|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Хубертус Кнабе: България не трябва да оставя дипломатите-агенти на ДС да вредят на репутацията й ПДФ Е-мейл
Рубрики - Сагата с дипломатите
Написано от Драгомир Иванов   
Четвъртък, 10 Март 2011 13:18

В историческите среди в Германия името на д-р Хубертус Кнабе, директор на берлинския музей в памет на жертвите на ЩАЗИ, е синоним на задълбочено, съвестно и безкомпромисно проучване на ГДР и комунистическата диктатура.

Роден през 1959 г. в Западна Германия, в семейство на бегълци от Изтока, Кнабе завършва история и германистика, а в края на 80-те години започва да се занимава професионално с режима на Хонекер. От 1992 г. до 2000 г. работи в научноизследователския отдел на Федералната служба за архивите на ЩАЗИ.

Днес Кнабе е директор на Мемориала за жертвите на ЩАЗИ, който се намира в някогашния следствен затвор на тайната полиция в района "Хоеншьонхаузен" в Берлин. Aвтор е на многобройни публикации и няколко книги за проникването на ЩАЗИ на Запад и за опитите за омаловажаване на диктатурата след промените.

В специално интервю за Държавна сигурност.com изследователят коментира разкритията за дипломатите-агенти на ДС и проблемите пред декомунизацията. .

 

През декември 2010 г. Комисията по досиетата оповести имената на над 190 дипломати, които са работили за ДС. С други думи, почти половината от българските дипломатически представители след 1989-та са били сътрудници на комунистическите тайни служби. Правителството поиска от президента Първанов да ги отзове, но той (разкрит през 2007 като сътрудник "Гоце") се възпротиви. Как тълкувате този случай?

- Бих посъветвал България да не се оставя да бъде представяна в чужбина от бивши сътрудници на комунистическата тайна полиция. Това вреди не само на репутацията на страната, но подкопава и доверието в българската дипломация. Как например може да се води поверителен разговор с посланик, когато се знае, че е бил комунистически агент? Всеки ще предположи, че чувствителна информация може да изтече по съмнителни канали или да се окаже в Москва. Затова и в ЕС и НАТО са изключително обезпокоени. В интерес на българската държава е да се погрижи за чистотата в дипломатическата служба.

 

В Германия успяха ли агенти да ЩАЗИ да запазят посланическите си постове и да продължат да бъдат на дипломатическа работа и след падането на Стената?
- Не ми е известен нито един случай, в който бивш шпионин на ЩАЗИ да представя Германия в чужбина, още по-малко като посланик. Това би отприщило в обществото буря от възмущение. Дори и за Олимпийските игри важи принципът, че в германските отбори не могат да работят някогашни сътрудници на ЩАЗИ - дори и ако те междувременно са станали успешни треньори, а заради изолирането им да се печелят по-малко медали.

 

До каква степен ЩАЗИ определяше дипломатическия състав по времето на ГДР? Колко бяха сътрудниците на тайната полиция сред дипломатите?

-  Дипломатическата служба в ГДР беше изцяло проникната от ЩАЗИ. Мнозина дипломати се водеха на заплата към Министерството на сигурността като "офицери за специални поръчения" (OibE). Сътрудниците на ЩАЗИ отговаряха не само за сигурността и контрола на задграничните представителства, но и под прикритието на дипломати систематично събираха информация. Не без основание в ЩАЗИ са определяли посолствата на ГДР като "легални резидентури".

 

Вие систематично се застъпвате за критично и неповлияно от конюктурата разработване на историята на ГДР и често критикувате недостатъчната ангажираност на политиците. В книгата си "Престъпниците са сред нас" (2007) описвате с много примери, как комунистическата диктатура "постепенно се покрива със сияещо було", а старите кадри наново се организират. Наистина ли обществото изгуби интерес от проучването на ГДР? Защо?

- През последните години заниманията с комунистическото минало все повече губят обществено значение в Германия. Двадесет години след падането на Стената потискащият опит от живота в диктатурата изпадна в забвение. Само жертвите не желаят да сключат мир с миналото и затова често биват възприемани като смутители и дразнители. Подобно развитие може да видим почти навсякъде в света, когато залезът на една диктатура протече по повече или по-малко мек начин. Но най-често това изместване и потискане на спомените един ден си отмъщава. Тогава махалото се връща и младите задават на своите родители, на дядовците и бабите си въпроса: Защо го премълчахте от нас, защо ни спестихте разказа за миналото?

