Наследниците на загиналите 48 000 български войници по времето на Балканските войни (1912-1913) ще имат възможност да получат ценна информация за своите близки – трите имена, набор, възраст, войскова част, в която е служил, дата и място на смърт и място на гроба.

Това става възможно чрез новия дигитален проект на Държавна агенция "Архиви" (ДАА), представен днес от председателя на агенцията Мартин Иванов.

На адрес  (http://www.archives.bg/balkanwars)  в интернет се открива уникална възможност стотиците хиляди наследници на загиналите да установят лобните места на предците си и да научат повече за своята родова и национална история.

По данни на ДАА наследниците са между 200 000 и 300 000 души.

„Националната памет е сбор от множество семейни спомени, които нашият архив ще се опита да възроди. За съжаление нашият семеен спомен се простира не повече от три поколения. Според нас на това се дължи и факта за начина на възприемане на националните ни празници, които в повечето случаи се възприемат като просто едни почивни дни”, посочи Мартин Иванов.

По думите му крайно време е историята да минава през семейния спомен. За да се стимулира допълнително този нов подход към миналото, гражданите ще бъдат насърчени да споделят в сайта на проекта предавани в семейството им случки и събития, да дигитализират и публикуват снимки на предмети и документи, свързани с войната (грамоти, кореспонденция, ордени, оръжие и др.). Всеки, чийто род е свързан с тази тема може да изпраща материали на адрес spomeni@archives.bg.

„Нашата идея е да изградим подобни спомени на българи, които да научат с гордост и да предават спомена за техните деди, които са се сражавали и са загинали за националното обединение”, допълни директорът на държавните архиви.

Светлин Радев, директор на Държавния военен архив във Велико Търново обясни, че за реализирането на проекта са използвани списъците в Държавния военноисторически архив (ДВИА) при Държавна агенция "Архиви" списъци, изготвени през 30-те години на 20 век от отделението "Военни музеи, паметници и гробове" при Министерство на войната със съдействието на Щаба на действащата армия и общинските управления. „От четирите типа списъци, които се пазят в ДВИА, ние подбрахме Общия азбучен списък на загиналите през войните 1912–1913 г., като най-пълен и удобен за използване. Идеята ни обаче е в бъдеще базата данни да се допълва с информация от останалите три типа списъци, както и от други източници”, каза Радев.

Списъците с данните за всеки един загинал вооеннослужещ са набрани, сканирани и с помощта на новите технологии вече са достъпни за всички.

„Целта ни е да отдадем заслужена почит след 100 години на тихата саможертва на тези 48 000 българи, загинали по полетата на Одринска Тракия и Македония през 1912-1913 г.”, заяви председателят на ДАА Мартин Иванов.

Общественото внимание е насочено не само към битките и сраженията, но и към истинските герои на войната. Към онези скромни и останали неизвестни днес българи, чиито щикове изковават бляскавите победи при Люлебургас, Лозенград, Чаталджа, Шаркьой, Булаир и Одрин. По този начин ще се опитаме да отдадем заслужена почит към тихата и останала до днес безименна саможертва на 48 000 българи.

Наскоро ДАА стартира първия дигитален архив – решенията на Политбюро на ЦК на БКП. В края на година се очаква да бъде представен третият подобен проект – полицейските досиета на известни политици и общественици сред които Г. М. Димитров, Тодор Живков и Никола Вапцаров.

Аудио запис от пресконференцията на Държавна агенция „Архиви” с участие на нейния председател Мартин Иванов и директора на Държавния военноисторически архив Светлин Радев.