Тридесет и шест изселнически организации в република Турция, чиито членове наброяват няколко хиляди български граждани от турски произход, насилствено прогонени от Родината им по време на тоталитарния комунистически режим, поискаха правосъдие срещу виновните за „възродителния процес“, а не ново ограничаване на конституционните им права като гласоподаватели.

Срамен акт, който ще се обърне срещу тези, които са го приели

В декларация, инициирана от дружеството на бившите концлагеристи в „Белене“ (1984-1987) „Справедливост, права и културно сътрудничество на Балканите“, разпространена до медиите, изселническите организации призовават „българските държавни институции да преосмислят ограничаването на конституционните изборни права на българските граждани извън ЕС – срамен акт, който рано или късно ще се обърне срещу тези, които са го приели и ще има обратен ефект от целта на неговите вносители от политическа партия „Възраждане“.

„Обединяваме се около позицията, че ограничаването на конституционните права и дискриминационното отношение към нашата общност са недопустими. Като организации, споделящи обща съдба, изразяваме своята пълна подкрепа за усилията на „Справедливост, права и културно сътрудничество на Балканите“ в борбата срещу безнаказаността, продължаваща от 1991 г. насам. Настояваме за справедливост и незабавно изправяне пред съда на виновниците за нарушаване на най-основните човешки права и престъпления в периода 1984-1989 г.“, се посочва в общата позиция на 35-те граждански организации.

Не сме „втора ръка“ хора извън ЕС

Те посочват, че ограничаването им на изборните им права не е просто „административна мярка“, а е:

• Грубо нарушение на конституционните права на хиляди български граждани;
• Опит за нова репресия срещу общност, която вече е преживяла „етническото прочистване“ в периода 1984-1989 г. (по декларация на българския парламент от 2012 г.);
• Дискриминационно разделяне на гражданите на „хора в Европейския съюз“ и „втора ръка хора извън Европейския съюз“.

Кои изселнически организации подкрепят протеста

срещу нарушаване на правата на българските граждани

извън страните на ЕС

Към призива на дружеството „Справедливост, права и културно сътрудничество на Балканите“ са се присъединили следните дружества:

• Конфедерация на балканските и румелийските турци;
• Федерация на балканските сдружения – Измир;
• Федерация на турците в чужбина и родствените общности;
• Балканска федерация – Анкара;
• Федерация на румелийските и балканските сдружения;
• Федерация на румелийските сдружения – Черноморие;
• Сдружение БАЛ-ГЬОЧ Тракия – Люлебургаз;
• Сдружение на балканските турци – Бабаески;
• Сдружение Румели Балкани – Сакария;
• Сдружение на балканските изселници – Денизли;
• Сдружение за култура и солидарност на балканските турци – Кахраманмараш;
• Сдружение Босна Санджак – Анадолска област, Истанбул;
• Сдружение за солидарност на балканските и румелийските изселници - Северна Сакария;
• Сдружение на турците България – Румелия;
• Сдружение за солидарност на балканските Турци и Изселници – Къркларели;
• Сдружение за култура и солидарност на балканските изселници – Сакария;
• Тракийско сдружение за култура и солидарност на балканските турци;
• Сдружение на балканците;
• Сдружение на изселниците Герлово – Ергене;
• Сдружение за култура и солидарност на изселниците от Местанлъ;
• Сдружение на балканските турци изселници културата и солидарността – Коня;
• Сдружение за култура и солидарност на балканските Турци – Коджаели;
• Сдружение за култура и подпомагане на балканските изселници – Султанбейли;
• Сдружение за култура и солидарност на район Йенимахале;
• Сдружение на балканските турци – Авджълар;
• Сдружение на балканските турци – Гебзе;
• Сдружение на балканските турци – Гюнешли;
• Сдружение за култура и солидарност на румелийците и Янлалълар – Пендик;
• Културно сдружение на румелийските изселници – Картал;
• Сдружение на македонските изселници Гюлтепе – Измир;
• Сдружение за социално подпомагане, солидарност, образование и култура на всички тракийци и румелийци;
• Сдружение на тракийските, румелийските и балканските Турци – Султангази;
• Сдружение на балканските Турци и Изселници за култура и солидарност – Тракия;
• Център за стратегически изследвания Румелия Балкани;
• Черноморски център за стратегически изследвания за Балканите.

Пълният текст на декларацията

Desebg.com публикува пълния текст на декларацията на българските граждани зад граница, жертви на „възродителния процес“:

Официална позиция и обръщение към медиите

на 36 изселнически организации

Новината, с която ПП „Възраждане“ се хвали, че е ограничила нашите изборни права, не е просто политическа новина – тя е поредният камък, хвърлен върху изстраданите ни съдби и върху достойнството на една цяла общност.

Ние – оцелелите от ада на концентрационните лагери „Белене“ и „Бобов дол“, преминалите през нечовешката изолация на „Застава“ на остров Персин и нашите семейства, които бяхме на нечовешки терор и насилствено прогонени от Родината си България през 1989 от комунистическия режим – заявяваме:

Държим да припомним, че през 2012 г. Народното събрание на Република България официално прие декларация, с която призна насилственото прогонване на над 360 000 турци през 1989 г. за акт на „етническо прочистване“. Въпреки че държавата официално е признала това престъпление, днес ПП „Възраждане“ се опитва да легитимира същата политика, като ни нарича „туристи“ и ограничава правото ни на глас.

Ние не сме в Турция по избор. Ние сме там, защото бяхме брутално прогонени от страната, в която сме родени и за чието бъдеще сме работили с любов и надежда. Единственият виновен за нашето изгнание е тоталитарният комунистически режим начело с Тодор Живков. Днес вие се опитвате да довършите това престъпление, като ни лишавате от правото на глас.