 

Но каква е тогава ефективната стратегия срещу забравата и замазването на комунистическите диктатури в Източна Европа?

- Най-вече трябва да се пазим от заблудата, че съзнанието за опасностите на тоталитаризма израства от само себе си. Борбата срещу забравата е като гребане срещу течението - отстъпиш ли, то те връща обратно. Комунизмът трябва да бъде разказван и обясняван най-вече на младите хора - чрез интензивно обучение, добри учебници и срещи със жертвите. Но политиката и медиите също играят голяма роля. В изправянето срещу миналото политиците трябва да дават личен пример, а медиите без страх да разкриват проблемите и преплетеностите. Тогава е напълно възможно комунизмът един ден да бъде обществено заклеймен, както се случи с националсоциализма.

 

Смятате ли, че все още може да се прокара общоевропейска забрана за комунистическите символи, каквато съществува за националсоциалистическите?

- Комунистическите символи днес вече са забранени в някои страни от Източна и Централна Европа. В редица държави забулването или омаловажаването на комунизма беше инкриминирано. Дали е възможно общоевропейско решение, зависи предимно от западноевропейските държави - и от Съда на Европейския съюз - които се държат особено пренебрежително към темата. И едва ли е утеха, че инициативата на Германия за въвеждане на единно европейско наказателно право срещу възхвалата на националсоциализма, също се провали.

 

В България тече дискусия за Паметника на Съветската армия в София, а граждански групи настояват за демонтирането и преместването му в парк на тоталитарните монументи. Какво е Вашето мнение?

- Монументите на тоталитаризма нямат място в градския облик на една демокрация. В публичното пространство в Германия няма да откриете вече нито един пречупен кръст, въпреки че някога е гъмжало от тях. Огромният паметник на Ленин, който комунистите бяха издигнали в Берлин, медувременно е заровен в една гора. Затова смятам за добра идея всички тези паметници - както е в Унгария или в балтийските държави - да се преместят извън градовете. Така те изведнъж ще придобият ново значение - от монументи на тоталитаризма ще станат мемориали срещу тоталитаризма.

 

От края на 2008 г. функционира Европейска мрежа на институциите за архивите на тайните служби, която охваща 7 източноевропейски държави, сред които и България. Как оценявате инициативата?

- Има смисъл от сътрудничеството между институциите, управляващи архивите на тайните служби. Ние не само можем да научим много едни от други, но и да си помогнем за редица въпроси по същество. В Германия например би било интересно да се узнае кои граждани на ГДР са били убити в миналото при опит да избягат на Запад през българските граници. В България може би пък има интерес от проучване на връзките с КГБ, които са описани в голям брой документи на ЩАЗИ. Но наред с това професионално сътрудничество ние се нуждаем и от политическо представителство в Европа. Затова подкрепям и усилията на Чехия за изграждане на един вид платформа за европейска памет и съвест.

 

И накрая, какво очаквате от новия пълномощник за архивите на ЩАЗИ, Роланд Ян?

- Той е първият ръководител на службата за архивите, който е лежал в затвора през диктатурата. Това е важен опит, който обаче не е достатъчен за решаването на съществуващите проблеми. Повече от половината архиви на ЩАЗИ все още не са рационално проучени. До днес в институцията работят над 50 бивши служители на ЩАЗИ, някои от които са на чувствителни позиции. Съотношението между разходите и ползите от службата не е добро - а промяната му е задача, за която е нужно дълбоко поемане на дъх и ясна посока.

 

Коментари 

 
+1 #17 светлин 2011-03-13 20:16
Категорично сте прав,действител но такъв опит се прави от комунистическат а върхушка и за голямо съжаление резултатите са "положителни". Не само комунистите,но и много хора вярват на тази заблуда.
 
 
+1 #16 Христо Христов 2011-03-13 12:59
Цитирам светлин:
Един автор твъди,че всяка държава има "репресивен апарат". Това съвсем не е вярно. Всдяка държава има тайни и явни служби за сигурност,но самодиктаторски те режими ползват тези органи за репересии. В нормалните,демо кратичните страни няма по презумпция репресивн органи. Смата държава няка да е демократична,ак о е репресивна.


