Сайтът desebg.com представя галерия от снимки на монумента на окупационната червена армия (МОЧА), който ще отиде в музея 69 години след издигането му през 1954 г. от тоталитарния комунистически режим начело с терориста от БКП и съветски гражданин Вълко Червенков.

Desebg.com припомня и някои малко известни факти за МОЧА. Конкурс за такъв паметник е обявен още през 1946 г., но се оказва, че няма пари и е замразен. Нов конкурс е обявен през 1948 г., когато политическата опозиция в страната е унищожена, а БКП начело с Георги Димитров трасира установяването на тоталитарната държава от съветски тип.

В първата комисия-жури участват и съветски архитекти. Те не одобряват първоначално избраното място – до двореца на пионерите, което се възприема като място на извънградска среда.

 Определено е ново място – в северната част на градинската срещу Партийния дом, но смъртта на Георги Димитров променя и това решение – там набързо е издигнат мавзолея на комунистическия „вожд“.

Една след това е избрано едно от най-хубавите места в столицата – терена на бившата Княжеска градина, преименуван от комунистическия режим на парк „Септемврийче“, до тогавашната Ботаническа и Зоологическа градина и до най-оживения тогава булевард „Руски“ (днес бул. „Цар Освободител“).

Първата копка е направена на 5 юли 1952 г., а МОЧА е открит е тържествено на 7 септември 1954 г. от бившия първи секретар на Политбюро на ЦК на БКП Вълко Червенков. Присъства и Тодор Живков, наложен от Кремъл като първи секретар на компартията.

От страна на СССР при откриването идва съветският маршал Сергей Бирюзов, който ръководи създадената през ноември 1944 г. Съюзната контролна комисия в България след сключване на Московското примирие между София и Великите сили победителки, функционираща изцяло под съветски контрол.

Самият паметник представлява пресечена пирамида, висока 37 метра, над която се извисява 8-метрова фигурна скулптурна композиция – съветски воин, български работник и майка с дете. Отделно целият комплекс включва множество други скулптурни композиции. В София няма по-висок паметник от МОЧА, който да свързан с личност или с историята на България.

През 1993 г. Столичният общински съвет гласува решение за демонтирането на МОЧА, но до изпълнението му не се стига в продължение на 30 години.

През септември 2010 г. е поставено началото на гражданска инициатива „За демонтиране паметника на окупаторската съветска армия в София”. Тя съвпадна с честването на 21 години от падането на Берлинската стена.

В мотивите си гражданската инициатива подчертава, че искането за "демонтаж" на паметника "e стремеж към реална подкрепа на демократичните промени и конкретна раздяла с този лъжлив паметник – символ на комунистическата пропаганда. Никой народ, уважаващ себе си, не издига паметници на окупатора си. Смятаме, че паметникът накърнява националното достойнство на българския народ и затова сме против той да продължава да бъде символ на признателност към съветската армия, която окупира България, навлизайки в територията ѝ на 5 септември 1944 г.” През следващите години гражданската инициатива организира множество събития в пространството около МОЧА.