Само ден след официалната премиера на новия сайт pametbg.com, състояла се на 28 януари 2016 г., онлайн платформата, посветена на жертвите на комунизма в България, беше презентирана на национален форум пред активни застъпници на правото на информация, граждани и експерти в сферата на достъпа до публична информация.

Това стана в петък, 29 януари 2016 г., на националната конференция „Достъпът до информация – инструмент за постигане на нашите цели“, организирана от фондация „Програма достъп до информация” в столицата, на който изследователят беше поканен да представи новия си порект.

Основателят на pametbg.com Христо Христов представи проекта, подкрепен от фондация „Конрад Аденауер”, чиято цел е да направи публична информацията за жертвите на комунистическия период в България и да осигури бърз и лесен достъп до нея на едно място.

„Макар да изглежда, че темата да няма пряка връзка с достъпа до обществена информация, свързана с актуални теми в управлението и общество, истината за комунистическото минало и неговото наследство е важна и нейното подценяване, доведе до тази ерозия в националната памет, която наблюдаваме днес”, заяви журналистът.

По думите му новият сайт pametbg.com ще даде възможност на обществото да придобие по-ясна представа за мащабите на комунистическите репресии срещу българската нация в периода 1944-1989 г., като направи публичен образа на всяка жертва, за която има информация в архивите и в родовата памет на техните наследници.

Платформата публикува информация за всяка една жертва в отделен профил, който винаги може да бъде допълван с нови данни, снимки и документи за съответния човек. Новата онлайн платформа стартира с 250 такива профили, но се обогатява с нови такива всекидневно.

Модерните технологии са позволили на разработчика да организира широкоспектърни възможности за паралелно търсене на информация по различни характеристики, сред които вида на обществените групи, преследвани от режима, по затвори и лагери, по региони в страната, по партийна принадлежност и др.

„Два са основните архивни източници, откъдето аз и малкия ми екип от студенти и граждани извличаме информация за жертвите. Това са Комисията по досиетата, която съхранява архива на тоталитарните комунистически служби и Държавна агенция „Архиви”, където се съхраняват архивите на съдените от „народния съд”, посочи Христо Христов.

Той коментира, че тази информация е публична и се ползва според изискванията на съответното законодателство за работа с архивите на ДС и държавните архиви.  

По думите му и двете държавни институции работят безупречно, като съдействат за проучването на исканата информация и създават условия за навременно получаване на копия с документи.

„Важно е да се знае, че във всеки един отделен профил на жертва накрая е посочено източника или източниците на информация, които могат да бъдат повече от един, а също така източниците на публикуваните снимки и документи”, допълни изследователят.

Той отбеляза, че с държавните архиви и тези на ДС не се изчерпва търсенето на информация. „Тук много важни са личните свидетелства и мемоарите, оставени ни от хора преживели репресии. Например, няма запазени архиви за въдворените лагеристи в лагера „Куциян”, но писателят Йордан Вълчев е описал в едноименната си мемоарна книга голяма част от хората, с които е бил там през 1947-1949 г.”, обясни Христов. Според него извличането на информация за жертвите от подобни мемоари е задължително и важно условие за попълване профила на жертвите. Информация се извлича също така и от периодични издания.

Не на последно място той постави и въпроса за това, че сайтът е предвидил специална рубрика „СВИДЕТЕЛСТВА”, в която да се публикуват писмени или видео свидетелства на хора, преживели репресии. Христо Христов изрази надеждата, че близките или наследниците на жертви на комунизма ще влязат в контакт със сайта и ще споделят информацията за тази част от родовата си памет. Той вече е публикувал първите подобни свидетелства, които са показателен пример и вярва, че ще бъдат последвани от други.