|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Мартин Иванов, председател на Държавна агенция „Архиви”: България е пропуснала златен шанс да си върне архивите от Русия в началото на промените ПДФ Е-мейл
Рубрики - Архиви
Написано от Христо Христов   
Петък, 24 Юни 2011 12:08

През март 2011 г. Министерският съвет назначи историка Мартин Иванов за председател на Държавна агенция „Архиви” (ДАА). Той е доц. д-р, завършил е история в СУ „Св. Климент Охридски” и право в ЮЗУ „Св. Неофит Рилски”. Специализирал е във Великобритания и Ирландия.

Неотдавна на пресконференция представи политиката си в ДАА, както и проблемите пред държавните архиви. Междувременно преди броени дни агенцията информира за развитието на въпроса за получаването от Русия на копия от българските архиви, изнесени от България след 9 септември 1944.  Това е поводът да потърсим за разговор Мартин Иванов.

 

Г-н Иванов, какво е развитието на гражданската инициатива за връщането на изнесените от съветската армия български архиви след 9 септември 1944 г.? Мина доста време и въпреки, че и президентът Георги Първанов и Министерският съвет се ангажираха със случая, като че ли основната тежест се падна на Държавна агенция „Архиви”?

 

 

- Това е така, защото всички предварителни стъпки и последвалите действия след тях от страна на предишното правителство са въпрос на договаряне и подобни неща стават бавно. Когато бяха назначен за председател на Държавна агенция „Архиви” аз поисках да се запозная докъде е стигнал процеса, започнал при предшествениците ми Боряна Бужашка и проф. Георги Бакалов. . Знаете, че след апела за връщането на архивите от Русия на фондация „Свободна и демократична България” през 2007 г. президентът Георги Първанов имаше срещи с тогавашния държавен глава на Русия Владимир Путин и този въпрос беше поставен пред руската страна. Тогава са предприети основните стъпки от страна на Държавна агенция „Архиви” за контакт с руските архиви. Наши специалисти са посетили Москва и на място в архивите са установили приблизителното количество на материалите, които се намират там. Последният път те бяха в Москва от 15 май до началото на юни и са поръчали за копиране около 50 000 страници от българските архивни документи.

 

 

В кои точно руски архиви са открити български документи?

- В Руския държавен военен архив, в Централния архив на Министерство на отбраната и в Руския държавен военно-исторически архив. Освен в тях ще продължи издирването на документи в още няколко архива: в архива на Министерство на външните работи на Руската Федерация, в. Руския държавен архив за социално-политическа история. От някои от тези архиви вече имаме отговор и работата ще продължи. В бюджета на агенцията са предвидени средства за това.

 

Стана ясно, че Русия няма да върне оригиналите на иззетите след 9 септември 1944 г. от България документи.

- Проблемът досега се е състоял в това, че по руското законодателство тези български архивни документи са трофейни от времето на Втората световна война и руската страна не може да върне оригиналите. Те обаче се съгласиха да предоставят копия на поисканите от България документи.

 

Защо се получава така?

- Така е по руското законодателство и руснаците едва ли ще променят позицията си. Това ограничение разбира се не се отнася само до България, но и до редица други страни, които са в редиците на победените във Втората световна война. Истината е, че в началото на 90-те години, когато не е действало сегашното руско законодателство по този въпрос, България е пропуснала златния си шанс да си върне изнесените оригинални архивни документи. Просто тогава българската държава не е поставила официално въпроса пред Москва.

Двадесетина години след това от колегите разбрах, че при повдигането на въпроса официално през 2009 г. руската позиция е следната: или ще ни дадат копия на документите, или няма да получим нищо. Естествено, между двете възможности и аз, и моите предшественици сме предпочели получаването на копия пред нищо. . За да ъм коректен, трябва да кажа, че цялата процедура е задвижена от предшествениците ми и аз не бих желал да си приписвам излишни заслуги. Това, което аз направих, е просто да ускорим процеса на заминаването на нашите специалисти в Москва, които да започнат процедурата по копирането на документите в този начален етап.

Процедурата по получаването на оригиналите е много тежка и тромава, защото решението за това трябва да се гласува в Думата. В някои случаи, обаче,  руската страна веднага е задължавала съответната държава да плати сериозни суми за това, че е съхранявала техните документи в продължение на десетилетия.

Въпросните 50 000 страници, за които стана вече дума, тепърва трябва да бъдат изследвани и да се установи дали съдържанието им ще задоволи очакванията и интереса към тях.


Бихте ли казали точно какви български документи има в руските архиви?

В Руския държавен военен архив се съхраняват документи на Министерския съвет на България за времето 1940-1943 г., Министерството на войната – 1939-1944 г.; Дирекция на полицията., отдел „Държавна сигурност” за периода 1925-1944 г. – Тук става въпрос за по-голям обем от материали, за около 8000-9000 листа. Съхраняват се също и такива, отнасящи се за дейността на Междусъюзническата военна контролна комисия в България (1918-1928) – около 15 000 листа. Ще се копират също и материали от Германския научен институт в София (1939-1944) и др.

 

В процеса на издирване установени ли са някакви други важни за страната ни документи в руските архиви?

