Държавна сигурност.com препечатва коментар на сайта Kafene.net по повод новината за договарянето на връщането на полските архиви от Русия и припомнянето на неуспешната българската политика за връщането на родните архиви, задигнати от Червената армия по време на окупацията на България след 8 септември 1944 г.

Сайтът desebg.com припомня, че нициативата за връщането на българските архиви от Русия беше подета през декември 2007 г. от фондация „Свободна и демократична България”, която поде  петиция по този случай.

Въпреки обещанията нито тогавашният президент Георги Първанов, нито правителството на тройната коалиция направиха нещо.

Първанов постави въпроса пред руския президент Владимир Путин през 2008 г., а правителството на Станишев отправи официално дипломатическо искане към руската страна през януари 2009 г.

В следващите години обаче Държавна агенция „Архиви” (ДАА) беше оставена да се справя сама в преговорите с руския държавен архив.

През май 2011 г. от ДАА оповестиха, че очакват да получат общо около 50 000 листи български архиви от МВР, Министерството на войната, Министерството на външните работи и др. в периода 1942-1944 г. Става въпрос обаче не са оригиналите, а за копия, които София трябва да плати, тъй като Русия продължава да третира България като победена държава във Втората световна война и съответно въпросните архиви ги смята за трофейни.

Вече повече от година няма новини от Москва за обещаните копия.

Русия е готова да върне на Полша архивите, изнесени по време на Втората световна война, стана известно в сряда. Това е резултат от дългогодишна борба, която поляците умеят да водят.

Те вече получиха част от архивите, включително  документи,  засягащи разстрелите от 1940 г. в Катинската гора,  още през 1990 г. Занесе им ги лично  Михаил Горбачов, който поднесе и извинение на Полша за престъплението.

Архивите, които предстои да бъдат върнати, са били съхранявани в секретния фонд на министерството на вътрешните работи на СССР, сега са в Руския държавен архив в Москва.

Там някъде са и българските архиви, изнесени през 1944 г. От които досега не е върнато нищо. Става дума за половината история на Третата българска държава.

За тези архиви през последните 22 и половина години е ставало дума неведнъж. Имаше едно обещание от страна на Путин, когато пак беше президент. Обещан бе договор, също като на поляците сега, само че те умеят да държат на своето.

А тогавашният български държавен глава, историк по професия, при визита в Москва чу подробни обяснения колко е сложна тази работа с архивите, как били разпръснати на различни места и трудно се събирали. А и много неща били изчезнали кой знае къде...

Така или иначе Първанов се върна с обидно тъничка папка. А са изнасяни вагони.

В документалната си книга "КГБ в България"  (Военно издателство, 2009 г.) доц. Йордан Баев пише: "Основната цел на съветските специални служби в тези септемврийски дни (на 1944 – бел. kafene.net) е насочена към издирване на всички възможни документи и персонални свидетелства за дейността на германското, италианското, британското, американското, френското и турското разузнаване в страната. На следващо място са поверителните български архиви (Тайна царска канцелария, министерствата на външните работи, отбраната и финансите, оперативните дела на полицията, Държавна сигурност и РО на Генералния щаб, както и на други държавни учреждения), данните за разкритите съветски разузнавателни групи в България".

"Кореспонденцията между началника на съветското военно разузнаване ген.-полк. Фьодор Кузнецов и секретариата на Вячеслав Молотов в периода  от 23 ноември до 7 декември 1944 г. съдържа 70 страници от описи на документи, взети от дипломатическия архив на българското външно министерство т.е. само тези документи са над 2 хиляди", пише Баев.

Въпросът за архивите остава открит вече много години и очевидно в момента не само не е приоритет за българските власти, а изобщо не стои на дневен ред. Къде по-важни са договорите на "Лукойл Нефтохим" или Южен поток...

Така че отговорът на въпроса от заглавието е прост – нищо.

*Заглавието е на desebg.com. Оригиналното е „Какво става с българските архиви в Русия?”