Правителството на Пламен Орешарски, което управлява с мандат на БСП и подкрепата на ДПС и партията „Атака”, получи днес антинаградата „Катинар” заради ограничен достъп до обществена информация.

Негативният приз се връчва в Международния ден на правото да знам на 28 септември от неправителствената организация „Програма достъп до информация” (ПДИ). Днес, на тържествена церемония в Пресклуба на БТА, фондацията връчи за 11-ти пореден път своите награди в различни категории, определени от жури, съставено от членове на ПДИ и журналисти.

На правителството Орешарски бяха необходими три месеца, за да докаже, че освен всичко друго, още с началото на неговото управление Министерският съвет е изоставил добрите практики за прозрачност при публикуването на решенията и стенограмите от заседанията си.

Мотивите на журито за това тази антинаграда да бъде присъдена на кабинета Орешарски са „за влошаване на практиката, създадена от предходното правителство да се публикуват пълните стенограми от заседанията на правителството, както и други административни актове на Министерския съвет; за отказа да се прилагат приетите от служебния кабинет правила за публичност на депозитите на държавните фирми.

Симптомите на общественото недоволство във Варна, довело до оставката на кмета Кирил Йорданов, се виждат в гражданската активност при различни казуси, свързани с битките за достъп до обществена информация срещу властимащите в морския град още през 2012 г.

Този факт подчертаха днес от фондация „Програма достъп до информация” (ПДИ) при представянето си на годишния си доклад за състоянието на достъпа до информация в България през 2012 г. В него са описани съдебните битки на различни граждани и неправителствени организации, включително и от Варна, свързани със стремежа на гражданското общество към прозрачно управление.

Един от тези случаи, които скандализираха обществото и застъпниците на правото на достъп до обществена информация през миналата година, е побоят и арестът на Кънчо Бонев, зам-председател на Обединено гражданско сдружение, което участва в протестите срещу застрояването на Морската градина във Варна. Инцидентът с Бонев се разигра в Службата по геодезия, картография и кадастър – Варна.

Покрай събитията от последните дни се поставиха или появиха няколко важни въпроси. Някои се отнасят до достъпа до обществена информация, други въпроси са по общи – правни, устройствени и принципни.

1. Продължава да се коментира, че договорите в сферата на енергетиката не са достъпни. Това не е съвсем така – относително голямо количество документи, в това число договори и споразумения (по правното си естество това са договори), доклад на Агенцията за държавна финансова инспекция и други са достъпни в интернет страницата на Народното събрание – http://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/1479/documents.

Сред тях се намират 3 броя приватизационни договори на ЕРП-та от 2004 г. (186 стр.), споразумение между НЕК и „Марица изток – 3” от юни 2001 г. (192 стр.), споразумение между НЕК и ККК Лимитид от юни 2001 г. (224 стр.), допълнителни споразумения между НЕК и дружествата във връзка с Марица изток 1 и 3 (142 стр.), както и документация, получена от ДКЕВР и отнасяща се до одобряване на сключване на договори и др. Трябва да се прочетат документите, за да се направи оценка на положението и да се види какви проблеми са заложени в сектора и как да бъдат решени.

Министерският съвет и „Топлофикация София” ЕАД бяха отличени с антинаградите „Биг Брадър”. Кабинетът получава негативния приз за бездействието си от 2011 г. по уреждането на проблема с регламентирането на използване на специални разузнавателни средства (СРС) и достъпа до трафични данни по начин, който защитава по-добре личната сфера на гражданите.

Адвокат Александър Кашъмов посочи, че въпреки тревожните доклади на парламентарната подкомисия за контрол над СРС от 2011 и 2012 г. и Закона за електронните съобщения за прекомерния брой искания за подслушване от страна на МВР и службите за сигурност, Министерският съвет не е направил необходимото за законодателно разрешаване на проблема. Критика търпят и действията на  прокуратурата на България и Софийския градски съд, свързани с контрола и издаването на големия брой разрешени за СРС.

 В категорията „частна компания/структура” антинаградата беше присъдена на „Топлофикация София” ЕАД. Причината е непропорционалното и неправомерно обработване на лични данни на абонатите. При проверка на Комисията за защита на лични данни е установено, че, че дружеството не поддържа актуален регистър на своите абонати, съобразно Закона за защита на личните данни.