- В личен разговор със зам.-директора на руския военен архив Коротаев се е установило  за наличието на документи, отнасящи се за България в германски, френски и полски архивни фондове. Такива са фондовете на Франц фон Папен, на личната канцелария на Адолф Хитлер, на имперското Министерство на външните работи в Берлин, на имперското Министерство на просветата и пропагандата в Берлин. Част от тях също могат да бъдат копирани, след като се провери какво реално е съдържанието им. Тези архиви са предимно на немски език.

В Архива за социално-политическа история има документи за периода 1898-1991 г. включващ и дейността на ЦК на КПСС; материали, отнасящи се до дейността на външнополитическата й комисия и комисията и отдела й за връзки с чуждестранните комунистически партии за годините 1949-1953 г. Във фонда на Андрей Жданов и на Вячеслав Молотов може да се намерят и документи за България. В описите на фонда на Коминтерна има документи разкриващи кореспонденцията на Георги Димитров с ръководителите на отделите на комунистическия Интернационал, с ЦК на БКБП, предшественика на КПСС, със съветски държавни и партийни учреждения в периода 1934-1944 г. В друг опис има документи разкриващи  работата сред военнопленниците, намиращи се в съветските лагери в периода 1941-1945 г. От тях биха могли да бъдат получени копия, тъй като те са дигитализирани.

Третият архив, в който работата ще продължи, е Руският държавен военноисторически архив. В него от колекция „България”са поръчани документи.

 

Установени ли са документи на тайната царска канцелария, впоследствие на кабинета на цар Борис ІІІ, както и материали, свързани с престоя и разпитите на царските регенти, които са били откарани след 9 септември 1944 г. в Москва и са били там в продължение на няколко месеца?

- Не, до момента подобни документи не са открити. Ако е имало разпити на регентите, то тези документи биха се водили като руски, а не български. Може да се предполага, че подобни следствени материали се съхраняват в наследниците на НКВД, който навремето най-вероятно е провеждал подобни разпити. Тоест такива документи не се съхраняват в руските държавни архиви.

От Централния архив на министерството на отбраната в Подолск вече бе копирана преписка на българския морски щаб (1941-1943). Ще се търсят и документи в Държавния архив на Руската федерация. Тук вниманието е насочено към два фонда – Съветът на министрите на СССР (1923-1991) и Всесъюзното общество за културни връзки в чужбина (1925-1957).


Как стои въпросът със съхранението на държавните архиви в България? От пресконференцията, която дадохте при представянето на приоритетите си, стана ясно, че това е въпрос на сериозно изпитание.

- Първият огромен проблем е с физическото съхранение на архивите. Имаме около  5 хил. линейни метра документи от Третото Българско царство за реставрация. За съжаление основното ползвано към момента архивохранилище в Биримирци е на крайно неподходящо място, до река, където влагата е голяма и това неминуемо е дало отражение. Имаме късмет, че в този период се е работило на много по-качествени хартии, които са издържали на плесените.

 

Как смятате да решите този проблем?

- Благодарение на активната помощ на Министерството на отбраната и лично на министър Аню Ангелов ни е предложена сграда за хранилище с площ 4500-5000 кв. м. в района на Четвърти километър. Сградата е строена през втората половина на 80-те години. Тя се нуждае от ремонт и такъв ще бъде направен. Тази година ще направим всичко възможно да прехвърлим колкото се може повече документи от окаяното хранилище в Биримирци в модерното в Илиянци, чийто капацитет е запълнен само 30 процента.

До момента за 4 години са пренесени около 3,8 – 4 линейни километра. Тази година сме си поставили задача да пренесем общо 7 линейни километра архиви. В Биримирци в момента се съхраняват около 18 линейни километри.

МО има възможност да предостави сгради и на архивите в страната и по този въпрос също ще продължим да работим активно. Защото има места, където, както ми каза проф. Бакалов: „Само един катинар и Господ пази архивите”.

 

От дълго време в ЦДА срещу някои от фондовете е отбелязано „необработен” или „обработва се”. Как може това да се промени, за да може с тези архиви да се работи?

- Проблемът предимно засяга личните фондове и секретариата на Политбюро на ЦК на БКП. Става въпрос за хиляди линейни метри, а човешкият ресурс в ДАА е ограничен. През последните 4 години численият персонал е намалял с около 25 процента. Същевременно една не малка част от персонала, около 10 процента, ще излезе в пенсия тази и следващата година. Кадровият проблем е много голям. Идвайки тук имах някакви романтични представи и смятах, че би могло да се поставят крайни срокове. Реалността обаче е друга. Бях в архивната база в Илиянци и видях какво представлява например архива на Секретариата на БКП – това е огромно количество от документи, натрупани в кашони, които трябва да се обработят.

А за съжаление ДАА не разполага с необходимия човешки ресурс. Това, което сме си поставили за цел е да се подобри информационния материал и той да стане достъпен. Първата стъпка е да се обновят пътеводителите, за да знаят читателите за кои институции и за кои личности притежаваме материали. Сегашните пътеводители, особено тези в провинциалните архиви са от 70-те и 80-те години на миналия век, а някои и от по-рано. Те не отговарят на реалността и не отразяват новите постъпления.

