|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Жорж Ганчев в съда, не иска да го обявяват повече от един път за агент на ДС ПДФ Е-мейл
COMDOS - Закон за досиетата
Написано от Христо Христов   
Понеделник, 11 Февруари 2019 18:54
Share

alt
Георги Ганчев Петрушев, известен повече като Жорж Ганчев, поиска днес от съда да не бъде огласявана неговата принадлежност към Държавна сигурност повече от веднъж.

Съдебният казус се гледа на втора инстанция във Върховния административен съд (ВАС), след като Комисията по досиетата обжалва решение на първоинстанционния съд – Административния съд – София-град (АССГ).

 

Бившият лидер на партия Български бизнес блок от средата на 90-те години е един от сътрудниците на тоталитарните комунистически служби, които са се възползвали от противоречивата съдебна практика от последните няколко години, с която противниците на отварянето на досиетата намериха възможност в лицето на съда да тълкуват изпълнението на закона за досиетата от Комисията противно на приетата съдебна практика в периода 2007-2013 г.

Както desebg.com писа това лято проводници на противоречивата практика във ВАС и АССГ са съдии, бивши следователи, които са започнали своята кариера като школници във факултета по Държавна сигурност в Висшата специална школа на МВР-ДС „Г. Димитров” малко преди края на тоталитарния комунистически режим.

Днес в съдебната зала адвокатът на Ганчев о. р. ген. Милчо Бенгарски, главен секретар на МВР по време на правителството на Любен Беров (1992-1994), останало в историята като правителството на „Мултигруп”, заяви, че и след 100 години този закон щял да пречи на политическите кариери на хората и настоя да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Той посочи, че документите на довереника му в ДС са скалъпени.

На първа инстанция съдът е обявил за нищожен акта на Комисията, с която тя огласила факта на принадлежност към ДС на Жорж Ганчев за пети път.  По този казус се е произнесъл съдията Георги Терзиев от АССГ, който е учил във факултета на ДС в школата в Симеоново.

Георги Терзиев е роден през 1967 г. в гр. Асеновград. Работил е като следовател в Пловдив, а като съдия в АССГ е от 2016 г.

В своето решение той изрично се е позовал на „практиката” във ВАС, възприета от съдия Пламен Петрунов, който също учил във факултета на ДС в школата в Симеоново.

Ако се приеме тезата на тези съдии, че Комисията не може повече от веднъж да огласява принадлежност към тоталитарните служби, то това означава да се промени изцяло смисъла на закона, а именно да информира гражданите кой кой е сред хората облечени във власт.

Юристът на Комисията Даниела Симеонова-Табакова заяви пред съдебния състав на ВАС по делото, че Комисията по досиетата спазва и прилага закона така, че той вече да работи успешно повече от 12 години.

Тя се позова и на съдебното решение на Европейския съд за правата на човека в Страсбург по друг български случай, а именно с бившия министър на правосъдието в служебния кабинет Софиянски Хараламби Анчев, разкрит като агент на Шесто управление, който загуби дело в Страсбург в началото на 2018 г. Случайно или не българските съдии, прокарващи противоречива съдебна практика, не се позовават на въпросното решение.

Европейският съд точно и категорично е посочил, че осветяването на сътрудниците на тоталитарните служби допринася за доверието в институциите.

Представителят на прокуратурата по делото на Жорж Ганчев подкрепи Комисията по досиетата и заяви, че жалбата срещу първоинстанционния съд е основателна.

Той подчерта, че в АССГ неправилно е решено делото, защото Комисията е установила принадлежност на Жорж Ганчев само веднъж – при проверката на народните представители през 2007 г., а след това само е оповестявала вече установена принадлежност в други качества на Жорж Ганчев – като кандидат за президент, кандидат за народен представител и като лице, заемащо ръководен пост в Българската федерация по баскетбол.

Самият Жорж Ганчев заяви типично в негов стил пред съда, че се е опитал да направи средна класа в България, но са му попречили, включително и чрез разгласяването на сътрудничеството му. Съдът обяви, че ще се произнесе след заседание.

Пред репортер на desebg.com Жорж Ганчев не уточни кога точно е разбрал, че има досие и защо не е завел дело срещу офицерите от ДС, създали документите за него.

Интересно е, че Ганчев не е обжалвал предишните решения на Комисията, с които тя е излизала от 2007 г. насам. Той е направил това само по отношение на последното решение, с което Комисията огласява вече установената още през 2007 г. негова принадлежност към ДС, този път в качеството му на председател на Управителния съвет на Българска федерация баскетбол към 1993 г. при проверката на спортната федерация през лятото на 2017 г.

Началото на противоречивата съдебната практика във ВАС по дела срещу решения на Комисията по досиетата започва през 2013 г. Тогава председателят на Комисията Евтим Костадинов сезира националния омбудсман Константин Пенчев за проблема.

Той от своя страна поиска ВАС да уеднакви съдебната си практика, но през 2015 г. Общото събрание на ВАС не се произнесе и това отвори вратата към възможността законът за досиетата да бъде блокиран именно чрез съда, като с този акт на пасивност ВАС наруши Конституцията.

 

 

alt

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов