Рубрики:: -- Достъп до информация -- Архиви -- Коалиция на гражданите -- Живков & социализЪма -- Сагата с дипломатите -- Образование: комунизъм |
Защо и как министър Цветлин Йовчев за малко да бъде осъден |
![]() |
![]() |
Рубрики - Достъп до информация |
Написано от Държавна сигурност.com |
Вторник, 11 Февруари 2014 17:40 |
Това стана ясно от писма на МВР в отговор на заявления за достъп до обществена информация, изпратени от журналиста и основател на сайта desebg.com Христо Христов до министъра на вътрешните работи Цветлин Йовчев.
На 12 ноември 2013 г. при протест на ранобудните студенти пред Народното събрание сградата му е обградена от протестиращите, а МВР струпва невиждана дотогава сила от охранителна полиция, както и жандармерия. По обяд служителите на МВР на няколко места около катедралния храм „Св. Александър Невски” правят опити да разкъсат блокадата на парламента, при което с непредизвикана агресия блъскат, удрят, а по-късно и арестуват отделни студенти, участници в протеста. Въпреки бруталните сцени, разпространени веднага, както от българските, така и от световните медиите, различни представители на управляващите заявяват, че не е имало насилие и бити студенти и оправдават действията на служителите на МВР.
Ден по-късно става ясно, че депутатите от БСП са получили специални указания – „опорни точки” от парламентарния секретар на МВР, към които да се придържат в изявленията за студентския протест на 12 ноември 2013 г. „Опорните точки” са част от механизмите, чрез които БСП се опитва да манипулира обществото за случващото се.
Въпреки тези разкрития и агресивните действия на служителите на вътрешното министерство срещу студентите министърът на вътрешните работи Цветлин Йовчев заявява, че „всички прояви на протестиращите на 12 ноември са противозаконни”. Това изявление той прави няколко в края на месец ноември пред Парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред. Важна подробност е, че на 12 ноември 2013 г. самият министър Йовчев не е в България, а в Израел, където е на официално посещение.
В своята позиция за случилото се на 12 ноември 2013 г. Цветлин Йовчев обаче поставя акцента изключително и само върху окупацията на Народното събрание в късните часове на 12 ноември, в която участват най-различни протестиращи, а ранобудните студенти се оттеглят преди да се стигне до стълкновенията след 21 ч. именно с цел да се избегнат провокации и замесване на името им с тях.
Пред парламентарната комисия Йовчев заявява още: „Още от предишния ден (11 ноември, бел. ред.) в СДВР е постъпила информация, че се подготвя организация за блокиране на Народното събрание, изготвен е план за действия на полицията. Около 20 часа са разкъсани парапетите на Народното събрание, по служителите на полицията са хвърляни павета и различни твърди предмети. Един час по-късно отново е имало атака върху полицията с камъни и други предмети. Два пъти е пристъпено към изтласкване на протестиращите. По време на тези действия протестиращите са били предупреждавани през цялото време, че с проявите си са нарушавали закона. На следващия ден са задържани 23 лица, срещу които има образувани 4 досъдебни производства – 3 от тях са за хулиганство, едно е за увреждане на собственост. Наложени са три парични глоби – в един от случаите за носене на забранен предмет. Трябва категорично да посочим, че става дума за незаконно мероприятие. Всички тези прояви на протестиращите са незаконни – от първия до последния момент. Налице е грубо нарушаване на обществения ред, увреждане на собственост, неизпълнение на полицейски нареждания, сблъсъци с полицейски служители. Съгласно законодателството органите на МВР при всички тези случаи имат право да употребят сила и помощни средства. Въпреки това действията на служителите са били само и единствено насочени в посока на предотвратяване възможността да бъдат наранени хора и да бъде увредена собственост. Във всичките си действия те са предприели всичко необходимо така, че да не наранят протестиращите хора.”
Умишлено или не министър Цветлин Йовчев пропуска да коментира действията на служителите на МВР през деня, които се отнасяг пряко срещу протеста на студентите. Не казва нито дума за тях. Прокуратурата остава безучастна по случая и приема, че МВР е действало в рамките на закона.
Основателят на desebg.com Христо Христов присъства на студентския протест на 12 ноември 2013 г. и го отразява на сайта. Той става свидетел на едно от бруталните действия на група от охранителна позиция срещу мирно протестиращи студенти на пл. „Св. Александър Невски”. Още тогава се обръща към ръководителя на конкретната полицейска група с въпрос какви точно заповеди изпълняват, при което получава отговор: „Обърнете се към пресцентъра на МВР”.
Журналистът се обажда в пресцентъра по телефона и настоява за повече информация. Оттам му отговарят да подаде питането си по електронната поща. След като задава въпросите си получава отговор, че за да получи информация трябва да подаде писмено заявление по Закон за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Той изчаква официалната позиция на МВР, дадена от министър Йовчев в края на месец ноември. След това на 17 декември 2013 г. Христов подава заявление по ЗДОИ до министъра на вътрешните работи със следното искане за достъп до обществена информация: Делегирал ли сте права в МВР и ако „да”, на кого, по време на отсъствието Ви от страната при официалната Ви визита в Израел през първата половина на месец ноември 2013 г.? Списък на документите (заповеди, нареждания, инструкции, планове, указания и други), свързани с охраната на Народното събрание на 12 ноември 2013 г., извършвана от МВР, както и имената на длъжностните лица, които са ги издали, а също така и степента им на секретност. Броят на командированите служители на МВР от страната за охраната на Народното събрание и от кои областни дирекции са командировани те?