С помощта на външни доброволци, студенти по стажантски програми, ще направим всичко възможно да оптимизираме и качим тези пътеводители онлайн в Интернет страницата на агенцията. Отделно ще направим подобрения на самата страница, която в момента уви не отговаря на абсолютно никакви стандарти.

 

От края на миналата година ДАА прие огромен масив – полицейските архиви 1923-1944 г. Какво трябва да знаят читателите за него?

- Да това е така и гражданите трябва да знаят, че от март 2011 г. в Държавна агенция „Архиви” на ул. „Московска” 5 е обособена специална читалня, в която желаещите могат да се запознават и да проучват полицейските архиви. До края на годината сме си поставили задача да дигитализираме и да качим онлайн за потребители целия фонд на Политбюро. А паралелно, като втора задача е да подберем интересни документи от масива на полицейския архив – лични досиета на известни българи, които също да бъдат дигитализирани и качени в интернет през 2012 г.

 

Коментари 

 
0 #30 svetlan 2013-05-07 09:51
Уважаеми Г-н Христов,както винаги сте бил отзивчив към нашата група,днес решихме да Ви помолим за една справка,ако имате възможност да направите.

Тази сутрин се обади единия от нашите сътрудници и каза,че е чел изказване на Г-н М. Иванов,в което казва,че са били изгубени(скрити ,или унищожени) свидетелските показания на Елисавета Багряна по съдебното дело на Никола Вапцаров. Въпросът ни е от две части-вярно ли е,че Г-н Иванов е дал тази информация и дали самата тя е достоверна.
Нашата група изразява предположение,ч е ако има нещо подобно,това е работа на сганта. Тя притежаваше цялата информация в държавата.Надяваме се,че и този път ще ни отговорите,какт о отговорихте на въпроса ни,къде са пренията в съдебната зала срешу комунистическит е терористи от двете групи(двата съдебни процесанили 1942г) и как могат да се намерят молбите им за помилване.Благодарим ви предварително!
 
 
0 #29 svetlan 2013-04-11 17:55
Преди да се върнем към Българо-Съветските преговори от края на ноември 1940г.в София,нашата група предлага на читателите на сайта на Г-н Христов един дикументален филм,който е озвучен на руски език,но повечето специалисти в България говорят ,или поне достатъчно добре го разбират. Ако някой от младите поколения няма нужните знания по руски,спокойно може да помоли някой по-възрсатен ,или близък,който би могъл да превежда на български.
Филмът показва категорично агресивните стремежи на Съветския Съюз към малка,мирна и доброжелателна Финландия към своя съсед.Политиката на Финландия напълно прилича на политиката на България. Единствената разлика е,че когато Съветския Съюз я напада,финландц ите реашават да окажат въоръжена съпротива срещу съветските агресори.Но какво може да направи една 5-милионна страна срещу такъв колос като Съветския Съюз?Резултатите са потресаващи,съв етските окупатори дават над 300 хиляди убити,а фините около 24 хиляди.Една десета част от територията на Финландия е окупирана и остава за СССР и днес е в рамките на Руската Федерация,която наследи умрелия Съветски Съюз.

Това е филм само за Първата Съветско-Финландска война в рамките на ВСВ. Тя започва на 30 ноември 1939г. и завършва на 12 март 1940г.,когато в Москва се подписва примирието между двете страни.Втората Съветско-Финландска война започва на 25 -ти юни 1941г. и продължава до 19 септември 1944г,когато е подписано поредното примирие между двете страни.
Първата СФВойна и опитите на Финландия да се спаси от съветската агресия игрят също ролята на лакмус по разобличаване на империалистичес кия,агресивания характер на Съветския Съюз.Този филм показва точно това. Той би бил от полза за всички честни българи(некомун исти),които не са запознати с тези събитя.Би отворил очите на много български историци,които все още се придържат към постулатите на съветската и руската комунистическа и посткомунистиче ска пропаганда.


Филма не е препоръчителен за комунисти.Те не притежават достатъчно човешки способности,за да го разберат.

www.youtube.com/.../
 
 
0 #28 svetlan 2013-04-01 18:14
Да се върнем отново в дебрите на историята на ВСВойна.
През лятото на 1940г.,Германското ръководство е почти напълно убедено,че Съветския Съюз представлява военна заплаха за Германия и Европа,въобще. Този извод се е наложил от факта,че Съветите имат стремежи на Запад,които далеч излизат извън рамките на Съветско-Германския договор за ненападанеие от 23 авг. 1939г.Ситуацияата става "патова" между двата агресора,особен о когато Съветския Съюз поставя въпроса за Балканите,след последната "акция" по отношение на Бесарабия и Северна Буковина.

Охотата,с която Съветите изрзяват готовността си за "помощ на България...",дори въоръжена ,карат германците да предприемат някои стъпки.
Края на лятото на 1940г. е своеобразен ,тих период от периода на ВСВ.Започва края на следващия,подго твителния период,при който двата съюзника-СССР и Германия вадят картите си ,и забележете-на Балканите."Ваденето на картите" завършва в края на ноември,"цакането" започва след около половин година.Точно края на ноември е големия сблъсък между Съветския съюз и Германия на дипломатическот о поле.Точно тогава най-ярко се вижда ролята на България като "лакмус" в Съветските и Германските стремежи към Югоизточна Европа и по-специално в района на Проливите.
Два са факторите,свърз ани с Царство България:
-географския. Нашата страна е съвсем близо до Босфора и Дарданелите
-политическия. България води абсолютно последователна мирна политика и невмешателство във войната. България не се сближава нито с Германия,нито със Съветския Съюз в посоката на техните инетереси.


