Държавна агенция „Архиви” (ДАА) ще продължи процеса на по-голяма достъпност до важни от миналото ни документи чрез дигитализирането им и качването им в интеренет и при новия  си председател Иван Комитски, като следващата стъпка са документите на т. нар. Народен съд.

Новоназначеният председател на ДАА Иван Комитски избра 10 октомври, професионалния празник на архивистите в България, за да представи своята визия и приоритети за развитие и управление на държавните архиви, след като през септември 2013 г. той беше назначен от премиера Пламен Орешарски на мястото на изненадващо уволнения Мартин Иванов.

Новият председател на държавните архиви обяви, че ще продължи дигитализацията, започната при предшественика му. Представени бяха няколко проекта.

Сайт с документи на „Народния съд”

По думите на Иван Комитски проектът е много мащабен, тъй като обемът на документацията е много голям. По тази причина той ще бъде попълван на етапи. „Започваме с дигитализирането на документите на всички 13 софийски състава на Народния съд, като в началото  на 2014 г. би следвало да сме готови с материалите на І и ІІ състав”, каза новият председател на ДАА. През следващите години ще се включат и останалите състави на Народния съд от цялата страна.  „Целта е да  направим обществено достояние документи, които са обект на широк  интерес и да се види  каква е съдбата на известни и по-малко известни български общественици и граждани”, допълни той.

Т. нар. Народен съд е извънреден съд, наложен от Българската комунистическата партия за съдебна разправа с голяма част от българския политически, икономически и интелектуален елит преди 9 септември 1944 г. Процесът на приемането на Наредбата-закон, с която той е създаден, е контролиран лично от Георги Димитров, който по това време продължава да се намира в Москва.

„Народният съд действа от декември до април 1945 г. с общо 13 съдебни състава в цялата страна. Проведени са общо 135 съдебни процеса, като са арестувани 28 000 души. Срещу близо 11 000 са повдигнати обвинения. Издадени са 9550 присъди, с които на смърт са осъдени 2730 души, някои от тях са убити без съд и присъда още в дните след 9-ти септември. Сред убитите са регентите, повечето от министрите и народните представители от периода след 1941 г. Над 300 души получават доживотни присъди.

За мащабите на комунистическата жестокост е показателен фактът, че по Нюрнбергския процес срещу държавни лица, замесени във Втората световна война и Холокоста по време на нацисткия режим са осъдени 19 души, от които 12 на смърт.

Сайт “Националноосвободително движение”

Паралелно със сайта с документи за „Народния съд” Държавна агеция „Архиви започва работа по дигитален проект, посветен е на 110-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание. Проектът е съвместна инициатива на ДАА и фондация “Българска памет”. Комитски посочи, че целта е с него да се предложат онлайн документи по неотдавна забраняваната „македонска тематика”. „Стремежа на някои „чуждестранни колеги” да подменят или преиначават исторически факти, ни подтикна да направим един нов, модерен сайт, в който да намерят място професионално сканирани  извори”, допълни той.
Хронологическите рамки на сайта обхващат периода от 1893 до 1903 г. Това са 10 години, в които стремежът на българите за четмо и писмо на български език се слива с въоръжената им борба за извоюване на политическа свобода.

ДАА подготвя и сайт за наградените с ордени и медали участници в Първата световна война.

На персконференцията бяха представени и другите приоритети на ДДА.

Информационна система на държавните архиви (ИСДА)

Целта й е да предостави публичен достъп до архивната справочна информация чрез внедрената през юли 2012 г. Информационна система на държавните архиви (ИСДА). Чрез нея ще се даде възможност за търсене и преглеждане на данните както в рамките на един архив или комбинация от архиви, така и в отделните нива на описание. В съответствие с утвърдената методика и международния стандарт за архивно описание General International Standard Archival Description (ISAD (G) архивните описания са структурирани на няколко йерархични нива с различна степен на детайлност за всеки отделен архив: “Архивен фонд”, “Инвентарен опис”, “Архивна единица” и “Документ” с необходимата връзка между данните от отделните нива. Към момента са въведени 93% от данните за фондовата наличност на всички държавни архиви на нива „фонд” и „опис” (остават 7% – 22 573  брой записи), повечето от които за фондовете на ДВИА.

Регистър на Националния архивен фонд

Агенцията стартира и създаването на Регистър на Националния архивен фонд като централизирана база данни. Целите на Регистъра са да обхване информацията за всички ценни архивни документи в страната и извън нея и с това да подпомогне тяхното опазване и съхраняване, както и разширяване на възможностите за използване.

Агенцията обяви и амбицията да започне попълването на документите на прехода, като ще търси съдействие от партиите, семействата на политици и общественици.

Музей за дейността на ДС – висящ въпрос

В отговор на въпрос на журналисти Иван Комитски обясни, че няма напредък по идеята на предишното ръководство в сградата на агенцията в столицата да бъде открит музей на Държавна сигурност и въпросът остава висящ, тъй като няма осигурено финансиране.

Идеята на предишния председател Мартин Иванов е експозицията да се помещава в част от мазетата на сградата на агенцията на ул. "Московска" 5, където в миналото са били арестантски килии. Идеята беше подкрепена от президента Росен Плевнелиев.

Новият председател Иван Комитски обърна внимание, че Държавна агенция „Архиви” изпитва недостиг на финансови средства. Той определи заплатите на служителите като „обидно ниски” и каза, че на места няма отопление, а половината от архивните фондове не са подредени в специални кутии, тъй като липсват средства за закупуването им. В ДАА в цялата страна работят 397 души Бюджетът на агенцията е под 7 млн. лв., от които 6 млн. отиват за заплати.

Комитски съобщи, че на 8 октомври 2013 г. Държавна агенция „Архиви” е получила удостоверение от Министерството на културата, с което архивите са вписани като част от регистъра на културните институции.