В предходните две години се забелязва сериозно намаление в броя на подадените в страната заявления за достъп до Закона за обществена информация (ЗДОИ), а в същото време двойно е нараснал броят на отказите за предоставяне на обществена информация.

Това стана ясно от Годишния доклад за състоянието на достъпа до информация, който фондация „Програма достъп до информация” (ПДИ), представи публично днес.

В правителствения отчет за състоянието на администрацията през 2010 г., приет от Министерски съвет и публикуван през лятото на 2011 г., са посочени следните процеси:

Двойно намаление на броя на подадените в страната заявления за достъп до обществена информация – от 24 694 заявления през 2009 г., срещу 10 671 заявления през 2010 г.

През същите тези две отчетени години нараства тенденцията на отказите на достъп до обществена информация. За 2009 г. те са 247, а за 2010 г. – 478, което е ниво от периода 2004-2005 г.

Предстои да се разбере дали това положение се запазва като тенденция, когато правителството обяви доклада за състоянието на администрацията за 2011 г.

Според ПДИ управлението търпи критика за неяснотата около присъединяването на България към Конвенцията за достъп до официалните документи на Съвета на Европа.

От неправителствената организация отчитат присъединяването на правителството към глобалната инициатива „Партньорство за открито управление”. Миналият месец кабинетът Борисов представи национален план с дългосрочни мерки, които трябва да доведат до по-открито и по-отчетно управление.

От неправителствената организация обаче смятат, че това може да стане при участието на гражданското общество в дебата за правителствените политики.

Гражданите в България ще могат свободно да ползват Портал на публичните регистри в страната, който значително ще ги  улесни в търсенето на специфична публична информация. Достатъчно е да посетят следният адрес в интернет (http://www.publicregisters.info/).

Проектът на неправителствената организация, която е лидер в страната по проблемите на достъпа до информация в изпълнителната власт и  местната власт, е базиран на мащабно проучване на създадените и поддържаните в България публични регистри. Резилутатите от него показват следните данни:

• 3945 са публичните регистри, поддържани от централни, териториални и местни органи ва власт;
• 516 публични регистри трябва да са в достъпни в интернет по закон;
• 623 са достъпните регистри онлайн;
• 3927 регистри са достъпни безплатно.

Според авторите на Портала той допринася за прозрачността и отчетността на държавната администрация и представлява голямо улеснение за всички журналисти и граждани, които търсят определена информация. Проучването на ПДИ показва, че в значителна част от регистрите съществува важна публична информация, която е достъпна, но в много случаи това не е известно на представителите на медиите или на гражданите.

На Международния ден на правото да знам – 28 септември – фондация „Програма достъп до информация" (ПДИ) връчи за девети пореден път своите награди „Златен ключ”. С тях се отличават граждани, неправителствени организации, журналисти и държавни институции с принос в областта на свободата на информация през изминалата година.

Наградите за 2011 г. бяха връчени в следните категории:

Фондация „Програма достъп до информация” (ПДИ) наскоро оповести годишния си доклад за състоянието на достъпа до обществена информация в България за 2010 г. Разговаряме с изпълнителния директор на ПДИ Гергана Жулева за основните проблеми и решенията за тях.

Г-жо Жулева, защо тази година в доклада  „Състоянието на достъпа до обществена информация през  2010 г.” акцентът беше поставен върху достъпа в интернет?

- Защото  активната прозрачност е основен елемент на правото на информация.  Ние проверяваме активното публикуване на информация от приемането на закона през 2000 г. Тогава в него беше предвидено активно публикуване на определени категории информация, но не беше уговорено, че това публикуване трябва да стане онлайн.  Ако институциите имат интернет страници, то най-лесно и най-евтино е задължителната за публикуване  информация да е там. В края на  2008 г. бяха ясно записани задължения за онлайн публикуване в Закона за достъп до обществена информация, макар подобни задължения да се предвиждат и в други закони.  Такъв е Законът за местно самоуправление и местната администрация.  През 2006 г. в него  бяха създадени задължения за онлайн  публикуване на решенията на общинските съвети . Очаквахме, че изпълнението на задълженията ще се подобри за тези две години, още повече, че според българското законодателство това, което трябва да се публикува онлайн е малко в сравнение с други държави..