България дава няколко отказа на двата съюзника(агресо ри),като последния е даден в края на м. ноеври ,при посещението на Секретаря на НКИД на СССР,Аркадий Соболев в България.Германия остава доволна от този ход на България,но пък става още по-нащрек,че нашата страна не изразява никакво желание да се присъедини към Тристарнния Съюз,което довежда до затруднения в Германските намерения.

Точно след 'Българския отказ' на Съветските предложения, Германското ръководство е тотално убедено,че противоречията със соя съюзник ще се решават съвсем не по мирен начин. Само след три седмици,Райхкан цлерът на Германия Адолф Хитлер подписва Директивата за война срещу СССР. започва подготовката на плана "Барбароса".

До същото заключение е стигнало и Съветското ръкводство. И в края на декември в ГЩ на РККА се разиграват "тактическите игри". Имитиращи въоръжен кнфликт между СССР и Германия.Който и става,но след половин година.
 
 
0 #27 svetlan 2013-03-27 17:03
Защо нашата група от разследващи читатели прави анализи на историята на България след започването на ВСВойна?
Защото сме убедени,че тезата на Русия за т.нар. "военни трофеи" от ВСВ,с които определя заграбените от Съветските окупационни власти архиви на България в края на 1944г. е неправомерна-фактически,форм ално и юридически,дори емоционално.
Нашия съветник по Международно право ще напише специален коментар по този статус.
За голямо съжаление,Г-н Иванов не оспорва твърдението на Русия,той дори и не се усъмнява в неговата адекватност. За още по-голямо съжаление,такъв сериозен специалист по архиви като Г-н Христов, също не се опитва да се противопостави на това твърдение.И може би засега никой в България...А нещата са елементарни.
Нека припомним,че Царство България обяви своя първи неутралитет към започналата ВСВойна още на 15 септември 1939г. когато Министър-председател беше Георги Кьосеиванов.Нашата страна е единствена в Света ,която по времето на ВСВ и ГСВ е обявила официално поне ЧЕТИРИ НЕУТАЛИТЕТА към воюващите страни.По този начин ние превантивно диказваме,че България никога не е била противник на Съветския Съюз и никога не е водила антисъветска политика.нашето твърдени се потвърждава и от декларациите на Съветското правителство,вк лючително в Нотата за обявяване на войната срещу България. Тази теза автоматически отхвърля твърдението на Русия,че Българските Държавни архиви до Девети септ. 1944г. са "военен трофей".Както за междувременно( и завинаги) починалия Съветски Съюз,така и за неговия наследник-Руската Федерация.


Логиката е елементарна:
-има военен противник-има военни трофеи
-няма военен противник-няма военни трофеи.


Всичко останало са само инсинуации и фалшификации.
Ние изразяваме мнение,че официалните Български власти могат по юридически път да докажат,че Руската теза е неправомерна.Или да се създаде двустранна комисия за обсъждане на тази теза.Истината определно клони на наша страна....
 
 
+1 #26 svetlan 2013-03-27 04:43
Нека да се върнем отново към лятото на 1940г. и положението на Балканите.На някои по-любопитни читатели би им направило впечатление,че през август,Съветски я Съюз не намеква нищо за Румъния. Да,това е така,защото в течение на близо половин година,Съветите са имали над 30 консултации,раз говори,запитван ия,уточнения и натиск дори,към Германия и Румъния по въпроса за Бесарабия. И в крайна сметка,Германия "вдига ръце" и упражнява натиск към Румъния да отстъпи тези територии и Румънските власти доброволно изтеглят военните си части и администрацията . Съветския Съюз заграбва допълнителни 34хил.кв.км. територия и близо 3 милионно население,от което над 80% са румънци,наречен и по-късно "молдовани" и наричат техния матерен,румънск и език "молдовански".И създават веднага Молдовска ССР,в състава на СССР.Датата е 2-ри август 1940г.

Коронния Съвет на Румъния гласува по мирен път да се отстъпи Басарабия и Северна Буковина на Съветския Съюз. Операцията по "навлизането" на Червената Армия е поверена на КОВО-Киевски,особен военен окръг. Който се преобазува в Южен Фронт.Негов Командващ е армейски генерал Гоеорги Жуков. Операцията започва на 28-ми юни и завършва на 30-ти 1940г. Запомнете драги читатели на сайта на Г-н Христов името на този генерал и продължителност та на окупацията на тези румънски територии.

