Общо 2459 протоколи и решения на Политбюро на ЦК на БКП, от които близо 900 секретни, вече са достъпни чрез интернет.

Това съобщи председателят на Държавна агенция „Архиви” (ДАА) доц. Мартин Иванов днес на пресконференция, на която представи първия дигитален проект на държавните архиви.

Документите на висшето ръководство на БКП са достъпни на следния адрес:

http://www.archives.bg/politburo/

Както Мартин Иванов заяви в интервю за desebg.com това е първата крачка към дигиталната революция в българските държавни архиви. Документите на Политбюро обхващат периода 1944-1989 г. Председателят на ДАА посочи, че Политбюро на БКП е най-тесният ръководен орган на висшия ешелон на комунистическата партия. То, а не правителството е вземало важните решения по време на комунизма.

За 45 години едва 55 партийни ръководители са били негови членове. Сред тях са Георги Димитров, Васил Коларов, Вълко Червенков, Тодор Живков, Людмила Живкова, Огнян Дойнов, ген. Добри Држуров и др. За всички членове на Политбюро сайтът предлага подробни биографични справки.

На 10 септември, понеделник, 2012 г. от 11 часа в Държавна агенция "Архиви" ще представи сайта „Протоколи и решения на Политбюро на БКП (1944-1989)”.

В него са публикувани общо 2459 протоколи и решения, от които 897 секретни. До този момент това е най-големият дигитализиран фонд на Държавна Агенция "Архиви" (ДАА).

Сайтът desebg.com ви предлага интервю с председателя на Държавна агенция архиви доц. д-р Мартин Иванов за това как е направена първата крачка към дигитализирането на държавните архиви.

Г-н Иванов, още при встъпването си в длъжност заявихте, че една от целите ви като председател на Държавна агенция „Архиви” е да започнете дигитализирането на националните архиви. Какво заварихте и каква стратегия изградихте?

- Да, наистина, дигитализацията е един от важните ми приоритети като председател на ДА “Архиви”. Целта е българският архив най-сетне да прекрачи прага на 21. век Благодарение на новите технологии за първи път в историята си той може да се обърне директно към своите читатели, вместо да е в една по-пасивна позиция.

Сайтът desebg.com публикува онлайн личен проверителен доклад относно: Вътрешното положение във връзка със смъртта на Н.В. Цар Борис III. Той носи датата 6 септември 1943 г., ден след като монархът е погребан в Рилския манастир.

Днес се навършват 69 години от смъртта на цар Борис III през 1943 г. Тя става факт две седмици след личната среща на царя с Хитлер във Wolfsschanze (Вълчата бърлога), първата щаб-квартира на фюрера на Източния фронт в Източна Прусия.

В смъртния акт като причина за смъртта са посочени „запушване на лявата сърдечна артерия (тромбоза), двустранна пневмония, оток на белите дробове и на мозъка“, но съмненията за неестествената смърт на царя се появяват веднага след края му и продължават до днес. Съществуват предположения, че той е бил отровен от Хитлер, някои подозират Англия, а други Сталин.

Царица Иоанна пише в спомените си: „Моето дълбоко убеждение е следното: Борис, моят съпруг, не умря от естествена смърт. Неговият край по един или друг начин бе престъпно предизвикан”.

В сайта на наследника на цар Борис – Симеон II Сакскобургготски (http://www.kingsimeon.bg) по повод годишнината от смъртта на баща му е посочено, че  „тогава, а и до днес, като отровители са подозирани както нацистите, така и комунистите. Съществува и друга теза – за естествената смърт на Царя, причинена от преумората и тревогите в онзи съдбовен за страната период.”

В публикуваният поверителен 9-страничен (листите са 5 и е писано на гърба им) документ от 1943 г. се изразяват същите съмнения за отравянето на царя. Докладът е без автор и адресат, но оригиналът му се намира в полицейския архив, предаден от МВР на Държавна агенция „Архиви” през 2010 г., публичен достъп до който има от март 2011 г. Копие от него е предоставено от агенция „Архиви” на журналиста Христо Христов по направена от него заявка, след като той попада на документа в архива.

Изследователският център на федералната служба на Германия отговорна за документте на ЩАЗИ, пусна документи хвърлящи светлина върху сътрудничеството между източногерманските и съветските тайни служби.

Става въпрос за около 30 документа - договори и протоколи от съвместни работни срещи, информира федералната служба за архивите на ЩАЗИ.

Инициативата е част от проекта History and Public Policy Project des Woodrow Wilson Center in Washington, който има за цел осветляване на архивите на тайните служби на бившите комунистически режими в Източна и Централна Европа.

Чрез публикуването на тези документи се цели да се покаже, какви следи е оставило КГБ върху „братските програми” на тайните служби на останалите страни в Източния блок.