Паметникът на Съветската армия, окупирала България на 8 септември 1944 г., продължава да е разделителна линия между българите 21 години след падането на Берлинската стена и рухването на комунизма.

Това показа обществената дискусия, посветена на монумента, организираната от Българския хелзинкски комитет днес в София. (Тук може да чуете аудизапис на дискусията).

Дебатът продължи повече от 4, 30 часа, като в него взеха участие представители на различни поколения, институции и организации.

Дискусията се проведе седмица, след като една от композициите на монумента беше атрактивно изрисувана от неизвестен художник, трансформирал съветските войници в герои от американските комикси.

Графитът повдигна въпроса за мястото на паметника сред обществото, политическите партии и Столичния общински съвет, а анонимната творба беше заличено по тъмна доба от хората на Светлана Шаренкова от Форум „България – Русия”.

• Институциите да изчакат решението на гражданите за съдбата на паметника;
• Монументът е място на памет с разделителни позиции;
• Живеем в историята и не може да бъдем безразлични към нея;
• Паметникът може да се превърне в зона за съвременно изкуство;
• Централното място в столицата трябва да бъде освободено от лъжата;
• Истинският дебат е „за” и против” голямата лъжа за Съветската армия „освободителка” и за пропускането да се говори в обществото за окупацията й на България.

Политологът Владимир Шопов изтъкна, че въпросът за мястото на паметника се е превърнал във високо волтово поле на политическо напрежение. То може да бъде преодоляно.

Той смята, че е необходимо такова решение, което да е исторически вярдо до това, което се е случило в българската история.

Журналистката Диана Иванова изрази мнение, че е невъзможно да се осъществи синтез, така че хората да знаят какво е било и какво е в момента това място за София.

Историкът проф. Пламен Цветков припомни, че няма нито един загинал съветски войник на територията на България.

Други участници в дискусията подкрепиха тезата като поставиха въпроса на редактиране на текста на паметника, който не отразява историческата истина – „На Съветската армия освободителка от признателния български народ”, а посочиха, че навремето БКП не е питала обществото за построяването му.

Група млади архитекти споделиха своята гледна точка, като посочиха, че повечето хора от новото поколение възприемат паметника като декор. Според тях решението за съдбата на монумента трябва да бъде оставен на младите хора.

Архитект Димитър Паскалев припомни случилото се миналото лято, когато беше реализиран проектът „Шишман диша” и едноименната улица в столицата беше затворена за движение, с няколко артистични мероприятия беше превърната в център на положителна обществена емоция на хората, които се стекоха там. Според него този опит може да се използва и при решаването на проблема с паметника, като територията около него бъде превърнато в място, което не разединява, а обединява хората. Той смята, че институциите трябва да се допитат най-вече до потребителите на това място – младите хора.

Други участници в дискусията обаче опонираха на младите архитекти, посочвайки, че въпросът не следва да се дели на поколенчески.

Валентина Маринова, психолог и представител на гражданската инициатива за демонтиране на паметника, посочи, че откакто стартира инициативата миналия ноември са правени всячески опити тя да остане невидима за обществото, както е невидима и темата за жертвите на комунизма в България.

Славомир Генчев подчерта, че именно благодарение на гражданската инициатива, която "хвърли камък в блатото" са се случили събитията около паметника през последните месеци.

Журналистът Иво Инджев напомни, че истинският дебат е за голямата лъжа, която българското общество продължава да търпи с присъствието на паметника на съветските окупатори. По думите му България не е била освободена от Съветската армия, а окупирана, факти, които се премълчават обществото. „Да се твърди, че си благодарен на окупаторите си е абсурдно нещо”, заяви той. Инджев сравни паметникът на Незнайния войн вкопан в основите на църквата „Света София” и „паметника на ниво една съветска жертва, който стъпчи агресивно в центъра на столицата ни”.

В дискусията взеха участие и общински съветници от различни политически партии. Днес по време на дискусията Столичният общински съвет беше свикан на извънредна сесия именно по въпроса с паметника на Съветската армия.

До конкретно решение обаче не се стигна, тъй като поради оттегляне на представителите на ГЕРБ общинарите се оказаха без необходимия кворум.

На обществената дискусия архитект Людмил Леонидов (ГЕРБ) посочи, че е направена важна крачка в разрешаване на проблема с подготовката и предстоящото обявяване от общинската администрация на международен конкурс за оформянето на градското пространство около паметника.

Има голяма вероятност още преди края на конкурса столична община да обсъди и да приеме предложението на общинския съветник от ДСБ Вили Лилков да се върне старото име на мястото до преди 9 септември 1944 г., когато то е било Княжеска градина.

Лилков внесе доклад в Столичния общински съвет за това в края на май 2011 г. и вече се получиха сигнали от мнозинството на ГЕРБ, включително и от главния архитект на София, че идеята се възприема.

Вили Лилков посочи, че по идея на цар Фердинанд мястото е превърнато в Ботаническа градина, където е построен първия алпинеум на Балканите, след това там е построена на богата зоологическа градина на Балканския полуостров и пространството е превърнато в емблема на културното утвърждаване на България в Европа.

Неговото западане започва веднага след 9 септември 1944 г., когато там е настанена съветска зенитна батарея и е досъсипано с издигането на паметника на Съветската армия, който е подчинил на себе си цялото останало пространство около него.

Според Лилков е погрешно да се говори само за паметника, който е само малка част от централното градско пространство.

Според Георги Кадиев (БСП) въпросът с паметника не е в дневния ред на обществото. Той даде различни примери за проблеми, които властта следва да решава като безработица, намалена покупателна възможност и др. „Това място е част от историческата памет на България, хубаво, лошо, червено, кърваво”, заключи той.

Мартин Заимов (ДСБ) подчерта, че темата за паметника е създала разговор между хора с разнопосочни интереси и проведената дискусията в общинския съвет същия ден е била смислена. Той определи три различни гледни точки за развитието на София. Първата е, че има група хора, които не желаят да се извършва промяна. Другата е да премахне символите на комунизма. И третата е решение на тези крайни позиции. Заимов заключи, че той е сигурен, че промяната ще се случи, основният въпрос за него е кога това ще стане.

Организаторите на дискусията от БХК посочиха, че ще представят на столична община изводите и заключенията, които да се вземат под внимание при решаване на проблема.