И след тази политическа акция на Съветския Съюз,той се насочва към следващата "по ред" страна от Черноморския басейн,а това е (както всеки следи съветската изискана последователнос т) Царство България.Съветския Съюз "прескача" Румъния,защото ако беше претендирал и към нея,това щеше напълно да разкрие картите на стремежите на Съветите за пълна хегемония над Балканите и от Черно море,до Баренцово море.
Картината е лесно разгадаема,Герм ания настъпва на Запад,нейния съюзник,Съветск ия Съюз също настъпва на Запад. Но когато Съветите съвсем се насочват още по на Запад,чак тогава Германия се усеща. Усеща се и Българското Държавно и Политическо ръководтсво.

В предварителни сондажи са разговорите между България и Германия от една страна и Германия и Съветския Съюз от друга ,по отношение на Южна Добруджа ,Македония и Северна Гърция,които територии са били български и населението е предимно от Български етнос,се стига до положително за нас разбирателство....

И внимавайте драги "млади поколения" и разбира се немладите...
На 12 август Съветското правителство излиза с мнение,че Българските претенции за Южна Добруджа са "справедливи и политически обосновани".С други думи,Съветския Съюз застава зад интересите на Царство България. А съвсем с други думи,следва СИЛЕН ИЗВОД : Съветския Съюз не счита България за "вражеска страна" и не я разглежда като вероятен противник!!!!!! !!!!!

Какво правят "борците срещу фашизма и капитализма в България"-българските комунисти?

Отговорът е ясен като бистра ,искърска вода-НИЩО! Ама съвсем нищо,глуповато и необяснимо наблюдават как Съветския Съюз застава на страната на "българската монархо-фашистка държава".

След изразената подкрепа от Съветския Съюз на интересите на България за връщането на отнетата след ПСВойна ,Южна Добруджа,всички в България се радват-Държавното ръководство,Пра вителството,Нар одното Събрания,общест вените организации и целия народ. Радват се и българските комунисти,ама здраво се радват.Но след допълнителните разговори между Германия и Съветите,когато и двете страни стигат до една и съща позиция и притискат Румъния да ни върне по мирен път нашите територии,Съвет ите изразяват още по-голяма подкрепа на Българските интереси-те казват,че Съветския Съюз няма да има нищо против,на България да се даде и Северна Добруджа.Опа-а-а,още по-силна подкрепа на Съветите към "българската монархо-фашистка власт".

На тази "доброжелателнос т" обръща внимание отначалото само Н.В. Цар Борис-Трети и неговите съветници. Отначалото те само се учудили,а после се изплашили.Дори Българската страна не е изразила благодарност към позицията на Съветския Съюз,опасявайки се от по-силна настойчивост от негова страна. Цар Борис припомня в тесен кръг войните и "мирните действия" на СССР от Финландия до Румъния. И всички около него ахват...

Само след една седмица,под натиска на Съветския Съюз,Германия и Италия към Румъния,се провеждат Българо-Румънски разговори(19 август 1940г). Двете страни се договарят за подписване на двустранен договор ,който е реализиран на 7 септ. 1940 г. в румънския град Крайова.На 21 септевмври навлизат Българските войски,които са посрещнати от населението с голяма радост.На 1 окт и Силистра е осовбоден като последно населено място.Връща се по мирен път голяма част от отнетите Български територии.
На 27 септ.1940г.,в Берлин се подписва "Тристранния пакт" в състав-Германия,Италия и Япония.Почти веднага Германия и Италия започват политическия си натиск към Царство България да се включи в този съюз. Българските власти вежливо отказват и заявяват,че ще се проведат консултатции и тогава ще се стигне до решение. Малко след това Великобритания и Съединените Щати пък притискат нашата страна да не подписва този пакт,защото има вероятност да се разрази военен конфликт на Българска територия. Това вече оформя позицията и интуицията на Цар Борис. Той налага на властта да не изразява категорично мнение,което се подържа от мнозинството от политиците и министрите.Това е началото на маневрите(полит ическия флирт със "великите сили") на България към страните ,които вече воюват и някои от страните,които не са се включили във ВСВойна.

До какви изводи стигат Българските власти?
Основния извод е,че през лятото на 1940г. двата съюзника(агресо ри)-СССР и Германия са в политически двубой по отношение на Балканските страни.Гърция е твърдо с Британия,Албани я е почти окупирана от Италия,Румъния е твърдо с Германия(на 12 окт.в Румъния влизат войски на Вермахта-две дивизии),Турция е частично в интересите на двата съюзника,остава неразрешена и неясна съдбата само на две страни-Кралство Югославия и Царство България.

Правителствата и на двете държави прекрасно осъзнават,че и двете страни са ключови за Германо-Съветските стремежи на Балканите,като по-важен "ключ" е България,поради простата причина,че географски е по-близо до Проливите.
Извод-до края на октомври 1940г.,България отново не може да бъде определна като противник на Съветския Съюз.
 
 
+1 #25 svetlan 2013-03-25 17:34
Получила се е малка дискусия относно анализа на Съветско-Българската война през септември 1944г.Колега на нашия историк го питал,по какво съди,че СБВойна няма никаква връзка с Германо-Съветската.Въпросът е действително уместен и затова се наложи да направим допълнителна справка и отново да прибегнем до помощта на руските сайтове. Засега те дават много по-обилна информация от българските.При това,подкрепена с автентични документи.

