Президентството ще подпомогне усилията на Министерството на външните работи за отзоваването на действащите посланици, свързани с бившата Държавна сигурност. Това ще е едно от първите действия, които ще направим, заяви новоизбраният президент Росен Плевнелиев по време първата му пресконференция в изборната нощ.

Позицията му е от ключово значение за установяване на нова държавна политика, която да не допуска България да бъде представяна пред света от посланици с досиета. В президентските правомощия влиза издаването на укази, както за назначаването, така и за отзоваването на посланици.

До момента всички предходни политически мнозинства от промените насам, а също така и президенти са назначавали сътрудници от репресивния апарат на ДС за посланици и консули.

Най-много назначения са извършени от президента Георги Първанов по време на двата му мандата, а най-много предложения от външните министри за назначения на посланици с досиетата е направил кандидатът на БСП на президентските избори и бивш външен министър в тройната коалиция (2005-2009) Ивайло Калфин.

Както в сайта Държавна сигурност.com беше прогнозирано преди втория тур Росен Плевнелиев като президент би следвало да заеме идентична на правителството позиция. Кабинетът Борисов поиска отзоваването на всички действащи посланици и консули с принадлежност към ДС и Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА през декември 2010 г., веднага след обявяването им от комисията по досиетата.

Президентът Георги Първанов, разкрит като секретен сътрудник „Гоце” на Първо главно управление на ДС, обаче отказа да подпише укази за отзоваването на близо 40 действащи посланици. .

Една част от тези посланици бяха върнати в София по служебен път със заповед на външния министър Николай Младенов, който по този начин се опита да заобиколи необходимостта от президентски указ.

Позицията на Росен Плевнелиев, който трябва да встъпи в длъжност на 22 януари 2012 г., е от изключително значение, тъй като БСП и ДПС сезираха Конституционния съд с искане за обявяване на противоконституционни, наложените със Закона за дипломатическата служба ограничения за назначаването на бивши сътрудници на ДС на ръководни постове в Министерството на външните работи.

При условие, че Конституционният съд отмени текстовете, правителството ще може да продължи да провежда същия курс и да парира подобни назначения, след като новият президент декларира ясна политическа воля по този въпрос. Законът за досиетата позволява на министъра на външните работи да извършва предварителни проверки на кандидатите за посланиците и тази процедура му позволява да не допуска назначаването на агенти.

„Бързичко ще позабравим тоталитарната държава, защото модерната държавност е коренно различна”, каза още на първата си пресконференция Росен Плевнелиев, след коментара за съдбата на посланиците с досиетата.

Той коментира и друг важен проблем, свързан с президентските правомощия – необходимостта от приемането на устройствени закони за Националната разузнавателна служба (НРС) и Националната служба за охрана (НСО). Двете специални служби, които са наследници на структури на ДС и в момента се ръководят от бивши кадрови служители на Държавна сигурност, са на подчинение на президента и действат в продължение на 22 години без закони. Въпреки дадените през 2005 г. обещания Георги Първанов остави нерешен този въпрос, а съответно дейността на НРС и НСО продължи да е безконтролна.

В коментара си преди втория тур Държавна сигурност.com обърна внимание на този проблем.

След победата Росен Плевнелиев , заяви че България има своята модерна стратегия за национална сигурност. „Това, което категорично мога да гарантирам, че службите няма да работят на парче, те трябва да работят интегрирано. Службите няма да работят за партии. Службите ще работят за институциите, за хората. Законите трябва да станат 2013 г., ще минат през парламента, ще има широк обществен дебат. Ние ще работим по това. И оттам-нататък ще имаме второто ниво – визията и стратегията я имаме, сега ще дойдат и съответните правила, за да спим спокойно, че имаме служби, които работят в интерес на просперитета, на икономиката, на сигурността във всичките аспекти на 21 век", коментира новоизбраният президент.

Държавният глава, който по конституция е главнокомандващ, има реални правомощия по назначаването на висшия команден в армията. Още в нощта на изборите министърът на отбраната Аню Ангелов заяви, че се очакват промени по върховете на армията. Той потвърди, че ще бъде назначен и нов началник на служба "Военна информация" (военното разузнаване), Министърът ще предложи назначението на Министерския съвет, след като Плевнелиев влезе в президентството през януари 2012 г.

Това кадрово назначение също беше блокирано от настоящия президент Георги Първанов и в момента на поста е назначен и.д. началник.

В секцията "Досиета" на сайта може да четете онлайн единствено тук досиетата на действащите посланици.