Сайтът desebg.com публикува онлайн наскоро разсекретени от Комисията по досиетата архивни документи, които показват как след 9 септември 1944 г. комунистическата партия е отказала да признае заслугите на офицерите, участвали в заключителната фаза на Втората световна война, а вместо това е организирала изпращането на част от тях за съдене от  „народния съд”. Друга част от българското офицерство пък е уволнено, като е заменено от новоназначени политкомисари из средите на партизаните.

На 23 ноември 1944 г. Министерският съвет приема постановление №4, с което се одобрява оневиняването на онези офицерите, които са проявили храброст по време на участието си в края на Втората световна война. Според решението на отечественофронтовското правителство тези военни следва да не бъдат съдени от „народния съд”, подготовката за който по това време е започнала по нареждане на Георги Димитров от Москва.

В началото на 50-те години на ХХ век комунистическият режим в НРБ е разпоредил да бъдат изградени арестантски помещения в граничните застави при строго определени изисквания.

Това разкрива документ, който desebg.com публикува онлайн. Той представлява строго поверително окръжно до всички гранични отряди в страната от началника на Управление "Гранични войски“ в МВР-ДС ген. Йонко Панов.

Документът е от юни 1951 г. и с него е наредено изграждането на арести в граничните застави.

Мотивът е, че дотогава са отбелязани много случаи, когато „задържани лица се държат в канцеларии, по коридори и прочие, което обстоятелство позволява да ги виждат много лица, задържаните да разговарят помежду си, което става причина за затягане на следствието и други нежелани резултати“.

Сайтът desebg.com публикува онлайн документи на Българската комунистическа партия, свързани с насилствената македонизация на Пиринския край през 1946-1947 г.

Това е едно от националните предателства, извършени по време на управлението на компартията у нас заедно с двете предложения за присъединяване към СССР през 1963 г. и 1973 г.

Насилствено денационализиране на Пиринския край в България се провежда през 1946 г. по време на завърналия се от СССР година по рано Георги Димитров по указания на Сталин.

С публикуваното онлайн решение от 15 март 1947 г. Политбюро на ЦК на БКП закрива всички македонски организации и институти, приемайки, че тяхното съществуване е „нецелесъобразно” след създаването на Народна република Македония в рамките на Югославия.

В документа на висшето партийно ръководство се говори за „македонско население в България” и се приема, че би било полезно с него да се работят нови македонски секции при българо-югославските дружества, които следва да се създадат на мястото на закритите стари македонски организации.

Политбюро препоръчва Македонският научен институт да бъде прехвърлен в Скопие, а македонските емигрантски братства да бъдат разформировани, като Националният македонски емигрантски комитет, който дотогава ги ръководи, да се саморазпусне.

Сайтът desebg.com публикува архивни документи, от които става ясно как през 1946 г. в България е въведена забранена гранична зона. Това става по решение на съветското командване. Забранената зона обхваща 25 километра от границата с Гърция и Турция и 10 километра от границата с Югославия.

По това време в България действа Съюзната контролна комисия, като в същото време обаче в страната, окупирана през септември 1944 г. от съветската армия, продължават да са разположени военни части на СССР (те остават до края на 1947 г.).

Според заповед на Дирекция на Народната милиция на МВР от 17 юли 1946 г. във въведената забранена гранична зона влизането на „поданиците и военнослужещите от всички държави” става с разрешение на съветското командване в България.