Руските учени-историци и изследователи са се натъкнали на много факти от Съветско-Германските отношения през 1940г.Има много взаимни контакти,размян а на запитвания,уточ нения и пр. Но по отношение на България картината се "изчиства" през август 1940г.
В Германия пристига Председателя на НКИД(народен комисариат по външнте работи) на СССР,Вячеслав Молотов и е приет в Берлин от Германското държавно ръководство,вкл ючително Канцлера Адолф Хитлер и Министъра на Външните работи Йоаким Фон Рибентроп.Ето какъв документ им е предал съветския пратеник. Този документ е изготвен от Съветското правителство:
1. Съветския Съюз желае да даде на България гаранции и да сключи с тази държава "пакт за взаимопомощ".

Ето и нашия коментар:никакв и гаранции Царство България не е искало от нито една държава до този момент,включите лно и от Съветския Съюз. Поради простата причина,че никой не е застрашавал нашата страна. Дори и Съветския Съюз не е имал никави сондажи и загриженост за нашата безопасност. Гаранции може да бъдат поискани и тогава да се дават,но без искане, процеса на "даване на гаранции" има съвсем друга цел.При това,ако ползваме за ориентир българската комунистическа пропаганда,че'България е фашистка държава',тогава защо е нужно сигурността на "българските фашисти" да бъде гарантирана от Съветските комунисти. Комунистите мълчат и до днес по този въпрос.
Второ,през лятото на 1940г., Съветския Съюз и Германия са в много добри,съюзничес ки отношения,нито е подписан Тристранния пакт,нито България го е подписала,нито Германия е нападнала Югославия и Гърция,нито пък Съветския Съюз.България не е заплашена от нито една от посочените страни,както и от Турция.За кави гаранции става въпрос???
Трето,даването на гаранции и договор за взаимна помощ между България и Съветския Съюз би довело само до един-единствен резултат-окупация на България от Съветските войски. Каквото стана с Финландия,Полша ,Буковина,Молда вия.Който не вярва в логиката на тази тенденция нека се запознае с второто предложение на Съветското правителство към Германия;
2. Съветския Съюз иска да сключи съглашение с Турция,с цел създаването бази за сухопътните и военно-морските сили на СССР -на Босфора и Дарданелите,на основата на дългосрочен пакт.В случай,че Турция откаже на това предложение,Гер мания и Италия са длъжни да да се присъединят към Съветските дипломатически мерки за осъществяването на това искане.

Този път,нашия коментар е неуместен,всеки историк и обикновен читател,с невъоръжено око би забелязал стремежите на Съветите към Турция и България.За да се убеди всеки съмняващ се в тези "добронамерени" цели и "гаранции" на Съветския Съюз,нека да цитираме и следващата точка от Съветските "предложения".

3.Съветския Съюз отново заявява,че чувства заплаха от страна на Финландия и затова иска пълното "предаване" на Финландия от страна на Германия за Съветския Съюз.
(След първата Съветско-Финландска война,в която Съветите заграбват голяма част от тероторията на Финландия и населението на тази страна е 3 милиона.....)



И внимавайте драги читатели на сайта на Г-н Христов,


Съветския Съюз определя тези предложения като "...являвшимся предпосъйлкой советского правительства для присоединении к Пакту трех держав".

Нарочно оставихме на руски език това изречение.
Извод-Съветския съюз е поставил като условие за подписване на Тристранния пакт,който се подготвя и подписва на 27 септ. 1940г. в Берлин,точно тези три изисквания,коит о Германия отхвърля.

Значи Съветския Съюз има сериозни намерения към България и Турция хем преди създаването на Тройния пакт,хем преди началото на Германо-Съветската война. За какъв "фашизъм" говорят българските комунисти,за каква "антифашистка борба,подкрепян а от съветския народ" бълнуват тези циници.Самия Съветски Съюз се е готвил за влизане е Тристранния Пакт( на фашистките държави) още преди неговото формиране. Когато в България не е имало нито един човек,който да е знаел,че България ще подпише този пакт след повече от половин година.


Припомнените Германо-Съветски разговори от август 1940г. биха подпомогнали всеки специалист по история,който все още се учудва защо Русия не ни връща нашите архиви.Защото в тези архиви има документи на Българското правителство, в които се анализират тези разговори.
 
 
+1 #24 svetlan 2013-03-24 08:20
Нека да се върнем към събитията около последната война,която е обявявана на нашата страна, а имено Съветско-Българската ,oт 5-ти септ. 1944г.
Благодарение на комунистическат а пропаганда,мног о хора,дори добри специалисти по "Веонна история",не могат да разберат,че Съветско-Българската война не е част от Германо-Съветската война.И съвсем не е свързана с нея.И не е предизвикана от нея.Войната ,която Съветския Съюз ни обявява е едностранен агресивен акт от негова страна и не е свързан с общите планове на Съюзническите войски-тези на САЩ,СССР и Англия.
Съветския Съюз не предупреждва своите съюзници за предстоящата война.Те прекрасно са знели,че България не е и не може да бъде задържащ и противников фактор в общото настъпление срещу Германия.
СБВойна е неочаквана за всички страни-участничи във ВСВойна, както и за тези страни,които като Турция,Испания, Португалия и Швеция са устояли на своя неутралитет. Българския неутралитет беше демонстриран(за последен път) и когато Съветските войски нападнаха България. Властите и Войската не влязоха в противоборство със съветските окупационни войски.Те ги посрещнаха "братски" в буквалния смисъл на думата.


