Лагерът „Белене”, изграден на остров „Персин” на Дунав от комунистическия режим през 1949 г., е могъл да побере над 3000 лагеристи през 1958 г.

Това става ясно от строго секретна докладна записка относно възможностите и готовността на поделение 0789-МВР с. Белене, Свищовско за приемане на нови въдворени.

Документът е от края на януари 1958 г. и е подписан от зам.-началника на отделение „Въдворяване и изследване” на Държавна сигурност Делчо Чакъров. Адресиран е до зам.-министъра на вътрешните работи ген. Мирчо Спасов, дясната ръка на Тодор Живков в МВР-ДС.

Документът е свързан с голямата акция на комунистическия режим срещу т. нар. хулигани – младежи и други хора, обличащи се модно за времето или носещи дълги коси или бради. Акцията е разпоредена лично от Тодор Живков, за което Политбюро излиза със специално решение.

От документа, който desebg.com публикува онлайн, се разбира, че към края на януари 1958 г. в „Белене” са въдворени около 1170 души, от които близо 270 души по линия на ДС, а близо 800 по линия на Народната милиция, като по-малко от 80 от тях само излежават присъди. Останалите са въдворени там без присъда.

Сайтът desebg.com публикува онлай строго секретен от особена важност план на ТВО „Белене” относно: Приемане, настаняване и отпочване на следствие на враждебно-престъпните елементи, които ще бъдат изпратени в поделението от София.

Става въпрос за така наречените от комунистическия режим „хулигани”. В столицата са извършени масови арести на младежи в началото на 1958 г. Поводът е приетото от ЦК на БКП решение за борба с хулиганите на 21 януари 1958 г., предложено лично от първия секретар на партията Тодор Живков.

С него е наредено МВР-ДС да въдвори на принудителен труд „отявлените и вредните за обществения ред и спокойствие хулигани, крадци-рецидивисти и други разложени елементи”.

Операцията, назована като „мероприятие Мълния”, е ръководена от заместник-министъра на вътрешните работи Мирчо Спасов, една от най-зловещите фигури в БКП и дясна ръка на Живков в МВР и Държавна сигурност, по-късно отговорник за създадения през 1959 г. лагер край Ловеч.

„Във Видинска, Пазарджишка, Самоковска и Велинградска околии при масовизацията на ТКЗС са станали извращения – насилия, побоища и убийства над стопани, които при агитацията им от агитатори са отказали да станат членове на ТКЗС”. Това е записано в документ на Държавна сигурност от април 1957 г., който сайтът desebg.com публикува онлайн.

Документът представлява обобщение на по-характерните случаи на негодувания на работници и селяни през първото тримесечие на 1957 г. и е адресиран до един от зам.-министрите на вътрешните работи по това време. Сигурно той е зам.-министър Георги Кумбелиев, тъй като той е поставил резолюция върху документа за проверка на изложените факти и докладването им в ЦК на БКП.

Най-вероятно документът произлиза от съществуващото тогава Трето секретно политическо управление на ДС за борба с контрареволюцията. То е предшественикът на създадено през 1967 г. Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия. През 50-те години на ХХ век Трето управление на ДС следи за антипартийните прояви в различни сектори и обществени групи, включително и в предприятията и сред селяните.

Сайтът desebg.com публикува реч на министър-председателя на НРБ Вълко Червенков и член на Политбюро на ЦК на БКП пред ръководния състав на Държавна сигурност от 17 април 1954 г.

Три месеца по-рано Червенков заема и поста генерален секретар на БКП, но е оттеглен от този пост след критика на Москва към него в полза на Тодор Живков, избран в началото на март 1954 г. за първи секретар на компартията.

Речта на Червенков обаче е показателна за неговото сталинистко мислене дори и след идването на власт на Никита Хрушчов в СССР, който критикува сталинския модел и особено репресиите.

В силно идеологизираната си реч пред Държавна сигурност премиерът и член на Политбюро открито заявява, че в своята съвкупност служителите на Държавна сигурност „представляват очите и ушите на Партията”, цитирайки думите на вече починалия Сталин, че органите на ДС са „изваден меч на пролетарската диктатура”.