Две десетилетия след началото на управлението на БКП нейният репресивен апарат – Държавна сигурност е имала редица слабости в работата си по агентурното обезпечаване на създаденото през втората половина на 40-те години предприятие за организиране на туризма в страната и извън него – „Балкантурист”.

Незадоволителната работа и пропуските са признати от самата ДС в един от документите ѝ, който desebg.com публикува онлайн.

Той е строго секретна справка относно: Състоянието на работата ни с агентурата и доверените връзки в „Балкантурист”. Документът е от ноември 1963 г. и е на контраразузнавателната структура във Второ управление на ДС, натоварена да работи по линия на туризма.

ДС се самообвинява, че не е успяла да създаде „здраво и работоспособно” агентурно ядро в държавното предприятие въпреки 9-те си агента и 5 доверителни връзки (ДВ).

В края на 60-те години на миналия век съветският Комитет за Държавна сигурност (КГБ) е имал система от ясни изисквания към гражданите на СССР, които да бъдат допускани да пътуват на Запад.

Тази система от правила е споделена с по-малкия „брат” в лицето на българската комунистическа Държавна сигурност през 1969 г. Това разкрива архивен документ на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Секретният документ е озаглавен „Организация на контраразузнавателната работа на органите на КГБ по линия на краткосрочните излизания на съветски граждани в капиталистически страни”.

В него е посочено, че съветските граждани, които пътуват за кратко на Запад, са обект на „враждебна идеологическа обработка”. Целта е да бъдат убедени да станат невъзвращенци чрез обещания за по-големи материали блага.

Зад тези „груби провокации”, според КГБ, стояли „специалните служби на противника”, а в техни обекти са се превръщали съветски граждани, проявяващи някои слабости като „злоупотреба със спиртни напитки”, „повишен интерес към жени”, „възхищение от задграничните условия на живот”.

Лагерът край Ловеч, създаден от МВР със съгласието на Политбюро на ЦК на БКП през 1959 г. като поделение 0789 МВР – Трудовата група и печално известен като лагера „Слънчев бряг”, е бил не само на печалба, но е изкарал няколко милиона лева за комунистическия режим.

Това става ясно от строго секретни документи от архива на Държавна сигурност, които desebg.com публикува онлайн. Те са издирени в архива от основателя на сайта „Декомунизация” Борислав Скочев, който от години проучва темата за комунистическите лагери и са предоставени на журналиста Христо Христов.

Една част от тях е публикуван във второто издание на документалната му книга „Секретното дело за лагерите” (2012).

Документите са кореспонденция на началника на лагера (поделение 0789-МВР) майор Петър Гогов с началника на отделение „Въдворяване и изселване” (ВИ) в МВР-ДС ген. Иван Чуков.

Сайтът desebg.com публикува разтърсващия разказ на земеделския лидер Г. М. Димитров за това, как е успял да се спаси от кървава хайка, подготвена му от българска компартия през лятото на 1945 г.

В него той описва начина, по който е успял да се измъкне от поставената му охрана пред дома му, сред която и „цивилни агенти на НКВД” и да потърси убежище при дипломатически представители на САЩ.

Разказва как съпругата му и секретарката му Мара Рачова веднага са били арестувани и подложени на изтезания до несвяст.

Г. М. Димитров посочва, че жена му е спасена, след като британският премиер Уинстън Чърчил лично се застъпва за освобождаването ѝ,  с искане до комунистическото управление, „придружено с остър език по повод на грубияните, които водят война с жени”.

Земеделският лидер отбелязва със съжаление, че западната намеса не е успяла да спаси неговата секретарка Мара Рачова – „крехкото младо момиче не можа да издържи „разпита” (виж подробности за съдбата на Мара Рачова - ТУК).

Г. М. Димитров дава и общата картина на комунистическите репресии след Деветосептемврийския преврат: „25 000 български граждани са били ликвидирани и кървавото клане все още продължава”.