Това е възраждане на същия античовешки език, с който тоталитарният режим ни атакуваше преди десетилетия. Циничният етикет „изборен туризъм“ е позорно копие на Живковата подигравка „Голямата екскурзия“ – когато бяхме принудени със сълзи да напускаме родната си страна през 1989 г. след най-бруталния държавен терор чрез гонения, преследвания, жестоки непонасящи психологически и физически натиск в тъмните килии на следствените арести на ДС и други античовешки безмилостни действия спрямо нас.

Изявленията на ПП „Възраждане“ от 19.01.2026 г. ни карат болезнено да почувстваме, че това, което ни представят за „минала история“, всъщност не е история, а жива реалност. Сякаш не беше достатъчно, че насилствено бяха сменени имената ни в официалните регистри – сега искате да прекъснете и последната нишка с бащиното огнище.

Нашият болезнен въпрос към ПП „Възраждане“ е:
Защо ви е по-лесно да ограничавате гласа на жертвите, вместо да попитате защо българската правосъдна система все още не намира сили в себе си да накаже виновниците за тежките нарушения на човешките права в периода 1984-1989 г.? Защо нито един от палачите от „Белене“, „Бобов дол“ и „Застава“ не беше изправен пред съда след края на тоталитарната система? Очакваме смислено обяснение, вместо „гордост“ от нови репресии срещу правата ни.

Призоваваме българските държавни институции да преосмислят ограничаването на конституционните изборни права на българските граждани извън ЕС - срамен акт, който рано или късно ще се обърне срещу тези, които са го приели и ще има обратен ефект от целта на неговите вносители от политическа партия "Възраждане".

Ние не сме „втора ръка хора“. Въпреки всичко преживяно, ние обичаме родната си страна България! Нашето право на глас е конституционно и завоювано със страдание. Спрете с дискриминацията в страната, в която сме родени! Справедливостта изисква възмездие за престъпниците от миналото, а не ново преследване на техните жертви!

Как се стигна до ограничаването на изборните секции извън ЕС

Desebg.com припомня, че на 5 февруари парламентът прие ограничаване на 20 изборни секции в страните извън Европейския съюз на предстоящите предсрочни парламентарни избори.

Това решение засяга българските граждани с по-голяма общност в страни като САЩ, Великобритания, Турция, Швейцария и др.

Предложението бе внесено от партия „Възраждане“ и бе подкрепено от ГЕРБ, БСП и ИТН, а против него гласуваха ПП-ДБ, ДПС – Ново начало, АСП, „Меч“ и „Величие“.

Решението бе взето по време на маратонско пленарно заседание, продължило над 10 часа, и предизвика сериозни дебати относно правата на българите в чужбина.

Преди тази промяна, за последен път такова ограничение, но до 35 секции съществуваше до 2021 г., след което беше премахнато, а сега се въвежда отново с още по-нисък праг.

Реакциите след решението на 51-то Народно събрание

След решението на парламента омбудсманът Велислава Делчева определи ограничаването на секциите като „неприемливо“. Според нея законодателното поставяне на препятствия пред гласуването нарушава основни права на гражданите.

Заместник-председателят на ЦИК Росица Матева посочи, че промените ще засегнат сериозно българите в Турция, САЩ и Великобритания, създавайки организационни трудности.

Бившият президент Румен Радев, който неотдавна подаде оставка и в момента се подготвя да се включи в предстоящите парламентарни избори,
определи промените в Изборния кодекс като „пореден опит на политическото статукво да съхрани властта си“ чрез ограничаване на демократични права.

Часове след декларацията президентът Йотова наложи вето на промените

Няколко часа след разпространението на декларацията на българските граждани от турски произход от 36-те изселническите организации президентът Илияна Йотова наложи вето върху промените в Изборния кодекс, които ограничават правото на глас в чужбина.

В мотивите си Йотова изразява несъгласие с промените, които ограничават броя на секциите, които да бъдат разкрити в държави извън Европейския съюз.

Президентът изтъква, че където и да се намират, гражданите на България имат всички права и задължения по Конституция и държавата е длъжна да осигури равенство и при упражняването на избирателното право, съобщиха от президентската институция.

„Така приетите промени поставят в риск прокламирания в чл. 10 от Конституцията принцип на всеобщност на избирателното право“, се посочва в мотивите си президентът.

Тя цитира решение на Конституционния съд, според което „държавата е длъжна да осигури условия за свободно и безпрепятствено във всяко отношение упражняване на избирателното право на всеки български гражданин […] Конституционната гаранция за неотменимост на избирателното право изключва възможността […] да бъдат създавани със закон препятствия от процедурно естество, които да затрудняват или да правят невъзможно неговото упражняване“.

Предстои парламентът да преразгледа отново решението си.

Как гласуваха българските граждани зад граница

на последните парламентарни избори през 2024 г.

Desebg.com припомня, че на последните парламентарни избори, проведени през октомври 2024 г., по данни на ЦИК общият брой на българските граждани, гласували извън страната, е 146 952 души.

Общият брой на българските граждани, гласували в държави извън Европейския съюз, е 78 600 души, което представлява над 53% от общия вот зад граница.

Тогава гласуването е организирано в общо 719 избирателни секции в 57 държави.

В САЩ изборното си право са упражнили над 11 000 български граждани, във Великобритания – над 14 000, в Турция – над 45 000 и в Швейцария – над 2600 български граждани.

Българските граждани от турски произход, обединени в днешната декларация, са първите от чужбина, които изразяват своя публичен протест срещу решението на парламента, прието по предложение на партия „Възраждане“.