Журналистът не получава отговор в законно установения срок. Това го принуждава да се обърне към адвокат. Юристът Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на фондация „Програма достъп до информация”, му изготвя жалба до Върховния административен съд за мълчалив отказ от страна на министъра по подаденото заявление (такава е процедурата по ЗДОИ, когато не е получен отговор в срок, бел. ред.).
На 27 януари 2014 г. Христов подава жалбата срещу министъра, внасяйки я в приемната на МВР (по ЗДОИ жалбите се внасят от подателите на заявления чрез институциите, към които са се обърнали за информация, бел. ред.). На служителя в приемната му прави впечатление мълчаливия отказ и за всеки случай се обажда в дирекция „Правно-нормативна дейност” на министерството, за да провери за всеки случай дали действително не е последвал отговор.
Оказва се, че отговор е подготвен във възможно последния законов срок, но... не е изпратен на журналиста. Шокиращото е, че въпросният отговор отлежава в министерството от 8 януари 2014 г. заедно с десетки други кореспонденции. Причината – МВР нямало сключен договор с пощите за извършване на куриерски услуги.
Ако журналистът бе подал жалбата си за мълчаливия отказ по пощата, а не директно в приемната на МВР, Върховният административен съд автоматично би образувал дело срещу министър Йовчев и би го осъдил за мълчалив отказ, защото при мълчаливите отказни такава е утвърдената практика, а в случая МВР не може да докаже, че изпратило в законния срок подготвения отговор, останал да отлежава в министерството. Така заради безумието от вътрешноведомствения проблем на МВР журналистът губи един месец време и усилия в ангажиране на правен консултант.
Отговорът на МВР, който дотогава е отлежавал в министерството, е донесен и предаден на журналиста в приемната на МВР. Абсурдите обаче продължават, защото с писмото на практика от МВР не отговарят по същество. Вместо това от дирекция „Правно-нормативна дейност” е поискано да бъде уточнен пункт 3 от заявлението, а именно за кой период е поискана информация броя на командированите служители за охрана. В отговора на МВР е объркана година на подаването му – посочена е 2013 г. вместо очевидната 2014 г. Също така е объркан заявителят, като в инструкциите на дирекцията, посочени писмено в отговора, е оказано той да бъде изпратен в срок на Агенция БГНЕС (!). Сайтът desebg.com няма нищо общо с тази информационна агенция и очевидната грешка най-вероятно е в резултат на ползваните от служителите на правната дирекция „копи-пейст” отговори на журналистическите заявления от различни медии.
Още на следващия ден, 28 януари 2014 г., журналистът Христо Христов подава ново заявление до министъра, в което уточнява, че се интересува за броя на командированите служители за охраната на НС единствено и само за датата 12 ноември 2014 г. Паралелно с новото си уточняващо заявление журналистът пише и изпраща друго писмо до директора на дирекция „Правно-нормативна дейност” Райна Димова, в което я информира за абсурдния проблем в МВР, поради който не е получил отговор в законния срок и е загубил ценно време и усилия. Няколко дни по-късно той получава нов отговор, в който обаче по пункт 3 от заявлението му от правната дирекция повторно(!) посочват, че „не е посочен периодът от време, за който се отнася търсената информация, поради което то е твърде общо и не става ясно каква точно информация се иска”. Очевидно в дирекцията или изобщо не са прочели направеното от журналиста уточнение, че исканата информация се отнася единствено и само за 12 ноември 2013 г., или просто с подобен отговор се опитват до отклонят искането му.
Във втория отговор МВР изяснява, че действително на 12 ноември 2013 г., когато се разиграват събитията край Народното събрание, министърът на вътрешните работи е бил в Израел, поради което със заповед от 8 ноември 2013 г. е възложил на зам.-министъра на вътрешните работи Йордан Грамов функции по общото и непосредствено ръководство на МВР за времето от 9 ч. на 10 ноември 2013 г. до неговото завръщане от Израел, където е командирован със заповед на министър-председателя Пламен Орешарски (министърът се връща след датата 12 ноември, бел. ред.).
В отговора на МВР се посочва, че „по данни на СДВР и ГДНП за осигуряване на обществения ред в столицата при провеждането на масови мероприятия на 12 ноември 2013 г. са изготвени следните документи”:
От правната дирекция на МВР уточняват, че въпросните документи не съдържат класифицирана информация и поради тази причина нямат грифове за секретност. Журналистът ги изисква с ново заявление, за да стане ясно какви указания е изпълнявала полицейската охрана по време на мирния протест на студентите на 12 ноември 2013 г. около Народното събрание. Той за втори път ще уточни и искането си относно броя на командированите служители на МВР в София за тази дата, тъй като не желае този въпрос да остане неизяснен. Христо Христов има богат опит в ползването на Закона за достъп до обществена информация. С помощта на юристите Александър Кашъмов и Кирил Терзийски от „Програма достъп до информация” той печели две безпрецедентни дела за отказ за достъп до архивите на ДС. През 2004 г. разследващият журналист осъжда във Върховния административен съд тогавашния министър на вътрешните работи Георги Петканов за отказ на достъп до литерните дела на радиостанциите „Свободна Европа”, Би Би Си и „Дойче веле”, свързани с писателя Георги Марков. През 2007 г. Христов осъжда във Върховния административен съд и тогавашния директор на Националната разузнавателна служба ген. Кирчо Киров за отказа му да предостави достъп до най-важните документи за убийството на Георги Марков от архива на бившето Първо главно управление на ДС. |