Рубрики:: -- Достъп до информация -- Архиви -- Коалиция на гражданите -- Живков & социализЪма -- Дезинформация -- Образование: комунизъм |
Мартин Иванов, председател на Държавна агенция „Архиви”: България е пропуснала златен шанс да си върне архивите от Русия в началото на промените |
Рубрики - Архиви |
Написано от Христо Христов |
Петък, 24 Юни 2011 12:08 |
През март 2011 г. Министерският съвет назначи историка Мартин Иванов за председател на Държавна агенция „Архиви” (ДАА). Той е доц. д-р, завършил е история в СУ „Св. Климент Охридски” и право в ЮЗУ „Св. Неофит Рилски”. Специализирал е във Великобритания и Ирландия. Неотдавна на пресконференция представи политиката си в ДАА, както и проблемите пред държавните архиви. Междувременно преди броени дни агенцията информира за развитието на въпроса за получаването от Русия на копия от българските архиви, изнесени от България след 9 септември 1944. Това е поводът да потърсим за разговор Мартин Иванов.
Г-н Иванов, какво е развитието на гражданската инициатива за връщането на изнесените от съветската армия български архиви след 9 септември 1944 г.? Мина доста време и въпреки, че и президентът Георги Първанов и Министерският съвет се ангажираха със случая, като че ли основната тежест се падна на Държавна агенция „Архиви”?
- Това е така, защото всички предварителни стъпки и последвалите действия след тях от страна на предишното правителство са въпрос на договаряне и подобни неща стават бавно. Когато бяха назначен за председател на Държавна агенция „Архиви” аз поисках да се запозная докъде е стигнал процеса, започнал при предшествениците ми Боряна Бужашка и проф. Георги Бакалов. . Знаете, че след апела за връщането на архивите от Русия на фондация „Свободна и демократична България” през 2007 г. президентът Георги Първанов имаше срещи с тогавашния държавен глава на Русия Владимир Путин и този въпрос беше поставен пред руската страна. Тогава са предприети основните стъпки от страна на Държавна агенция „Архиви” за контакт с руските архиви. Наши специалисти са посетили Москва и на място в архивите са установили приблизителното количество на материалите, които се намират там. Последният път те бяха в Москва от 15 май до началото на юни и са поръчали за копиране около 50 000 страници от българските архивни документи.
В кои точно руски архиви са открити български документи? - В Руския държавен военен архив, в Централния архив на Министерство на отбраната и в Руския държавен военно-исторически архив. Освен в тях ще продължи издирването на документи в още няколко архива: в архива на Министерство на външните работи на Руската Федерация, в. Руския държавен архив за социално-политическа история. От някои от тези архиви вече имаме отговор и работата ще продължи. В бюджета на агенцията са предвидени средства за това.
Стана ясно, че Русия няма да върне оригиналите на иззетите след 9 септември 1944 г. от България документи. - Проблемът досега се е състоял в това, че по руското законодателство тези български архивни документи са трофейни от времето на Втората световна война и руската страна не може да върне оригиналите. Те обаче се съгласиха да предоставят копия на поисканите от България документи.
Защо се получава така? - Така е по руското законодателство и руснаците едва ли ще променят позицията си. Това ограничение разбира се не се отнася само до България, но и до редица други страни, които са в редиците на победените във Втората световна война. Истината е, че в началото на 90-те години, когато не е действало сегашното руско законодателство по този въпрос, България е пропуснала златния си шанс да си върне изнесените оригинални архивни документи. Просто тогава българската държава не е поставила официално въпроса пред Москва. Двадесетина години след това от колегите разбрах, че при повдигането на въпроса официално през 2009 г. руската позиция е следната: или ще ни дадат копия на документите, или няма да получим нищо. Естествено, между двете възможности и аз, и моите предшественици сме предпочели получаването на копия пред нищо. . За да ъм коректен, трябва да кажа, че цялата процедура е задвижена от предшествениците ми и аз не бих желал да си приписвам излишни заслуги. Това, което аз направих, е просто да ускорим процеса на заминаването на нашите специалисти в Москва, които да започнат процедурата по копирането на документите в този начален етап. Процедурата по получаването на оригиналите е много тежка и тромава, защото решението за това трябва да се гласува в Думата. В някои случаи, обаче, руската страна веднага е задължавала съответната държава да плати сериозни суми за това, че е съхранявала техните документи в продължение на десетилетия. Въпросните 50 000 страници, за които стана вече дума, тепърва трябва да бъдат изследвани и да се установи дали съдържанието им ще задоволи очакванията и интереса към тях.
В Руския държавен военен архив се съхраняват документи на Министерския съвет на България за времето 1940-1943 г., Министерството на войната – 1939-1944 г.; Дирекция на полицията., отдел „Държавна сигурност” за периода 1925-1944 г. – Тук става въпрос за по-голям обем от материали, за около 8000-9000 листа. Съхраняват се също и такива, отнасящи се за дейността на Междусъюзническата военна контролна комисия в България (1918-1928) – около 15 000 листа. Ще се копират също и материали от Германския научен институт в София (1939-1944) и др.
