Осем години преди създаването на Конфедерацията на труда „Подкрепа” през 1989 г. работникът Атанас Зъбчев от металургичния комбинат „Кремиковци” се е опитал да създаде независим синдикат в НРБ.

Това разкрива документ от архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн. Той представлява секретна справка относно: Проведена профилактика на обект ДОП „НАИВНИК” и неговите връзки, водено от Кремиковско районно управление на МВР – София. Документът е от 1981 г. и разкрива работата по делото за оперативна проверка (ДОП) срещу Атанас Зъбчев, утвърдено от Софийско градско управление на МВР-ДС.

От него става ясно, че дейността на краниста от „Кремиковци” е засечена след донесение на доверено лице на Държавна сигурност. Идеята на Зъбчев е възникнала още в края на 1980 г. и  се е състоява в създаде профсъюз, който да включва 200-300 работници, чиято цел е да защитава интересите на работниците, тъй като те не са добре защитени от съществуващите казионни профсъюзи по времето на комунизма.

Сайтът desebg.com публикува строго секретна справка относно: по-характерни прояви на източногерманските туристи и летовници в НРБ през 1962 г.

Документът е на Второ управление на ДС (контраразузнаването) и разкрива опитите на граждани на тогавашната Германска демократична република (ГДР) да намерят свободата, бягайки от добре охранявания социалистически лагер.

Много от тях избират да направя това през комунистическа България през летния сезон като туристи, като в представите им границите ѝ са по-малко охранявани от Берлинската стена, което не се оказва съвсем така.

Между Държавна сигурност и източногерманският ѝ еквивалент ЩАЗИ е подписано едно от първите споразумения за сътрудничество, като една от основните точки в него е двата репресивни органи на комунистическите режими в НРБ и ГДР е да работят съвместно по ограничаване на бягствата на източногермански граждани през България.

Сайтът desebg.com публикува строго секретна информация на МВР-ДС за по-характерни сведения във връзка с решението на ЦК на БКП и Министерския съвет от 28 декември 1967 г. за вдигане на цените на някои хранителни стоки.

Информацията съдържа данни за реакцията на хората в различни трудови колективи, предимно в Русе и Софийско. Коментарите са негативни по отношение на партийното и правителствено решение, с което в края на 1967 г. по време на управлението на БКП цените са повишени.

По това време лидер на БКП и министър-председател е Тодор Живков. Комунистическата система прилага модела на плановата икономика и отхвърля законите на пазарната икономика, твърдейки, че е в състояние да контролира търсенето и предлагането, както и цените.

По тази причина, когато управлението на БКП повишава цените дори партийната пропаганда не е в състояние да заблуди хората за истинските мотиви за подобни решения.

Това е видно и от документа, който desebg.com публикува онлайн. Част от коментарите разкриват популисткото поведение на Тодор Живков, който пред населението уверява, че няма да има покачване на цените, а след това ръководеното от него правителство прави точно обратното – повишава ги.

Така изглежда пространството около Народното събрание (виж снимката по-горе) вечерта на 14 декември 1989 г., когато ядосаният генерален секретар на БКП и председател на Държавния съвет на НРБ Петър Младенов хвърля мегафона, бесен от това, че множеството го освирква.

След което се обръща и заобиколен от охраната от УБО, преди още да се е върнал в парламента пред централния вход, отправя към застаналия в близост министър на народната отбрана ген. Добри Джуров реплика: „Най-добре е танковете да дойдат”. Протестиращите не могат да го чуят в шума на протеста, но съдбата отрежда тази реплика да бъде записана от камерата на Евгений Михайлов. Така един режисьор стои в основата на едно от малкото нережисирани от комунистите събития през прехода у нас.

Сайтът desebg.com припомня събитието, довело до оставката на Младенов няколко месеца по-късно.