Какви промени в Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) са наложителни, за да може изпълнителната и местната власти, както и държавната и общинска администрации да станат по-прозрачни. Такава обществена дискусия откри днес в София фондация „Програма достъп до информация” (ПДИ).

Неправителствената организация повече от 15 години утвърждава правото на гражданите да изискат и получават информация, а също така успешно работи за налагането на европейски и световни стандарти за достъп до обществена информация в България, които гарантират прозрачност на управлението. Сайтът desebg.com поддържа специална рубрика „Достъп до информация” и информира своите читатели за по-важните процеси в тази област.

Първата част от дискусията се проведе с журналисти от различни медии, активно използващи ЗДОИ. „България е член на инициативата „Партньорство за открито управление”,  а първият й оперативен план предвижда приемането на нови адекватни промени в законодателството”, обясни инициираното на обществената дискусия Гергана Жулева, изпълнителен директор на ПДИ.

Властта в България пренебрегва закона и демонстрира непрозрачно управление, като не публикува на сключените договори за възлагане на обществени поръчки и декларации за конфликт на интереси.

Това са едни от основните изводи от Рейтинга на активната прозрачност, представен в сряда от фондация „Програма достъп до информация”. От 2006 г. насам неправителствената организация провежда мониторинг, с който оценява как органите на властта изпълняват задълженията си по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОП) и други нормативни актове за публикуване на информация в интернет, и как отговарят на заявления за достъп по електронен път.

Въпреки че  близо 80% от институциите са създали регистри за публикуване на сключените договори по възлагане на обществени поръчки, едва в 3 на сто от тях реално има публикувани договори.

Другият проблем, който неправителствената организация констатира по въпроса за финансовата прозрачност е, неизпълнението на задължението да се публикуват всеки месец финансови отчет по изпълнението на бюджетите. Само 3 процента от всички институции изпълняват тази разпоредба от Закона за публичните финанси.

Общо 380 полицейски служители от 12 Областни дирекции на МВР в страната са командировани за охраната на Народното събрание на 12 ноември 2013 г. Тогава полицията би, блъска и арестува с непредизвикана агресия студенти по време на техния мирен протест през деня при блокадата на сградата на парламента.

Броят на командированите в столицата полицаи специално за този ден стана известен от официален отговор на МВР по заявление за достъп до обществена информация, подадена до министъра на вътрешните работи Цветлин Йовчев, от основателя на сайта desebg.com Христо Христов.

Той поиска информация за издадените документи в МВР за охраната на парламента в този ден, както и броя на командированите служители. В резултат на заявлението му МВР разкри заповедите и плановете за охрана на 12 ноември, които журналистът е изискал с ново заявление. Отделно от тях тази седмица МВР му предостави информацията за броя на командированите служители.

Цифрата от 380 командировани в София полицаи е пикова, тъй като по думите на самия министър на вътрешните работи числеността на командированите в столицата за охрана служители варира между 20 и 500 в различните дни.

Според предоставената от МВР информация полицаите, участвали в охраната на Народното събрание на 12 ноември 2013 г. са командировани от следните 12 областни дирекции (ОД) на МВР:

• ОДМВР Благоевград – 30 служители;
• ОДМВР Перник – 25 служители;
• ОДМВР Габрово – 25 служители;
• ОДМВР Враца – 20 служители;
• ОДМВР Пловдив – 70 служители;
• ОДМВР Плевен – 20 служители;
• ОДМВР Кюстендил – 30 служители;
• ОДМВР София – 35 служители;
• ОДМВР Ловеч – 30 служители;
• ОДМВР Стара Загора – 35 служители;
• ОДМВР Пазарджик – 30 служители;
• ОДМВР Велико Търново – 30 служители.

В края на ноември 2013 г. министъра на вътрешните работи Цветлин Йовчев заяви, ме за охрана на гражданските протести в София в периода 14 юни – 27 ноември 2013 г. са командировани общо 7927 служители от 27 областни дирекции на МВР в цялата страна. Стойността на положения от тях извънреден труд е изчислена в съответните дирекции на 234 882 лева. Към тази сума се добавят и допълнителните разходи и бюджета на МВР за обезпечаване на протестите от служителите на Столична дирекция на вътрешните работи.

Според изчисленията на МВР към 27 ноември 2013 г. тези допълнителни разходи са в размер на 1 599 361 лева. В тази сума са включени средствата за положен извънреден труд от служителите на СДВР, както и средства за горива, светлоотразителни жилетки, закупуване на скоби и др. Общият размер на изчислените извънредни разходи на МВР по охрана на гражданските протести в София между 14 юни и 27 ноември 2013 г. възлиза на 1 834 243 лева. Отпускането на тези допълнителни средства на МВР от държавния бюджет е гласувано от правителството на Орешарски.

Трети месец след събитията на 12 ноември 2013 г., когато при протеста около Народното събрание полицейски служители блъскаха, биха и арестуваха с непредизвикана агресия протестиращи студенти, МВР продължава да крие броя на служителите, които са командировани същия ден в София за организирането на охраната на НС.

Това стана ясно от писма на МВР в отговор на заявления за достъп до обществена информация, изпратени от журналиста и основател на сайта desebg.com Христо Христов до министъра на вътрешните работи Цветлин Йовчев.

Предисторията

На 12 ноември 2013 г. при протест на ранобудните студенти пред Народното събрание сградата му е обградена от протестиращите, а МВР струпва невиждана дотогава сила от охранителна полиция, както и жандармерия.

По обяд служителите на МВР на няколко места около катедралния храм „Св. Александър Невски” правят опити да разкъсат блокадата на парламента, при което с непредизвикана агресия блъскат, удрят, а по-късно и арестуват отделни студенти, участници в протеста.