Изпълняващият функциите главен прокурор Борислав Сарафов е предприел действия за прекратяване на всеки достъп на обществото до данни за разследвания, които могат да бъдат изискани от държавното обвинение по Закона за достъп до обществена информация.

Това стана ясно в петък (20 юни 2025 г.) по време на представянето на 25-ия публичен годишен доклад за състоянието на достъпа до информация в България за 2024 г. от фондация „Програма достъп до информация“ (ПДИ).

Неправителствената организация е лидер в разпространението на правото на достъп до обществена информация, и следи за спазването на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) и прозрачността на държавните институции при прилагането му.

В началото на 2025 Борислав Сарафов е инициирал тълкувателно дело пред Върховния административен съд (ВАС), надявайки се съдът да се произнесе, че гражданите нямат право на достъп до актовете на прокурорите по обществено значими дела.

Това ще позволи още по-голям прокурорски произвол и непрозрачност на държавното обвинение.

Всяка година между 10 и 15 000 активни граждани подават заявления за достъп до институционални данни по ЗДОИ, стана ясно още по време на пресконференцията, на която ПДИ представи годишния отчет за 2024 г.

Част от гражданите обаче се сблъскват с откази, понякога мълчаливи, друг път с мотив, че информацията не е обществена – това е основание, което липсва в закона, но се е появило в практиката.

Основната институция, която иска да скрие информация от граждани, активисти и журналисти, е прокуратурата, която е редовен носител на антинагради, които ПДИ дава на непрозрачните институции в България.

„Имам искане от страна на Борислав Сарафов за тълкуване на ЗДОИ, при което голяма част от информацията на прокуратурата да бъде извадена извън приложното поле на ЗДОИ. Подали сме искане да участваме в тълкувателното дело във ВАС. Смятаме за много опасно желанието да бъде изваден толкова голям обем от информация от обхвата на ЗДОИ“, заяви адвокат Александър Кашъмов, изпълнителен директор на ПДИ.

Неправителствената организация оказва правна помощ на граждани, на които им е отказан достъп до обществена информация.

„Имахме разговор с г-н Сарафов, който каза, че проявява много голям интерес към нашите критики. Останах с надеждата и впечатлението, че той е готов в една публична дискусия да обмени аргументи и мисли с нас, преди да се стигне до разглеждане на тълкувателното дело. Надявам се, че това наистина да стане“, допълни адвокат Кашъмов.

„Нашата практика показва, че административните съдилища в страната приемат, че по ЗДОИ граждани не могат да получават информация за постановления на прокуратурата. Най-много гражданите търсят информация за сигналите, които самите те са подали. В Административен съд - София-град обаче има доста стабилна съдебна практика, че постановленията са актове на държавен орган, т.е. не попадат в обхвата на следствената тайна и трябва да бъдат предоставяни по ЗДОИ, когато бъдат поискани“, обясни юристът Кирил Терзийски от правния екип на ПДИ.

Най-много за правна помощ към фондация „Програма достъп до информация“ са се обръщали за правна помощ граждани – в над 80 случая, а журналисти и представители на НПО-та - в над 20 случая през изминалата 2024 г.

Четири пъти са ги търсили служители от администрацията. „Понякога искат съвет как да откажат информация, но ги разочароваме, че такива консултации не даваме“, уточни Кирил Терзийски.

Най-много се търси информация от институции на местната власт – кметове и общински съвети, след това от териториални органи на изпълнителната власт. По-рядко се търсят данни от публично-правни субекти и организации.

Според ПДИ прозрачността на процес на приемане на законодателни решения продължава да е проблем, отчитат от програмата. Посочен бе случая със Съюза на съдиите в България, който получи безпрецедентен отказ да се запознае с проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. „Това е много притеснително“, подчерта адвокат Кашъмов.

Неправителствената организация отбеляза, че за първи път от доста години се нарушава балансът между достъпа от информация и свободата на словото, от една страна, и защитата на личните данни.

БЕ даден пример с гражданско сдружение "БОЕЦ", което е глобено 10 000 лева за публикуване на информация, свързана с публични фигури, която от организацията са прикачили към техен сигнал. "Това е опасност за нашата демокрация", анализира адвокатът.

"Имахме и опит да бъде влошен Законът за защита на класифицирана информация, вместо да се приеме нашата препоръка за разпоредба, която да забранява информация, отнасяща се до нарушения на основни права и корупция, да бъде класифицирана", казаха още от ПДИ.