През септември 2010 г. беше поставено началото на гражданска инициатива „За демонтиране паметника на окупаторската съветска армия в София”. Тя съвпадна с честването на 21 години от падането на Берлинската стена. Петицията за  демонтиране на паметника е инициирана от Валентина Маринова и инициативен комитет в състав: Петър Величков – литературен историк, Стоян Дерменджиев – общественник, Алдин Алдинов – финансист и икономист, Валери Велев – асистент. 

Към инициативата се присъединяват Психотерапевтичен институт по социална екология на личността и Европейската мултикултурна фондация - сила в разнообразието.

Тя се подкрепя и от личности като Иво Инджев, Стоян Михалев, Атанас Чобанов, Даниела Горчева, Мартин Заимов, Вили Лилков и др.

В петацията се казва:
„Подписалите тази петиция смятат, че с демонтирането на „паметника” изградено с цел заплаха и напомняне кои са истинските господари на България, се прави една малка крачка към декомунизация на страната ни и следователно към връщането на демократичните устои на България и идеите на хуманизма.

Подписалите тази петиция смятат за недопустимо образът на заплашително размахващия шпагин окупатор да стърчи срещу и над Софийския Университет и да символизира (включително и пред бъдещите поколения на демократична България), че силата на оръжието стои над образованието, знанието и толерантността.
 

Подписалите тази петиция настояват да се осъди насилието над хората (било заради убежденията им или заради тяхната класова, религиозна, етническа и политическа принадлежност) като недопустимо в едно демократично общество.
Подписалите тази петиция отказват да участват в една историческа лъжа и в забравата на жертвите на комунизма, в превръщането им на невидими за обществото. ”

Видео от протеста на гражданите пред паметника на 9 януари 2011 г.

В мотивите си гражданската инициатива подчертава, че искането за "демонтаж" на паметника "e стремеж към реална подкрепа на демократичните промени и конкретна раздяла с този лъжлив паметник – символ на комунистическата пропаганда. Никой народ, уважаващ себе си, не издига паметници на окупатора си. Смятаме, че паметникът накърнява националното достойнство на българския народ и затова сме против той да продължава да бъде символ на признателност към съветската армия, която окупира България, навлизайки в територията й на 5 септември 1944 г.”

Организаторите припомнят, че паметникът е замислен в чест на 10-годишнината от налагането на България на нова политическа система по подобие на съветската. Първоначално той е трябвало да бъде скромен. По същото време е разгромено антикомунистическото движение на горяните и в чест на това Вълко Червенков разпорежда паметникът да бъде издигнат в днешния си вид.

За демонтирането на паметника съществува решение на Столичния общински съвет от 1993 г., което и до днес не е изпълнено.