Причините, заради които преди 20 години беше създадена службата за архивите на ЩАЗИ и прието съответното законодателство, все още не са отпаднали. А преди да говорим за помирение с миналото трябва да знаем истината. Това казва в актуално интервю германската правозащитничка Мариане Биртлер, която в последното десетилетие оглавяваше институцията, съхраняваща документите на някогашното Министерство на държавната сигурност (ЩАЗИ) на ГДР. През март Битлер ще бъде сменена от известния дисидент Роланд Ян.

Пред берлинския вестник "Тагесшпигел" (www.tagesspiegel.de/politik/vor-versoehnung-steht-wahrhaftigkeit/3862302.html ) Биртлер прави равносметка и сравнява сегашната дейност с периода след падането на Стената и обединението на Германия.

Тогава на дневен ред са сензационни разкрития за агентурна дейност и драматични разкази за отделни съдби. Днес, по думите на Биртлер, службата се развива повече в посока политическо образование и възпитание. Разбира се, интересът на хиляди граждани, учени и журналисти не е стихнал, но не става дума само за новини и сензации. "Въпросите опират все по-надълбоко: Как е функционирала ЩАЗИ? Какво е било сътрудничеството с другите органи на властта? Как така едни са станали доносници, а други са останали порядъчни?", изброява наследничката на Гаук. И документите на ЩАЗИ вече са задължителен извор за историческото проучване във всички области.

В мандата на Биртлер службата сключи споразумения с образователните власти в източните провинции, по силата на които подпомага обучението по история в училищата. Бяха разработени например модерни мултимедийни учебни пособия, които предизвикаха силен интерес. Другият приоритет е международното сътрудничество със сродни институции от Източна Европа. По германска инициатива през декември 2008 г. беше изградена Европейска мрежа на организациите, отговарящи за комунистическите архиви. Тя обхваща 7 държави (Германия, България, Унгария, Полша, Румъния, Чехия и Словакия), от българска страна се включи Комисията по досиетата, ръководена от Е. Костадинов. "Искаме съвместно да популяризираме по целия континент историята на източноевропейските диктатури", обяснява Биртлер.

На страницата на службата вече е качен наръчник (на немски и английски), който представя законовото положение, структурата и задачите на седемте ведомства: www.bstu.bund.de/cln_012/nn_715182/DE/Publikationen/BF-Publikationen/E__Netzwerk-Reader__deutsch.html__nnn=true

По повод периодичните призиви за помирение с миналото Биртлер споделя: "Според християнското ми разбиране преди помирението стои истината". Първо картите да бъдат поставени на масата, за да се знае, какво се е случило. Това според нея е предпоставката, за да подходят хората един към друг. И за да могат - което за Битлер е дори по-важно - да се помирят със собствената си история. "Това ми се струва по-съществено, отколкото да се помиряваме с бившите генерали от ЩАЗИ, които нямат никакво съзнание за неправдата".

Германката, която в годините на ГДР работи по детски и млажежки програми на преследваната от режима протестантска църква, казва още нещо за прословутото помирение: "Понякога подозирам, че хората използват понятието помирение, само защото искат всъщност да намерят спокойствие".

На въпрос дали ГДР би мога да съществува без ЩАЗИ, правозащитничката отвръща: Не, никоя диктатура на света не може да живее без тайна полиция. Отвън беше Стената, за да не избяга народът, отвътре ЩАЗИ, за да го парира и държи в подчинение. Погрешно е, когато някои говорят, че в ГДР били извършени "грешки". Построяването на Берлинската стена или изгонването на Волф Бирман (популярен автор и изпълнител на песни, екстрадиран от ГДР през 1976 г. - бел. а.) не са никакви грешки, а прояви на "вътрешно присъщо развитие във вреда на хората". Те, подчертава Битртлер, следваха вътрешната логика на диктатурата.

Биртлер не споделя и мнението, че 20 години след падането на режима разработването на ГДР се фокусира предимно върху ЩАЗИ и много малко върху комунистическата партия (ГЕСП), държавния апарат или народната армия. Тя дава пример с библиотеките, където вече има безброй специализирани книги и за другите аспекти на ГДР, отбелязва и белетристиката, игралните филми, телевизионните продукции...

Все пак признава, че в общественото внимание темата ЩАЗИ стои на преден план, тъй като хората я усещат много по-пряко и болезнено. "Но аз се опитвам да се противопоставя на твърденията, че същността на ГДР може да се отъждестви със ЩАЗИ. Казвам така: ЩАЗИ беше слугата на комунистическата партия", заявява Биртлер.

Една дискусия за миналото, чиито измерения изглеждат далеч от българските реалности. Засега.