Ценно дарение от документи на писателя, публицист и дисидент Георги Марков постъпи на съхранение през м. май 2021 г. в Държавен архив – Перник, съобщиха от пресслужбата на Държавна агенция „Архиви“.

Постъплението е предадено от Емил Първанов Ваклинов, братовчед на писателя по майчина линия, чиито корени водят до с. Мещица, Пернишко.

Документите са открити при личните вещи на майката Райка Маркова, която в последните години е живяла при роднини в Перник.

Дарението от документи включва негови авторски сценарии на произведения:

Разкази, новели, статии с приложени преводи, ползвани от писателя, също са част от постъплението, както и дневник с бележки по дни за творческите му ангажименти, отделни откъси за включване в пиеси, статии, разкази и новели, мисли от периода 1965-1968 г.

Датата 26 януари 1976 г. стои на негово писмо от Лондон до родителите му, в което той съобщава за живота си в Англия, за семейството си и очакваното първородно дете.

Писмото е оригинал с подпис „Гошо“ и съдържа и адрес за кореспонденция.

Документите са достъпни за всички интересуващи се.

Писателят и неговите убийци

Роденият през 1929 г. в Княжево Георги Марков се утвърждава като писател в началото на 60-те години на ХХ век.

След събитията в Чехословакия през 1968 г. и смачкването на Пражката пролет от войските на Варшавския договор начело със съветската армия комунистическият режим в България налага допълнителна цензура в културата и всички пиеси на Георги Марков са спрени.

Тай заминава в Италия при брат си, който е емигрирал преди това. Намерението му е да остане няколко месеца, докато ситуацията в България се успокои.

През 1971 г. се установява в Лондон, Великобритания, където започва работа в българската секция на радио Би Би Си. Междувременно радио „Дойче веле“ започва да излъчва негови есета, заради което комунистическият режим в София го осъжда задочно на 6 години затвор.

През 1975 г. радио „Свободна Европа“ започва да излъчва неговите „Задочни репортажи за България“, в които той подлага на дисекция тоталитарната власт на БКП.

Той нарушава и табуто да не се критикува генералния секретар на компартията Тодор Живков, като описва пагубното му вмешателство в културата.

Държавна сигурност го посочва като персонален идеологически противник, а по настояване на Живков тогавашният министър на вътрешните работи Димитър Стоянов се обръща към съветския КГБ за помощ за ликвидирането на писателя.

С предоставената от тайната лаборатория на КГБ бързодействаща отрова, която не оставя следи в човешкия организъм и обучен от Първо главно управление на ДС агент Георги Марков е атакуван на 7 септември 1978 г. – рождения ден на Тодор Живков – на моста Ватерло в Лондон.

В резултат на вкараната с тялото му отрова чрез миниатюрна сачма, изстреляна с специално подготвено за целта пневматично устройство, писателят умира в лондонска болница от отравяне на кръвна на 11 септември 1978 г.

Неговите лични вещи остават в дома му в южен Лондон, където той живее със съпругата си Анабел Маркова и невръстната им дъщеря Александра-Райна.

След падането на комунистическия режим в България през 1989 г. разработките срещу Георги Марков, водени в Държавна сигурност са тайно унищожени, за да не се стигне до физическия убиец и поръчителя на политическото убийство в лицето на Тодор Живков.

Въпреки унищожените архиви на ДС за Марков българското следствие на убийството на писателя доказва намесата на Държавна сигурност.

През 2005 г. журналистът Христо Христов публикува своето документално разследване „Убийте Скитник“ – българската и британската държавна политика по случая Георги Марков, в което с открити от него неизвестни дотогава архиви от ДС се потвърждава, че Държавна сигурност е извършила убийството на писателя.

През 2008 г. журналистът публикува в книга и досието в ДС на единствения заподозрян в убийството на Марков агент на ДС – „ПИКАДИЛИ“.