Тази теза се потвърждава от самия Съветски Съюз. В течение на трите години от Германо-Съветската война,Съветскот о ръководство не е определяло политиката на Царство България за вражеска. Няма нито един правителствен документ,няма нито една реч,или изказване на нито един съветски ръководител,осо бено на Сталин и Молотов,които да намекват дори за някаква "вражеска политика" от страна на България към Съвтския Съюз.Претенции към България, Съветския Съюз не е имал през тези три години и официалната политика на Съветския Съюз към България е била обективна и стриктна.Тази политика не е била антибългарска.И точно поради тези причини,Съветск ия Съюз дори не е имал намерение да скъса дипломатическит е си оношения с нашата страна-такава информация не може да бъде намерена нито в Съветски(Руски) ,нито в Български източници. Но освен официалната,Съв етите имаха и "неофициална" политика,която прилагаха срещу България:


-изпращане на съветски терористични банди-по въздух и по море
-въздушни бомбардировки на български гардове
-бомбардировки по море срещу крайбрежни населени места и обекти
-силна активност на съветските разузнавателни мрежи на наша територия. Някои от резидентурите са били свързани и такива в съседните на България страни,особено в Турция.


Извод-акта на обявяването на войната срещу България е продъление не на официалната Съветска политика,а на НЕофициалната,к оято с този акт става вече "официална".

Втори извод-България е станала жертва на Съветски интереси,които не са свързани с Германо-Съвтската война,нито с политиката и статуса на България по отношение на ВСВойна. Тези два извода се повърждават също от последствията за Българската държава и Българския народ. Както и от упражняването на пълно подчинение на нашата страна на Съветската държава и Съветските интереси.Това продължи до падането на комунистическит е режими в двете страни-СССР и НРБ. И двете страни вече не съществуват,пор ади смъртта на комунизма.
Но архивите на Царство България си съществуват и по всичко изглежда,че са много силни,щом като половин век Съветския Съюз ги изучава и се съобразяваше с тях ,каквото прави и днешна Русия.


Извод-голяма гордост е за Българската държава и Бългаския народ,че такива колоси като Съветския Съюз и Русия са така силно впечатлени от такава малка държава и малоброен народ като Българския.
Краен извод-политиката на Царство България е била изключително силна.Силни документи има само ,когато те са писани от силни политици и държавници,пров еждащи силна политика!!!

Друг вариант просто не може да съществува.
 
 
0 #23 svetlan 2013-03-24 04:11
Отново радост,но малко несигурна.
Втората тема,която моя човек е чел са материалите на Г-н Христов за работата на ДС по отношение на Българската православна църква.
Казва:
-Бре,ама то излиза,че свещениците и техните началници са били и те "наши хора",при това много дисциплинирани и изпълнителни.
-Това е така,защото те са скромни и учени хора,живяли са ограничен живот и не са се интересували много как е живяло мнозинството от хората.Много от тях са говорели по няколко езика,пътували са в чужбина,осигуре ни са били за всичко и не са влизали в мините с кислородна маска,нито пък са ги веели ветровете по строежите,нито са ставали сутрин в три часа както правеха ватманите на трамваите,нито са пили стъдена вода по коситба-казвам аз.
-Да,те са работили в друго наравление,но не ми е ясно за какво било нужно ДС да се занимава с тях,те са си стояли в манастирите и църквите и не са могли да имат кой знае каква информация.
- Да,дейсвтително е много странно това,но ДС си е вършила работата,тя знае къде да вербува и къде да не вербува-отговарям
- Но едно нещо много ме смущава,защо нашите другари изобщо не са ни казвали,че служителите на църквата са били наши хора,защото аз ги ненавиждах и никога не съм ходил в църква и бях казал никой от нашето семейство да не ходи. Никога не съм разговарял с попове и тям подобни,а сега ме е срам от мене си,те са били наши хора,без ние,обикновенит е комунисти да знаем това.
-ДС затова е държавна сигурност,да не казва важни неща дори и на комунистите,сам о на най-големите-отговарям
- И сега се чудя какво да правя,да започна ли да ходя в църква и аз,но съм на много години и всички в квартала ме знаят,че не съм религиозен и може да ми се подиграват,какт о аз се подигравах на вярващите по-рано.
-Не знам,но нали си спомняш,че Петър Младенов и Добри Джуров запалиха свещи на първата Коледа след като прекратиха комунизма,в края на 1989г-казвам
-Да,това много ме учуди,но мислех,че е някакво партийно поръчение,но после забелязах,че много комунисти станаха религиозни,напр аво се смутих и не знам какво да мисля.
-Не,не се смущавай,това е новото в комунистическат а партия,че тя както върна страната към капитализма,так а върна и хората към религията. В момента най-силно религиозни в България са комунистите-казвам...

