Сайтът desebg.com публикува онлайн личен проверителен доклад относно: Вътрешното положение във връзка със смъртта на Н.В. Цар Борис III. Той носи датата 6 септември 1943 г., ден след като монархът е погребан в Рилския манастир.

Днес се навършват 69 години от смъртта на цар Борис III през 1943 г. Тя става факт две седмици след личната среща на царя с Хитлер във Wolfsschanze (Вълчата бърлога), първата щаб-квартира на фюрера на Източния фронт в Източна Прусия.

В смъртния акт като причина за смъртта са посочени „запушване на лявата сърдечна артерия (тромбоза), двустранна пневмония, оток на белите дробове и на мозъка“, но съмненията за неестествената смърт на царя се появяват веднага след края му и продължават до днес. Съществуват предположения, че той е бил отровен от Хитлер, някои подозират Англия, а други Сталин.

Царица Иоанна пише в спомените си: „Моето дълбоко убеждение е следното: Борис, моят съпруг, не умря от естествена смърт. Неговият край по един или друг начин бе престъпно предизвикан”.

В сайта на наследника на цар Борис – Симеон II Сакскобургготски (http://www.kingsimeon.bg) по повод годишнината от смъртта на баща му е посочено, че  „тогава, а и до днес, като отровители са подозирани както нацистите, така и комунистите. Съществува и друга теза – за естествената смърт на Царя, причинена от преумората и тревогите в онзи съдбовен за страната период.”

В публикуваният поверителен 9-страничен (листите са 5 и е писано на гърба им) документ от 1943 г. се изразяват същите съмнения за отравянето на царя. Докладът е без автор и адресат, но оригиналът му се намира в полицейския архив, предаден от МВР на Държавна агенция „Архиви” през 2010 г., публичен достъп до който има от март 2011 г. Копие от него е предоставено от агенция „Архиви” на журналиста Христо Христов по направена от него заявка, след като той попада на документа в архива.

Присъствието на документа в полицейския архив отпреди 9 септември 1944 г. предполага, че ако той не е изготвен от полицейски служител или агент, то най-малкото съдържанието му е станало известно на ръководните фактори в полицията през 1943 г. За поверителния му характер говори и поставения гриф върху него - "Лично поверителен". Съдържанието на документа, а именно вътрешното положение в страната след смъртта на царя, води до заключението, че докладът е предназначен за висш държавен или полицейски ръководител. Със сигурност адресат на доклада не е тогавашният премиер Богдан Филов, който е критикуван за описани в документа действия покрай смъртта на царя и който след нея е избран за един от тримата регенти.

От първия и последния абзац на доклада се разбира, че той е писан от един човек, който е имал серия от контакти „по определен план” в периода още от „първата криза в здравето на Н.В. Борис III”, тоест от 23 август до 6 септември 1943 г. Хората, с които авторът на документа се е срещнал и разговарял, са „множество лица от най-различни обществени слоеве на столицата, както и с някои от делегациите в провинцията”. Лицата включват и военни, както това се разбира от последния абзац на доклада.

Документът е разделен на няколко части, като в първата, озаглавена „Около смъртта” се стига до извода, че „Н. Величество е бил абсолютно здрав до деня на първата криза – 23 август, т.г., т.е. внезапното запушване на никога досега боледувалата аорта не е причинено от нейното износване или това на други сърдечни органи, а е било предизвикано от изкуствен начин, т.е. от ОТРОВА”.

Министър-председателят Богдан Филов е критикуван за това, че не е спазена „установената практика” той и дворцовият лекар да издават комюнике за здравословното състояние на царя, дори когато не е разположен, камо ли болен.

Отбелязани са и съмненията, изразени от немските лекари относно причините за смъртта, настъпила с неестествена бързина.

Авторът на доклада по всяка вероятно сам е видял преди поклонението или на самото поклонение тленните останки на покойния Борис III, тъй като посочва, че „Н.В. Царят посиня още на третия ден след смъртта”. Този коментар е направен във връзка с изразените съмнения за отравяне, тъй като на хората поличали от естествена смърт дори и при инфаркт „лицето и кожата на тялото добивали мъртвешко-восъчна бледост, която при балсамираните оставяла дълго време”.

Министър-председателят Богдан Филов е критикуван и за това, че „УМИШЛЕНО е пропуснал” веднага да  бъде назначена анкетна комисия, която да документира последните дни от живота на царя и всички обстоятелства и факти около случилото се.

Разсъждавайки за положението на война между България и Англия, авторът стига до предположението, че „ако наистина е отровен, той е жертва на англичаните”.

Във втората част на доклада, озаглавена „Около завещанието” е разгледан проблема с липсващото политическо завещание на цар Борис III, направено още при Андрей Ляпчев. Изразени са съмненията, че или убийците на царя са унищожили това завещание, или то е скрито от някои държавници, които „не са се видели в него като регенти”. Подчертано е учудването, че царят дори не е оставил лично завещание до семейството си.

В третата част от доклада, озаглавена „Около регенството” са изложени хипотези за това, кои фигури са най-подходящи за регенти и какви са очакванията и коментарите на различни слоеве на обществото, както в София, така и в провинцията.