В процеса на издирване установени ли са някакви други важни за страната ни документи в руските архиви? - В личен разговор със зам.-директора на руския военен архив Коротаев се е установило за наличието на документи, отнасящи се за България в германски, френски и полски архивни фондове. Такива са фондовете на Франц фон Папен, на личната канцелария на Адолф Хитлер, на имперското Министерство на външните работи в Берлин, на имперското Министерство на просветата и пропагандата в Берлин. Част от тях също могат да бъдат копирани, след като се провери какво реално е съдържанието им. Тези архиви са предимно на немски език. В Архива за социално-политическа история има документи за периода 1898-1991 г. включващ и дейността на ЦК на КПСС; материали, отнасящи се до дейността на външнополитическата й комисия и комисията и отдела й за връзки с чуждестранните комунистически партии за годините 1949-1953 г. Във фонда на Андрей Жданов и на Вячеслав Молотов може да се намерят и документи за България. В описите на фонда на Коминтерна има документи разкриващи кореспонденцията на Георги Димитров с ръководителите на отделите на комунистическия Интернационал, с ЦК на БКБП, предшественика на КПСС, със съветски държавни и партийни учреждения в периода 1934-1944 г. В друг опис има документи разкриващи работата сред военнопленниците, намиращи се в съветските лагери в периода 1941-1945 г. От тях биха могли да бъдат получени копия, тъй като те са дигитализирани. Третият архив, в който работата ще продължи, е Руският държавен военноисторически архив. В него от колекция „България”са поръчани документи.
Установени ли са документи на тайната царска канцелария, впоследствие на кабинета на цар Борис ІІІ, както и материали, свързани с престоя и разпитите на царските регенти, които са били откарани след 9 септември 1944 г. в Москва и са били там в продължение на няколко месеца? - Не, до момента подобни документи не са открити. Ако е имало разпити на регентите, то тези документи биха се водили като руски, а не български. Може да се предполага, че подобни следствени материали се съхраняват в наследниците на НКВД, който навремето най-вероятно е провеждал подобни разпити. Тоест такива документи не се съхраняват в руските държавни архиви. От Централния архив на министерството на отбраната в Подолск вече бе копирана преписка на българския морски щаб (1941-1943). Ще се търсят и документи в Държавния архив на Руската федерация. Тук вниманието е насочено към два фонда – Съветът на министрите на СССР (1923-1991) и Всесъюзното общество за културни връзки в чужбина (1925-1957).
- Първият огромен проблем е с физическото съхранение на архивите. Имаме около 5 хил. линейни метра документи от Третото Българско царство за реставрация. За съжаление основното ползвано към момента архивохранилище в Биримирци е на крайно неподходящо място, до река, където влагата е голяма и това неминуемо е дало отражение. Имаме късмет, че в този период се е работило на много по-качествени хартии, които са издържали на плесените.
Как смятате да решите този проблем? - Благодарение на активната помощ на Министерството на отбраната и лично на министър Аню Ангелов ни е предложена сграда за хранилище с площ 4500-5000 кв. м. в района на Четвърти километър. Сградата е строена през втората половина на 80-те години. Тя се нуждае от ремонт и такъв ще бъде направен. Тази година ще направим всичко възможно да прехвърлим колкото се може повече документи от окаяното хранилище в Биримирци в модерното в Илиянци, чийто капацитет е запълнен само 30 процента. До момента за 4 години са пренесени около 3,8 – 4 линейни километра. Тази година сме си поставили задача да пренесем общо 7 линейни километра архиви. В Биримирци в момента се съхраняват около 18 линейни километри. МО има възможност да предостави сгради и на архивите в страната и по този въпрос също ще продължим да работим активно. Защото има места, където, както ми каза проф. Бакалов: „Само един катинар и Господ пази архивите”.
От дълго време в ЦДА срещу някои от фондовете е отбелязано „необработен” или „обработва се”. Как може това да се промени, за да може с тези архиви да се работи? - Проблемът предимно засяга личните фондове и секретариата на Политбюро на ЦК на БКП. Става въпрос за хиляди линейни метри, а човешкият ресурс в ДАА е ограничен. През последните 4 години численият персонал е намалял с около 25 процента. Същевременно една не малка част от персонала, около 10 процента, ще излезе в пенсия тази и следващата година. Кадровият проблем е много голям. Идвайки тук имах някакви романтични представи и смятах, че би могло да се поставят крайни срокове. Реалността обаче е друга. Бях в архивната база в Илиянци и видях какво представлява например архива на Секретариата на БКП – това е огромно количество от документи, натрупани в кашони, които трябва да се обработят. А за съжаление ДАА не разполага с необходимия човешки ресурс. Това, което сме си поставили за цел е да се подобри информационния материал и той да стане достъпен. Първата стъпка е да се обновят пътеводителите, за да знаят читателите за кои институции и за кои личности притежаваме материали. Сегашните пътеводители, особено тези в провинциалните архиви са от 70-те и 80-те години на миналия век, а някои и от по-рано. Те не отговарят на реалността и не отразяват новите постъпления. С помощта на външни доброволци, студенти по стажантски програми, ще направим всичко възможно да оптимизираме и качим тези пътеводители онлайн в Интернет страницата на агенцията. Отделно ще направим подобрения на самата страница, която в момента уви не отговаря на абсолютно никакви стандарти.
От края на миналата година ДАА прие огромен масив – полицейските архиви 1923-1944 г. Какво трябва да знаят читателите за него? - Да това е така и гражданите трябва да знаят, че от март 2011 г. в Държавна агенция „Архиви” на ул. „Московска” 5 е обособена специална читалня, в която желаещите могат да се запознават и да проучват полицейските архиви. До края на годината сме си поставили задача да дигитализираме и да качим онлайн за потребители целия фонд на Политбюро. А паралелно, като втора задача е да подберем интересни документи от масива на полицейския архив – лични досиета на известни българи, които също да бъдат дигитализирани и качени в интернет през 2012 г. |