Пазителите на националната памет – държавните архиви – честват 60 години. На 10 октомври 1951 г. Президиумът на Народното събрание издава Указ № 515 – първият цялостен законодателен акт, определящ основните принципи за държавно организиране на архивното дело. На същата дата всяка година колегията чества своя  професионален празник – Денят на архивиста.

Държавна агенция „Архиви” (ДАА) отбеляза годишнината с тържествена сесия в Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, която беше уважена от настоящи и бивши служители на агенцията, както и гости на празника.

В централната сграда на държавните архиви на ул. „Московска” 5 по-късно беше открита изложба под мотото „Памет за бъдещето”. На нея са изложени най-важните свидетелства на националната памет на България – от Търновската конституция до Манифестът на Независимостта от 1908 г., които се пазят в държавните архиви. .

Броени дни след официалното отваряне на злополучно наименувания от Министерството на културата Музей на социалистическо (тоталитарно) изкуство Държавна агенция „Архиви” обяви проект за създаване на Музей на Държавна сигурност.

На пресконференция председателят на ДАА Мартин Иванов лансира идеята. Държавните архиви се намират на ул. „Московска” 5 в столицата, а подземията на сградата са използвани от комунистическата власт  за репресии. Според справката, изнесена от ДАА, веднага след 9 септември 1944 г. там се е помещавало Столичното управление на МВР, а в периода 1967-1972 г. е дадена за ползване от Комитета за Държавна сигурност. По-късно сградата е прехвърлена на Централния комитет на БКП, който я стопанисва до началото 90-те години (в последните години на комунизма на „Московска” 5 се помещава отдел „Деловодство” на ЦК на БКП).

„Целта на разгласяването на идеята е чрез медиите да се обърнем към хората, които са преминали през изтезанията на ДС, да споделят преживяното и то да стане част от бъдещата музейна експозиция”, заяви Мартин Иванов.

Той обаче подчерта, че на този етап не може да даде ясен отговор кога ще бъде създаден музея и какви средства са необходими за него. По думите му до една година проектът би било хубаво да се реализира. .

Премиерата на 2 том на документалния сборник „Горяните” (1949-1956) се състоя днес в Държавна агенция „Архиви” (ДАА) в столицата.

Тя беше открита от председателя на ДАА Мартин Иванов и на нея присъстваха бивши и настоящи депутати, репресирани от комунистическия режим, общественици, изследователи и журналисти.

Сборникът е събрал в 630 страници 172 документа от периода 1949-1956 г., които разкриват истината за най-продължителната въоръжена съпротива срещу комунизма в Източния блок – тази на Горянското движение в България срещу режима на БКП.

В изданието са включени непубликувани свидетелства за съпротивата срещу наложения в България след 1944 г. социален и политически модел на управление – доклади, рапорти и справки на сътрудници на Държавна сигурност, протоколи от разпити на задържаните, текстове от следствени и съдебни дела, съхранявани в архива на МВР, Държавния военноисторически архив и Централния държавен архив.

Документите съдържат сведения за размаха на горянското движение, за неговия характер, програмни цели, въоръжение и тактика. .

През 2011 г. в новото архивохранилище на Държавна агенция архиви (ДАА) в кв. „Илиянци” ще бъдат пренесени девет линейни километра архиви от старата и вече негодна за съхранение на материали база в Биримирци.

Това съобщи председателят на държавната агенция Мартин Иванов при представянето за първи път пред журналисти получената през 2009 г. нова сграда на архивите, която след ремонт е пригодена за хранилище, отговарящо на всички съвременни изисквания.

До момента нова архивна база в Илиянци стои празна, като едва 12 процента от площта й е заета.