и след идване на комунистическия режим на власт. В документа е посочено, че той не признава „придобивките на 9-ти септември” и говори срещу СССР.

Димитър Гичев е министър на земеделието и държавните имоти през 1931-1932 г. и министър на търговията, промишлеността и труда през 1932-1934 г.

През 1926 година става един от основателите и ръководителите на БЗНС „Врабча 1“, най-влиятелното крило на разпадналия се БЗНС. Участва заедно с Демократическата партия в създаването на Народния блок. Осъден е и интерниран в Клисурския манастир след Деветнадесетомайския преврат от 1934 г.

През Втората световна война е против обвързването с Германия и е сред лидерите на легалната опозиция, но отказва да сътрудничи с комунистите. Министър в кабинета на Константин Муравиев (2-8 септември 1944), заради което след 9-септемврийския преврат е осъден от т.нар. Народен съд на 1 година затвор.

В периода от 9 септември 1944 до август 1953 г. БКП е разселила чрез Държавна сигурност над 7000 семейства с 24 000 членове. Това разкриват архивни документи на ДС, разсекретени наскоро от Комисията по досиетата, които desebg.com публикува онлайн.

В доклад до Политбюро на ЦК на БКП относно разселените семейства от столицата, големите градове и граничните райони, е посочено, че след 9 септември 1944 г. в страната са разселени 7025 семейства с 24 624 членове. Според социалното им положение като „бедни селяни” са определени 784 души, „средни селяни” – 2418 души, „кулаци” – 710 души, от градски произход – 457 души и от „буржоазен произход” – 1754 души. Представена е и статистика по окръзи.

Сайтът desebg.com публикува архивни документи, свързани със задържането на Кръстьо Пастухов, лидер на Българската работническа социалдемократическа партия (широки социалисти) от ДС през 1946 г.

Поводът за неговия арест са статиите му в пресата, определени от ДС като "провинение в печата". Друг документ са показанията на самия Пастухов, в които той обяснява мотивите за написването на едни от най-острите си статии. Третият документ е след осъждането му, в който се изразява задоволствието, че независимо на колко години лишаване от свобода е осъден, той отива в затвора, защото "Пастухов бе най-енергичният и безстрашният в словото си".

Кръстьо Пастухов е роден на 27 октомври 1874 г. в Севлиево. През 1895 г. завършва право в Софийския университет, а през 1897-1898 г. специализира в Германия. След завръщането си в България е адвокат във Враца, а от 1923 г. – в София. Включва се в организирането на Българската работническа социалдемократическа партия, като от 1909 г. е член на нейния Централен комитет, а от 1911 г. до 1927 г. е народен представител. След Солунското примирие участва като вътрешен министър в широката коалиция, начело с Теодор Теодоров (1919).