С поредицата „Господарят на Държавна сигурност” сайтът Държавна сигурност.com представя действителното отношение на Живков към ДС, контрола върху репресивния й апарат и използването му. Текстовете са част от книгата на Христо Христов „Тодор Живков. Биография”, която наскоро претърпя втори тираж.

В част 1 от поредицата беше представена политиката на Живков, чрез която той подчинява ДС на собствените си интереси и власт.

Част 2 разглежда ключовите фигури в системата на МВР и Държавна сигурност, на които Живков се осланя по време на своето управление.

Част 3 е посветена на политика на Живков спрямо министрите на вътрешните работи, които са му били пряко подчинени и които е издигал и свалял по свое решение. .

В биографиите на Тодор Живков, писани от професионални историци, липсва темата за Държавна сигурност.  Контролът върху партията и обществото, който генералният секретар на ЦК на БКП си осигуряваq е в основата на неговото управление. В стоите „Мемоари” самият Живков също не засяга този въпрос, а приживе избягва да го коментира.  

С настоящата поредица сайтът desebg.com представя действителното отношение на Живков към ДС, контрола върху репресивния ѝ апарат и използването му. Текстовете са част от книгата на Христо Христов „Тодор Живков. Биография” (2009).
В част 1 от поредицата беше представена политиката на Живков, чрез която той подчинява ДС на собствените си интереси и власт.
Част 2 разглежда ключовите фигури в системата на МВР и Държавна сигурност, на които Живков се осланя по време на своето управление.

.

Ако отворите биографиите на Тодор Живков, писани от професионални историци, ще откриете, че там и дума не е казано за Държавна сигурност и бившия генерален секретар на Политбюро на ЦК на БКП. А взаимовръзката е изключително важна, защото подчиняването на ДС от страна на Живков и използването й като най-сигурна система за контрол над партийния апарат и обществото е в основата на неговото управление и политическо дълголетие.

Да представяш Живков като държавник и политик, кръг в който някои историци затварят образа на бившия генерален секретар, не е достатъчно, за да се разкрият тайните механизми на неговата власт.

Самият Живков също упорито заобикаля тази тема, вероятно с цел да се съхрани образа си на полагащ грижи за народа политик, който пропагандата десетилетия наред изгражда.  Показателно е, че в 700-те страници от своите „Мемоари”, издадени през 1997 г, Живков споменава само два пъти Държавна сигурност. Първия път отбелязва нейната намеса за пресичането на опита на Китай да създаде в София маоистко движение. Втория път, описва как ДС го е разработвала по подозрение, че е английски шпионин  по времето на Вълко Червенков. Само толкова.

С настоящата поредица се представя действителното отношение на Живков към ДС, контрола върху репресивния й апарат и използването му. Текстовете са част от книгата на Христо Христов „Тодор Живков. Биография” (2009).