-Значи все пак,настъпили са големи промени,но какво да правим ние,принципните комунисти,които вярвахме в социализма и отхвърляхме религията напълно.
-Ами ще се променяте както това правят другите,непринц ипните комунисти-отговарям.
-Някои неща не са ми ясни,но щом като това е новата линия на партията,аз съм с нея...
Прешоръчах му да прочете и други теми в сайта на Г-н Христов и той обеща,казвайки, че "това момче е много работливо,къде ли не се е ровило".
-Христо Христов -казвам, е действително работлив и сериозен журналист и изследовател,но за съжаление няма такива като него,дано Господ му помага още дълги години-казвам
-Дай Боже...-казва моя приятел.
Щях да го попитам,моля,мо ля,какво каза?-но се въздържах.Останах с добро настроение след разговора,защот о се убедих,че все пак може и комунистите да станат хора.
Но не всички-каза жена ми ,усещйаки настроението ми.
 
 
0 #22 svetlan 2013-03-23 14:43
Обажда ми се след обяд моя приятел и с радост казва,че е чел материалите на Г-н Христов за Ахмед Доган и е останал много доволен,защото най-после е разбрал,че е "наше момче",а е мислил ,че работи за турците.

Казвам му,че това не е възможно някой да работи за турците по такъв начин и че всички са "ваши момчета".И човека се радва...
Но е успял да чете само за Доган,защото сина му седял повече от три часа на компютъра,за да чете сайта. Четете,ама всичко четете,а довечера пак ще се чуем...
 
 
0 #21 svetlan 2013-03-23 04:24
Нямам търпение да споделя с многобройните читатели на сайта един много интересен разговор от снощи. Гостувахме на едно близко семейство,в което домакина е комунист и дълги години беше началник отдел в "Ленински район" на столицата. Честен човек,но комунист. Разбира се,стигнахме и до историята. Казах му,че нашите архиви до Девети са в Русия.Ами какво правят в Русия-пита ме той. Там се съхраняват-отговарям.Ами защо ние не си ги съхраняваме ,не стига какво направиха за нас руснаците през годините,та и архивите ще ни пазят,как може такова нещо?-пита пак.Защото те са много отдавна там-отговарям. От кога?-пак пита. От Девети,та досега-казвам. А кой ги е занесъл там? Съветските окупационни власти след Девети?-отговарям. А защо са им тези архиви на руснаците?
-Никой не казва,дори сега,руснаците са заявили,че няма да ни върнат оригиналите-отговарям аз.
-А защо не са ни ги върнали,преди Съветския Съюз да го закрият?
- И това никой не казва-отговарям.
Мълчи човека,гледа ме и пита:
-А ти сигурен ли си в това,което ми казваш?
-Повече от сигурен съм-отговарям.
-На мен не ми се вярва това,руснаците ни освободиха от фашистите,а пък са взели документите им,какво толкова има в тях,язък за труда им да се разправят с такива дребни работи?
-Това е проблема,че никой не знае със сигурност какво има. Знаят се някои неща,но най-интересните документи явно са все още секретни-отговарям.
Човека замълча,гледа ме,върти се и ми казва,че е резервиран към тази история.Добре,имате ли компютър-питам,той казва,че сина му има,но не смее да го пипа,защото не може да борави с него.Написвам му името на сайта на Г-н Христов на една хартийка и му казвам,че ако иска да чете истински работи,да помоли сина си като се върне да отвори сайта и да чете материалите на г-н Христов и коментарите на неговите читатели.Направих това,защото виждах,че е безсмислено да го убеждавам.
Обажда ми се към 11 и половина вечерта и с безмълвен глас ме пита,какъв е този Христо Христов. Казвам му,че не го познавам,но по професия е журналист и писател ,а до голяма степен е историк-изследовател.
-Ама от нашите ли е,или от седесарите?-пита ме.
-Не знам от кои е,но мисля че не е нито от едните,нито от другите-отговарям.
-Не може да не е нито от едните,нито от другите,това е невъзможно. Не можах да разбера и аз,но не му се доверявам напълно.Има нещо неясно...
-Ти не си длъжен да се доверяваш на никого,а сам можеш да прецениш дали на този сайт се говори истината и се публикуват верни факти и документи-отговарям аз.
-Сега прочетох интервюто с Мартин Иванов и разбрах някои неща,които не изглежда да са измислица,но аз не съм знаел въобще че български архиви има в Русия още след Девети,защо не са ни казали тези неща,поне на нас ,комунистите?
-Защото комунистите не исакт да говорят за неща,които не им отърват-отговарям.
-Е,на теб все комунистите са ти виновни,каквото и да се случи,все комунистите са ти на езика.
- А кои да са ми на езика,след като половин век те ни управляваха,без никой друг да има право да ги измести. Не си ли спомняш, че само вие имахте право да държите властта,дори чрез Конституцията. Вие ни управлявахте,за вас говоря,да не би да искаш да говоря за БЗНС и Георги Трайков-казвам.

-Добре де,добре,така беше,сега лягам,че не издържам толкова късно да чета на лампа и с очила,но утре сутринта ще продължа.
-Ами така трябва и като научиш нещо,обади се.

Така привлякох още един читател на сайта на Г-н Христов. Остава само моя човек да не се ядосва,когато чете от някой,който не е комунист и още по-ядосан става,когато не може да го постави в един от двата лагера.След обяд очкавам да се чуем отново.
 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов