До 1965 г., по време на тоталитарния режим на Българската комунистическа партия, прокуратурата е била задължена първо да поиска разрешение от съответния партиен комитет на БКП по местонахождение и едва след това е имала право да започне разследване срещу лица, закононарушители, които са членове на компартията.

Това става ясно от доклад на министъра на вътрешните работи ген. Дико Диков от 1965 г., който desebg.com публикува онлайн.

През същата година това задължение отпада, след като през април 1965 г. е разкрит опитът за военен преврат срещу Тодор Живков, в основата на който са членове на БКП начело с Иван Тодоров – Горуня.

Отпадането на задължителното партийно разрешение за започване на разследване срещу лица, партийни членове, води и до наложителна промяна в утвърдените от Политбюро на ЦК на БКП през 1962 г. Основни положения за работата, правата и задълженията на МВР.

Държавна сигурност е следяла за опозиционни прояви сред младежта още в началния период на утвърждаването на тоталитарния режим в България от БКП.

Това се разкрива в годишния отчет на ДС за 1947 г., който desebg.com публикува онлайн в частта му, отнасяща се до следенето на младежите.

От документа става ясно, че по-голямата част от учениците и студентите са обхванати в казионните организации – тогавашните ученическата ЕМОС и Социалистическата народно-демократична младеж.

Въпреки това около 5000 от 34 5000-те студенти в страната са определени от ДС като „злостни фашистки и антинародни елементи”.

Само 12% от офицерския състав на Държавна сигурност в средата на 60-те години на миналия век е имал висше образование, а по линията на народната милиция положението е още по-зле – там едва 6,6% са с висше образование.

Това става ясно от доклад на министъра на вътрешните работи ген. Дико Диков до Политбюро на ЦК на БКП от 1964 г., който desebg.com публикува онлайн.

Тогава  МВР-ДС предприема реорганизация на школата „Георги Димитров”, за да я превърне във висше учебно заведение за обучение на кадрите на Държавна сигурност.

До тогава ръководните кадри са се обучавали в школата на КГБ „Ф. Дзерджински”. По препоръки на по-големия „брат” българската ДС е следвало да създаде свое място за обучение (след подписване на споразумението с КГБ през 1972 г. български оперативни работници отново са приемани на обучение в школата на съветския Комитет за Държавна сигурност, б.а.).

Дори 30 години след взимането на властта в Деветосептемврийския преврат комунистическият режим в НРБ е прибягвал до принудителното изселване на потенциални противници или неудобни на управлението на БКП.

Само за 1976 г. изселените в различни краища на страната са 1637 души, като 341 от тях са изселени по линия на Държавна сигурност, а 1296 души по линия на Народната милиция.

Това разкриват секретни цифрови данни за лицата, установени на нови местожителства по чл. 14 от Указа за Народната милиция, по ДС и НМ към 1 септември 1976 г., които desebg.com публикува онлайн.

Най-много хора са изселени в Силистренски окръг – 177, следван от Видински и Плевенски окръзи – по 120 лица, а след тях в Русенски окръг – 116 души, показват данните.