„Когато човек гледа през очите на вековете, той не се лъже. Човек без майка и без отечество е кръгъл сирак. Няма по-нещастни хора, тръгнали по принуда да печелят по света. Нищо, нищо не чинат парите, когато никой не те чака с обич в Родината! Повярвайте ми, по-дивна, по-прекрасна, по-нежна страна от България няма! Дори и бедни да сте, работете за нея. Тук умрете. Тя е земята, която ще ви храни и закриля. Заклевам ви, никога не я изоставяйте!”

Думите са завещанието на Атанас Буров, малко преди да почине на 79 години в Пазарджишкия затвор. Днес се отбелязват  140 години от рождението му.

Големият български финансист, дипломат и политик от Народната партия, който е министър на търговията, промишлеността и труда (1913, 1919-1920) и на външните работи и изповеданията (1926-1931), е считан е за една от най-влиятелните фигури в българския политически живот през първата половина на ХХ век.  Заради политическите му речи и въвеждането на модерни за времето си европейски практики в България е наричан „идеолог на българската буржоазия”.

По време на Втората световна война Буров е противник на съюза с Германия и на 2 септември 1944 г. става министър без портфейл в правителството на Константин Муравиев , образувано като последен опит да се предотврати нападението на Съветския съюз срещу България.

Сайтът desebg.com публикува архивни документи на Държавна сигурност, разкриващи преследването му след 9 септември 1944 г. от комунистическия режим. Осъден е на една година затвор от т.нар. Народен съд (присъдата е отменена от Върховния съд от 1996 г.). След освобождаването му през 1945г. той се присъединява към опозицията срещу комунистическото правителство. През 1947 г. се обявява срещу смъртната присъда на Никола Петков и е интерниран в Дряново, през 1949 г. е изпратен в концентрационния лагер край Дулово. През 1950 г. е арестуван и две години по-късно е осъден на 20 години затвор. Първоначално е затворен в затвора в Шумен, а след това е прехвърлен в Пазарджишкия затвор където умира на 15 май 1954 г.

Държавна сигурност е настанявала своите щатни служители в жилищата на граждани, принудително изселени от столицата, определени като „активни вражески елементи”. Това разкриват архивни документи, разсекретени наскоро от Комисията по досиетата, които desebg.com публикува онлайн.

През 1950 г. министърът на вътрешните работи Руси Христозов се обръща към Секретариата на ЦК на БКП по битови въпроси на служителите на дирекция „Държавна сигурност”. По това време ДС има необходимост от запълване на щатния си състав с над 1150 служители, но ръководството на МВР среща проблем с липсата на квартири за оперативния състав.

„Липсата на квартири безперспективата да се намерят такива в далечно бъдеще, създават нездрави отношения за връщане в провинцията, грижи по семействата, свързани с разводи, отвлича вниманието по ежедневната практическа работа”, мотивира се министърът на вътрешните работи.

Сайтът desebg.com публикува няколко разсекретени от Комисията по досиетата документа от архива на ДС, свързани с личността на писателя Трифон Кунев, земеделец, писател, председател на Съюза на българските писатели, директор на Народния театър, които показват отношението на комунистическия режим към критиците му веднага след 9 септември 1944 г.

В справка на ДС за него от 1946 г. той е определен като „най-върл противник на днешната ОФ-власт”. Не е подмината и критиката му към завърналия се от Москва Георги Димитров.

В писмо до регентите отново от 1946 г. самият писател описва как е бит от тълпа от 10 души, нахлула в редакцията на в. „Земеделско знаме” и заплашван, че ще бъде бит. Причината – неговите критични публикации срещу комунистическата власт.

Последният документ е формуляр на МВР-ДС за отнемане на софийското му жителство, докато той по това време се намира в затвора.

Документите са публикувани в разширеното електронно издание на сборника „Държавна сигурност и политическите партии в България 1944-1949” на Комисията по досиетата, 2014 г.

От 9 септември 1944 г. до 1950 г. включително режимът на БКП чрез Държавна сигурност е изселил над 5000 семейства „вражески елементи от столицата и други големи градове и от пограничните райони на страната”.

Това показва справка на отделение „Въдворяване и изселване” в МВР-ДС от март 1951 г., която desebg.com публикува онлайн. От нея става ясно, че от София са изселени 2500 семейства, а другите големи градове са Варна (тогава Сталин), Бургас, Стара Загора и Горна Оряховица – общо от всички тях 197 семейства.

Държавна сигурност обаче не е водила точна статистика за броя на членовете на изселените семейства, се разбира още от документа, за което е остро критикувана в ръкописната резолюция върху документа.

От общо 6 окръзи – Благоевградски, Софийски, Хасковски, Бургаски, Пловдивски и Врачански са изселени 2806 семейства, чиито членове също не са посочени.