Група протестиращи граждани блокираха днес провеждането на научната конференция, замислена под мотото „Културното отваряне на България към Европа" и организирана повод 70-годишнината от рождението на Людмила Живкова (1942-1981), дъщерята на бившия комунистически ръководител  Тодор Живков.

Още преди началото на конференцията, против провеждането на която вчера се обявиха от партия ДСБ, граждани окупираха входа на конферентната зала в СУ „Св. Климент Охридски” (виж по-долу фоторепортажа) и с импровизирани плакати и викове „КПСС – БКП” протестираха срещу инициативата на Историческия факултет на университета.

Аудио запис: Възгласите, с които гражданите посрещнаха началото на конференцията.

Вътре в залата един по един заемаха местата си чудестранни гости от Германия и Русия, както и представители на различни области, свързани с епохата на комунизма – дъщерята на Людмила – Евгения Живкова, Светлин Русев, председател на Съюза на художниците преди 10 ноември 1989 г., поетът Любомир Левчев – председател на Съюза на писателите преди 1989 г., акад. Васил Гюзелев, Васил Проданов, акад. Благовест Сендов, последният началник на Шести отдел на Шесто управление на ДС Димитър Иванов, Светлана Шаренкова, издател на в. „Русия днес”, историците Искра Баева и Евгения Калинова.

Ректорът на СУ „Св. Климент Охридски” Иван Илчев, който вчера определи протестите срещу конференцията като „примитивна реакция”, днес предвидливо си спести появяването, а организаторите набързо оправдаха отсъствието му с това, че спешно отпътувал в чужбина.

Проф. Иска Баева, която миналата година произнесе слово пред паметника на Тодор Живков в Правец по време на честването на 100-годишнината от рождението на Тодор Живков, на няколко пъти се опита да даде начало на конференцията, но очевидно не беше подготвена за такъв граждански протест и ситуацията излезе извън контрол.

Аудио запис: Опитът на проф. Иска Баева да открие научната конференция, репликите й с протестиращите се и словото на декана на Историческия факултет проф. Пламен Митев.

Деканът на Историческия факултет доц. Пламен Митев се опита да открие конференцията, четейки от предварително написан текст с наведена през цялото време глава, но изявлението му беше заглушавано от участниците в протеста.

Проф. Петер Фишер-Апелт от университета в Хамбург се опита от трибуната да успокои протестиращите, но след като разказа как преди 10 ноември е посетил България и се е срещнал с учения Благовест Сендов, и той беше заглушен с възгласи „Засрами се” на английски.

Последва силна и продължителна микрофония, а впоследствие се оказа, че озвучителната апаратура е отказала да работи.

При разразилия се скандал хора като Димитър Иванов, Светлана Шаренкова и бившият министър на културата Георги Йорданов и председател на Комитета за изкуство и култура след смъртта на Людмила Живкова през 1981 г., тихомълком се изнизаха от залата.

„Това е една конференция, идеята на която беше да се представят различни гледни точки. Хората, които протестират обаче не са достатъчно възпитани да ги чуят”, заяви пред журналистите Евгения Живкова.

Аудио запис: Отговори на Евгения Живкова на въпроси на журналисти.

Протестът продължи повече от час и видимо организаторите и участниците в конференцията бяха изненадани от гражданското присъствие и протестите. Форумът беше продължен малко по-късно при продължаващи, но по-тих протест.

Случайно или не конференцията, посветена на Людмила Живкова, съвпадна с деня, в който се чества Преподобния Йоан Рилски Чудотворец – небесен закрилник на целия български народ – 19 октомври.

Миналата седмица президентът Росен Плевнелиев заяви, че никой не може да реабилитира тоталитаризма, но очевидно реабилитацията на спорни фигури от комунистическата епоха не е спирала. Миналата година фамилията Живкови се опита да привлече и държавата в официалното честване на 100-годишнината от рождението на Тодор Живков под благовидното участие на военния оркестър на Министерството на отбраната, но получи отказ. Привлеченият първоначално в инициативния комитет за честването областен управител на София – област се оттегли под натиска на общественото недоволство.

След смъртта й Народния дворец на културата е наречен на нейно име (днес Национален дворец на културата), един от основните булеварди, свързваш жк „Младост” с „Младост” 2, 3 и 4 беше кръстен на нейно име и там й беше издигнат паметник. След промените той беше премахнат, а булеварда наименуван на Александър Малинов.

Сайтът desebg.com предлага и фоторепортаж от събитието. Снимките са на Христо Христов.