Случилата се на 23 срещу 24 юли 2013 г. блокада на управляващите от БСП и ДПС в Народното събрание от страна на протестиращите срещу олигархията и мафията в България по повод непрозрачната актуализация на бюджета с 1 млрд. лева, е третото подобно събитие в историята на страната от промените на 10 ноември 1989 г. Сайтът desebg.com ги припомня с факти и снимки.

14 декември 1989 г.

Първата блокада на комунистическия състав на Народното събрание става на 14 декември 1989 г., малко повече от месец след принудителното оттегляне на Тодор Живков от властта. Тогава демонстрантите блокиран сградата на парламента с искане за отмяна на чл. 1 от Конституцията на НРБ, постановяващ ръководната роля на БКП.

Различни народни представители правят опити да успокоят хората пред сградата, но те се оказват безуспешни. Пред мнозинството говори и тогавашния генерален секретар на БКП и председател на Държавния съвет Петър Младенов. След като е освиркан той произнася фразата „По-добре танковете да дойдат”, обграден от охраната на УБО.

Блокадата на Народното събрание е свалена още същата вечер, след като лидерът на СДС Желю Желев призовава множеството да се разотиде. След време мнозина смятат, че на 14 декември 1989 г. българското общество е пропуснало своята мирна революция срещу управляващата комунистическа партия.

Фразата „По-добре танковете да дойдат” обаче е записана от камерата на режисьора Евгений Михайлов. Тя е направена публично достояние на 14 юни 1990 г. броени дни, след първите демократични избори, които преименуваната в БСП БКП печели с фалшификации. Протестиращите по това време срещу управлението на кабинета Луканов, както и студентите, които обявяват стачка, искат оставката на Петър Младенов. Тя е подадена на 6 юли 1990 г.

10 януари 1997 г.  

Народното събрание отново е блокирано от гневното общество 8 години след 14 декември 1989 г.  През януари 1997 г. отново управлява БСП. Народното недоволство избухва, след като бившите комунисти се опитват да сформират ново правителство. В края на декември 1996 г. министър-председателят и лидер на БСП Жан Виденов подава оставка, след като социалистическото му управление е докарало България до четвърти фалит при управлението на столетницата (предишните три фалита са при Живков – 1960 г., 1977 г. и 1989 г.).

На 10 януари 1997 г. хиляди недоволни българи блокират парламента и депутатите от БСП в него. Вечерта полицията и части на вътрешни войски със сила разпръскват демонстрантите, десетки от които са ранени, сред тях и някои депутати от опозицията (СДС). След разгонването на демонстрантите депутатите от БСП са изведени от полицейски кордон.

Силовата акция обаче още повече нагнетява общественото недоволство и протестите продължават с пълна сила. На 4 февруари 1997 г. номинирания от БСП за премиер Николай Добрев връща мандата за съставяне на правителство и политическите сили постигат споразумение за провеждане на предсрочни избори, проведени на 19 април 1997 г., на които ОДС печели мнозинство.

23-24 юли 2013 г.

23 юли е 40-ия по ред от 14 юни 2013 г., когато обществото отново се надига срещу правителството на Орешарски с мандат на БСП и подкрепяно от ДПС и „Атака”.

Този път обаче протестиращите не се събират пред сградата на Министерския съвет, а около Народното събрание, в което депутати от БСП и ДПС и министри от кабинета Орешарски разглеждат ударно актуализацията на бюджета с 1 млрд. лв. Блокирането на парламента обаче не им позволява да напуснат сградата. Към 22 ч. полицията прави неуспешен опит да изведе част от депутатите с автобус, но протестиращите препречват пътя му с телата си. При възникналото напрежение полицията употребява сила и някои от протестиращите, сред които и жени са окървавени. Протестиращите започват изграждането на импровизирани барикади към постъпите на парламента.

Около 3 часа след полунощ на 24 юли 2013 г. полицията провежда втора операция по извеждането на депутатите и министрите. Първоначално протестиращите в различни части от блокадата са изолирани от полицейски и жандармерийски части, сред което е полицията правен пробив за народните представители от БСП и ДПС и ги извежда поединично от североизточната част на Народното събрание. Въпреки окървавяването на протеста кабинетът Орешарски не подава оставка.