Със 129 гласа „за” депутатите от ГЕРБ, Синята коалиция и „Атака” и 31 „против” от БСП и ДПС Народното събрание отхвърлиха наложеното от президента Георги Първанов вето върху промените в Закона за дипломатическата служба.

С тях се ограничава присъствието на сътрудници на бившата Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА в българската дипломация.

Ограничаването на дипломатите агенти  беше възприето като политика от правителството на Бойко Борисов и екипа на министъра на външните работи Николай Младенов веднага, след като на 14 декември 2010 г. комисията по досиетата обяви доклад, според който се оказа, че  46 процента от  висшите дипломати, назначени след 10 ноември 1989 г. са били сътрудници на репресивния апарат на БКП. .

От тях над 35 са действащи посланици, представляващи България пред света (сайтът Държавна сигурност.com публикува онлайн материалите за тях в архивите – виж рубриката „Досиета” - дипломати).

„С промените в Закона за дипломатическата служба не може да се говори за монополизиране на външната политика”, заяви в парламента при отхвърлянето на президентското вето министърът на външните работи Николай Младенов.

По думите му назначенията в дипломацията вече ще се осъществяват на базата на открит конкурс, а не субективно от министъра на външните работи. С въвеждането на конкурсното начало ще има по-гъвкав модел и ще се преустанови „фриволното” назначаване в МВнР.
Министър Младенов оспори тезата на държавния глава, който смята, че принадлежността към ДС може да се определи като „социален признак”. Дипломатите с досиета, са били в служебно-трудово, доброволно правоотношение и затова ограничението в закона не може да се определи като дискриминационно.

Депутатът Асен Агов (ДСБ) заяви, че Синята коалиция подкрепя промените в закона, „защото министърът на външните работи предприе необходимите действия, за да превърне дипломатическата служба в наистина европейска”.

Депутатът Венцислав Лаков от партия „Атака” посочи, че не могат да подкрепят ветото, наложено от президента Георги Първанов, защото „става въпрос за чист конфликт на интереси - агент Гоце (агентурното име на президента Първанов) брани своите колеги, които е назначил със свои укази в дипломатическата служба".

Според зам.-председателя на парламентарната група на левицата Ангел Найденов разглеждането на ветото било прибързано и издавало в известна степен гузност и желание колкото се може по-бързо да се реши въпросът с отзоваването на посланиците с агентурно минало.

От ДПС застанаха зад мотивите на президентското вето. Юнал Лютфи (агент на ДС) заяви, че измененията са насочени към засилване на правомощията на министъра на външните работи.

След гласуването министър Николай Младенов потвърди пред журналисти намерението си до края на годината дипломатическите служби на България да бъдат освободени от служители, които са били свързани с ДС.

След отхвърляне на ветото единствената възможност промените да бъдат спрени е атакуването им пред Конституционния съд. През юли 2011 г. депутатът от БКП и бивш конституционен съдия Любен Корнезов се закани, че поправките ще паднат в Конституционния съд, тъй като били лустрационни.

Днес министърът на външните работи коментира, че онези, които искат, могат да оспорват в Конституционния съд промените и да защитават „кръга от агенти”. „Който направи това, ще носи отговорността за лепване на огромно петно върху името на България”, заключи Младенов.

Как започна и се разви скандалът с агентите в българската дипломация - вижте в рубриката "Сагата с дипломатите".