Подкрепям тази позиция, защото тезата, че и страните с развита демокрация имали служби за репресии е само опит да се сложат под един знаменател несъвместими структури и да се размият истинските факти за репресивната роля на ДС по време на комунистическат а власт.
 
 
+1 #15 светлин 2011-03-12 16:37
Още нещо.За да се стигне до добри резултати,които да са индикация за наличие на истинско общество,трябва да се създаде организация,или комитет,съюз и пр.,който да работи против комунистическат а тирания. Този антикомунистиче ски комитет трябва да има различни отдели,в разлчини посоки. Ето Вашяи сайт е профилиран към една от основните съставни на комунистическия режим-ДС в състава на МВР.Има и много други съставни,като задължително се започне от най-високоя пост,после управителните органи на партията. Друго направление е ВСВ,Българо-Съветските оношения,особен о след Първата Св. война. Литература,публ ицистика др. Задъжително трябва да има и раздел,където да се предоставят и анализират резултатите от световноизвестн ите антикомунисти,о собено тези от Съвесткия Съюз. И впоследствие,то зи комитет да има достъп до публиката-печатен орган,радио и др. Или поне по някоя съществуваща радиостатнция да се осигури време за предавания на програми ,подготвени от този комитет. И ако се засили интереса към тази дейност и се присъединят много хора,тогава може да станем фактор,тогава вече ще имаме основание да твърдим,че имаме общество,поне в името на ценостите,които ние застъпваме. Всичко да бъде в границите на закона,морала,ч овещината,толер антността. Задължително да има рубрика в която да се дава думата на комунистите. Или под примерното загалвие "Комунизмът и действителностт а". И т.н. и т.н. Но трябва работа. С 5-10-50 индивидулани сайта на честни хора,общество не може да се направи.Дейността ще е обречена впосока фиаско.
 
 
+3 #14 светлин 2011-03-12 15:31
Един автор твъди,че всяка държава има "репресивен апарат". Това съвсем не е вярно. Всдяка държава има тайни и явни служби за сигурност,но самодиктаторски те режими ползват тези органи за репересии. В нормалните,демо кратичните страни няма по презумпция репресивн органи. Смата държава няка да е демократична,ак о е репресивна.
 
 
+2 #13 светлин 2011-03-12 15:15
До Тралала. Точно така ,ДС е била абсолютно официална разузнавателна и контраразузнава телна стуктура(орган) в НРБ. Но уважаеми другарю комунист,тя съвсем не е работила за интересите на социалистическа та Родина-твоята родина. Тя работеше в интерес само на комунистическат а банда. Има безброй документи,кото птвърждават това. Ако ДС е била толкоз работлива за Родината и народа,защо самите комунисти я закриха. Защото те по-добре от всички занят,че ДС съвсем не е работила за родината и народа. Ако тази "работлива" структура е толкоз достойна,тя щеше да работи и досега. Комунистите щяха да извадят документите за тази работа,а нямаше да ги горят и унищожават. И когато хората кажат нещо против комунистите и тяхната структура ДС ,последните да извдят някой документ и да им запушат устата. Засега няма нито един документ,който да доказва,че ДС е работила за Родината и хората,да,тя много усърдно е работила,но само за комунистите. Е,ако ти си от състава на тази сган,всичко е точно. Комунистите смятаха,че само те са призвани да работят за Родината и комунизма,ама нещо го изоставиха,не го искат този комунизъм. И знаеш ли защо...?
 
