Бившият министър на вътрешните работи (октомври 1991 г. – декември 1992 г.) и бивш председател на Народното събрание по време на управлението на Обединените демократични сили (1997-2001) Йордан Соколов присъства на конференцията "Демокрацията се нуждае от истината", организирана от бюрото на фондация "Конрад Аденауер" в София, в която участва комисията по досиетата и МВР.

На нея вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов постави въпроси защо страницата с досиетата не е била затворена по-рано и къде е отишла политическата воля на предишните управляващи.

Той се обърна към Йордан Соколов с призив да изложи мнението си за поетите от СДС политически ангажименти за справяне с наследството на ДС и досиета, което г-н Соколов по-късно направи.

Сайтът Държавна сигурност.com публикувана изказването му, защото за първи път политик от сините, заемал такива важни постове, посочва публично грешките в провежданата в миналото политика.

Трябва да изкажем благодарност на фондация „Конрад Аденауер” за организираната конференция за досиетата. Трябва да благодарим на МВР и на комисията по досиетата начело с нейния председател Евтим Костадинов, която работи абсолютно професионално и чисто. Бих желал да взема отношение към въпросите, отправени от вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, какво успяхме да свършим и какво не при управлението на СДС.

Какво ние направихме

През есента на 1991 г. ние заварихме една Държавна сигурност формално разпусната, но навсякъде с присъствие. През 1990 г. тогавашният министър на вътрешните работи Атанас Семерджиев беше извършил най-мащабното съкращение в МВР, но той беше уволнил 11 000 служители, сред които бяха всички млади хора, започнали работа в министерството през последните няколко години и беше запазил целия апарат на Държавна сигурност.

За 13 месеца управление при правителството на Филип Димитров като министър на вътрешните работи аз освободих 4800 души, предимно от Държавна сигурност. Беше подменен целия ръководен състав на министерството – главният секретар, тримата секретари, тримата началници на национални служби и тримата началници на централни служби.

С една заповед уволних командира на Гранични войски и още четирима генерали. Беше подменен целия ръководен състав на МВР в страната. Смених 28-те директори на регионалните дирекции на МВР – всичките от Държавна сигурност. Смених 28-те началници на сигурността – всичките от Държавна сигурност. Сменени бяха 28-те началници на полицията и 28-те началници на противопожарната охрана, по-голяма част от които бяха също от ДС.

Какво не успяхме да направим

Не разкрихме досиетата на Държавна сигурност. СДС разполагаше със 110 депутати, приблизителна ситуация с ГЕРБ днес, и с подкрепата на 25 депутати от ДПС. В момента, в който ДПС свали подкрепата, правителството на Филип Димитров падна. Вие знаете, колко души от ДПС бяха агенти на Държавна сигурност. ДПС беше категорично против отварянето на досиетата. По-късно се разбра, че ръководителят на ДПС е сред идеолозите на „възродителния процес”.

В момента, в който през 1992 г. извадих секретният указ №1313, подписан от председателя на Държавния съвет Тодор Живков за награждаване на офицерите от ДС, участвали във „възродителния процес” Ахмед Доган директно ми поиска оставката.

Трябва да признаем, че и в редовете на СДС имаше хора, които не желаеха да се отворят досиетата. И БСП много хитро си изигра ролята. Комисията, оглавявана от депутата от БСП Георги Тамбуев в Седмото Велико Народно събрание направи така, че в медиите се появиха списъци с агенти на ДС. Това бяха хора от средите на репресираните, чийто живот и воля бяха пречупени в лагерите и затворите. И по този начин тези хора бяха окаляни и дискредитирани.

Опитът да се направи лустрация не успя – той беше отменен от Конституционния съд.

През 1997 г. приехме закон за разкриване на досиетата, много по-слаб от сега действащия. Конституционния съд отмени всички важни текстове. Ние имахме информация, че в Конституционния съм има 4 съдии агенти на ДС и знаехме какво ще се случи. Тук беше направена грешка – нямаше нужда да се изчаква решението на Конституционния съд. Трябваше да се обявят агентите преди решението. По този начин агентите в Конституционния съд нямаше да имат мотив да гласуват срещу закона. Те приеха едно недопустимо решение, в което от кръга на проверката извадиха президента и себе си – Конституционния съд.

Вторият закон, който приехме, малко преди парламентарните избори през лятото на 2001 г., много късно заработи. Имаше и друга наша грешка – тогавашният директор на Националната разузнавателна служба Димо Гяуров не даде нито един агент от Първо главно управление (ПГУ) на ДС на комисията по досиетата с председател Методи Андреев. ПГУ е разработвало цялата българска емиграция, това е управление на ДС, изпълнявало мокрите поръчки зад границата, което уби писателя Георги Марков.

Ние сме свидетели и досега съпротивата на ДС е невероятна. Знаете, че предишният вицепремиер и министър на външните работи Ивайло Калфин нарече закона за досиетата вреден! Случаят с посланиците-агенти е показателен. При решение на Народното събрание, при решение на Министерския съвет да бъдат отзовани те продължават да стоят на постовете си и да представляват България и с поведението си показват на кого изпълняват заповедите.

Видимо Държавна сигурност я няма, но невидимо пипалата са й навсякъде. Затова трябва да продължим по този път и отварянето на досиетата, и да следваме германския опит – тези факти и събития да стигнат до училищата и младите хора да бъдат запознати с тази част от българската история.

*Изказването на Йордан Соколов е направено на конференцията "Демокрацията се нуждае от истината", организирана от бюрото на фондация "Конрад Аденауер" в София, в която участваха  МВР и комисията по досиетата.