 
+1 #12 светлин 2011-03-12 15:04
Г-н Христов,мисълта ми беше,че е прекалено рано да се говори за какъвто и вид да е общество. Вземете само Вашите книги.Те са своеобразен връх в историческата наука и още повече в публицистиката. В тези книги има такава информация,щото ако в България има общество и "обествена медия"-една,единичка,е динствена,до ден-днешен трябваше да се водят дискусии само върху тези книги. А да каже някой,че тези книги не са добри,нереални, ненужни и пр.бих го нарекъл с обидна дума. Точно обратното,нали помните когато бяхте с Любо в едно студио,как ви изиграха. Нали сам давате пример онзи ден за опит за измама. Е,това общество ли е. Вашите книги трябва да бъдат задължително изучавани във всеки техникум и гимназия,а за историческия и юридическия факултет в СУ да не говорим. Нали знаете,каква е учебната програма там. Давам пример само за един автор,само за няколко "книжлета"(нарочно използвам умалително име,че става въпрос за 2хиляди старници,а не за 200хил.). Публикувал сте такива документи,които трябва да са в душите на всеки един човек. Все пак,става въпрос за близкото минало на страната.Е,това го наричате общество. Колко човека бяха пред паметника на окупаторите преди няколко месеца. Е,това общество ли е. Говорят се пълни идиотизми от най-високопоставени в държавата лица,обществото трае. И безброй други примери. Такива като Вас и такива като нас ,Вашите читатели сме една камерна групичка в България,но съвсем не общество. Общество е съвсем друго нещо.Теми,като тези,които вие и ние обсъждаме не са "обществени",те са "специализирани". Защо ли,ами защото се лансират по частен,личен път. Когато в някоя телевизия започнат да канят автори и изследователи като Вас,тогава може да говорим за общество,засега има само някои белези. Дай Боже да постигнем повече "масовост" и тогава вече следват други неща.Чак тогава можем да говорим за общество.Това исках да кажа.Въпроси,като тези,които развивате не са публични засега. Каже се нещо,напише се някоя статия,някое интервю,но задълбочено разискване все още няма.Има още поне дна дузина втори,които издадоха трудове по отношение на комунистическия режим,но какъв етиража,кой говори за тях,къде се дискутира. Вземете само как беше отбелязана 30-годишнината от убийството на Г. Марков. Или 80-годишнината от рождението му. Колко известни "дейци на културат и науката " всеха отношение към личността на писателя и неговата трагедия. Тихичко,огранич ено,слабичко. Е,не сме си общество....
 
 
-2 #11 ДО ТРАЛАЛА 2011-03-11 22:36
ВСЯКА ДЪРЖАВА ИМА РЕПРЕСИВЕН АПАРАТ - АРМИЯ, ПОЛИЦИЯ, ПРАВОСЪДИЕ, ДАНЪЧНИ СЛУЖБИ, И ПРОЧЕЕ ТРАЛАЛА.....И НА ТЯХ СЕ КРЕПИ ДЪРЖАВНОСТТА!!! НАЙ - ГОЛЯМАТА ДЕМОКРАЦИЯ В СВЕТА - САЩ, ИМА НАЙ - ГОЛЕМИЯ РЕПРЕСИВЕН АПАРАТ ТЪПАКО - КАЗВА СЕ ЦРУ!!! И ДАЛИ Е КГБ ИЛИ МОСАД ИЛИ МИ - 6, ИЛИ ДС - ТОВА Е ПРОСТО ДЪРЖАВАТА. ПО РАНО БЕШЕ ДС, СЕГА Е ДАНС - И ТОГАВА И СЕГА ТОВА Е ДЪРЖАВНОСТТА - ИСКАТЕ ИЛИ НЕ ТЪПАЦИ!!!
 
 
+2 #10 Христо Христов 2011-03-11 16:13
Когато Boriana постави въпроса за морала и справедливостта , Светлин, аз взех отношение като гражданин, който не желае да търпи 21 години след рухването на Берлинската страна България да бъде представяна пред света от агенти на ДС. Не разбирам от какво сте озадачен.

Виждате, че други граждани, които обаче интересно защо не застават с имената си в дебата, пък се гордеят, че са били агенти.
 
 
+2 #9 Христо Христов 2011-03-11 16:09
Изглежда не съм разбран правилно. Под "активно" общество имам предвид хората, които изказват свободно своето мнение и заемат обществена позиция. В случая по въпроса за отзоваването на дипломатите агенти. Защото, знаете, че голяма част от обществото в продължение на 21 години беше докарана до там да мисли как да свърже двата края и да се отврати от "демокрацията" на криминалния преход, каквата беше и целта на кукловодите му. Да има общество, което да стане бездушно и немислещо.
 
 
+5 #8 тралала 2011-03-11 11:00
Цитирам ГРАЖДАНИН:
ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ Е БИЛА ОФИЦИАЛНА РАЗУЗНАВАТЕЛНА И КОНТРАРАЗУЗНАВА ТЕЛНА СТРУКТУРА НА МОЯТА РОДИНА. ЛИЧНО ЗА МЕНЕ БИ БИЛО ВЪПРОС НА ДЪЛГ И ЧЕСТ ДА БЪДА НЕИН АГЕНТ!!! ТАКА МИСЛЯ АЗ!!!


Държавна сигурност е била репресивен апарат, тъпако!
 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов