|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Само на desebg.com: Цялото досие на Юлия Кръстева онлайн (лично и работно дело) ПДФ Е-мейл
ДОСИЕТА - Учени
Написано от Христо Христов   
Петък, 30 Март 2018 06:59
Share

alt
Поради големия медиен и обществен интерес към досието на Юлия Кръстева, световно известен лингвист, философ и психоаналитик, родена в България и живееща от 1965 г. във Франция, Комисията по досиетата предостави възможност да ползват архивните материали, свързани с нея, чрез страницата на независимия държавен орган.

Сайтът desebg.com публикува материалите онлайн в пълен обем, за да може всеки желаещ да се запознае с тях, сам да прецени съдържанието им.

Юлия Кръстева беше разкрита като секретен сътрудник на Първо главно управление на ДС (ПГУ, външнополитическото разузнаване) под псевдонима „САБИНА” тази седмица (27 март 2018 г.). В четвъртък тя отрече пред френски медии, че е била сътрудник на ДС.

Досието ѝ започва с том 1 (лично дело), което се състои от 164 листа. Най-ранната дата в него е 3 август 1964 г., когато започва проучването ѝ от ДС (лист 12).

В личното дело се съдържат материали за нейното проучване, включително и семейството ѝ, както и контактите на ДС с нея.

Досието е предадено от Националната разузнавателна служба, правоприемник на ПГУ, на Комисията по досиетата през 2009 г. Дотогава то е би могло да бъде манипулирано.

В него има белези, потвърждаващи преномериране на част от листовете. Освен това делото е оформено за предаване в архив през месец май 1973 г., когато е номерирано и прошнуровано до 84 листа. След това обаче работата на ПГУ със "САБИНА" продължава и има документи, събрани в пликове към делото след май 1973 г., което е нарушение на строго секретната инструкция за оперативне отчет на ПГУ и реда за съхранение и оформяне на делата.

Прави впечатление, че от досието липсват основни документи, които за задължителни при привличането към сътрудничество и са основна съставна част от всяко лично дело на сътрудник на ДС и обикновено носят гриф за секретност „Строго секретно”, а именно:

  • Предложение за вребовка;
  • План на вербовка;
  • Доклад за извършена вербовка.

Без съмнение те биха хвърлили светлина върху целта за вербуването на Юлия Кръстева, използвания подход, както и задачите, които са ѝ поставени.

От архивните материали става ясно, че Държавна сигурност следи Юлия Кръстева от 1965 г., когато заминава на специализация във Франция.

През декември 1970 г. в Париж с нея се среща офицер от ДС под псевдонима „ЛЮБОМИРОВ”, с когото тя е разговаряла още в София и двамата се познават.

На срещата офицерът ѝ предлага „да бъде полезна на страната и на нашата служба”.

Той подчертава, че това „трябва да се основава на пълно доброволна основа и в рамките на нейните възможности и при пълно нейно съзнателно желание”.

„Заяви, че е съгласна. Помоли задачите да бъдат в рамките на нейните възможности”, е записано в строго секретната справка за срещата, оформена като вербовъчна беседа (виж листове 28-32).

През 1973 г. ДС заключава, че Юлия Кръстева е преминала на прокитайски позиции и я изключва от агентурния апарат. Въпреки това различни оперативни работници от ДС, продължават да осъществяват контакт с нея през следващите години, като последния път е през 1978 г.

Един от тези офицери от ДС е Владимир Костов (псевдоним „КРЪСТЕВ”, б.а.), който контактува с нея още преди вербовката и след изключването ѝ от сътрудническия апарат.

Костов работи в Париж под прикритието на журналист, кореспондент на Българската телевизия, но изменя на ДС през 1977 г., след което ДС започва да го разработва под псевдонима „ЮДА” и прави опит за ликвидирането му през 1978 г. преди убийството на писателя Георги Марков в Лондон същата година.

Посочено е, че получаваните сведения са в устна форма. Те са оформяни документално от оперативните работници на ДС, с които Кръстева се е срещала.

Интересът към Юлия Кръстева от страна на тоталитарните комунистически служби е бил голям, показват още проверките по оперативния отчет. Към нея интерес е проявявало Разузнавателното управление на Генералния щаб (военното разузнаване, б.а.), Второ главно управление на ДС (контраразузнаването, б.а.) и Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия.

Сайтът desebg.com не публикува онлайн лист 38 и 39 от досието, които представляват прехванато и преснето от ДС писмо на Юлия Кръстева до баща ѝ. Журналистът Христо Христов смята, че това са материали от личен характер и не се отнасят до останалата документация на ДС.

 

ЛИЧНО ДЕЛО НА ЮЛИЯ КРЪСТЕВА - "САБИНА"

 

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

 

Следват материали към личното дело "САБИНА", том 1, които обаче са съхранени в бликове към него и не са пришити в тома преди той да бъде прошнурован и предаден в архива на ПГУ.

 

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

 alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt 

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

 

Следват две папки, оформени от Комисията по досиетата, в които са описани и приложени съпътстващи материали (писма, картичка и снимка), които са открити в личното дело на „САБИНА”.

 

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

 

 

 

РАБОТНОТО ДЕЛО НА СЕКРЕТЕН СЪТРУДНИК "САБИНА"

 

Работното дело на „САБИНА” съдържа общо 11 донесения и две справки за срещи с нея. Две от сведенията са взети от Юлия Кръстева още преди тя да бъде оформена като агент/секретен сътрудник в края на 1970 г.

Всички донесения са оценявани от ПГУ със съответни контролни листове. В тях оценката за предоставените данни са оценени като „малоценни” или „неценни”.

В контролните листове за оценка е посочено, че донесенията са придобити по план. Такъв план за работа със „САБИНА” няма нито за 1971, нито за 1972, както и за 1973 г. – периодът, през което ПГУ работи с нея. Това е още една фрапираща липса в досието, което потвърждава изводът, че то е прочиствано от ДС.

Също така прави впечатление, че информациите за срещите със „САБИНА” са само две. Това поставя въпроса как, по какъв път са получени останалите 9 от общо 11 донесения? Ако донесенията са предавани устно от „САБИНА” при срещи с оперативния работник, защо няма информации за подобни срещи?

Или е използван друг канал за предаване на информациите? В такъв случай под каква форма „САБИНА” ги е предавала, тъй ако няма пряк контакт, устната форма отпада? И как за 3 години оперативният работник рискува лични срещи със секретния сътрудник цели 11 пъти, за да получава „неценна” информация от него?

Наличните материали по досието не дават отговор на този въпрос и още повече засилват убеждението, че томовете на „САБИНА” са прочиствани преди да бъдат предадени на Комисията по досиетата през 2009 г.

От донесенията на „САБИНА” се разбира, че тя е давала следните сведения:

  • за чехословашки дисидент след смачкването на Пражката пролет от войските на Варшавския договор;
  • за френската културна общественост;
  • за това, че френските пропагандни институти (радио, телевизия, повечето вестници) са ръцете на ционисти и умело прокарват израелски становища;
  • за линията на несъгласие на поета Луи Арагон, директор на „Ле Летър франсез”, с Френската комунистическа партия по отношение на събитията в Чехословакия и публикуването от него на материали, които по същество са „срещу правилната наша позиция по събитията в Чехословакия. Коментира, че Арагон се отдалечава от Френската комунистическа партия;
  • за промяна на позициите на главния редактор на „Ле Летър франсез” Пиер Декс по отношение на СССР – от последовател се обявил против политиката на Варшавския пакт срещу Чехословакия;
  • за усилията на Франция да разшири позициите си в арабските страни – коментирани са редица представители на различни организации, както и журналисти;
  • коментари за позициите на конкретни френски представители от различни издания, сред които отново Луи Арагон – „напоследък все повече се изражда по редица въпроси..., но в момента не било целесъобразно да го разобличават”; „Нувел Обсерватьор” постепенно минавал на все по-десни позиции;
  • за палестинските съпротивителни организации – групировките в Националния фронт за освобождение на Палестина;
  • за дейността на представители на Националния фронт за освобождение на Палестина във Франция;
  • прояви на Мароканска прогресивна организация във Франция;
  • за прокитайски настроения и увлечения във френските културни среди и интелигенция – как определени издания водят прокитайска пропаганда и засилват антисъветската такава с оправяне на редица критики към СССР;
  • за левичарски организации във Франция и връзките им с Китай, както и китайското посолство в Париж.

 

 

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt4alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

 

Следват две папки, оформени от Комисията по досиетата, в които са описани и приложени съпътстващи материали на работното дело:
папка „Д” (документ) – апел на френски интелектуалци във в. „Монд” от март 1972 г. в защита на жертвите от репресиите в Чехословакия, подписан от Юлия Кръстева и съпруга ѝ;
папка „М” 1материал) – интервю та Юлия Кръстева в „Нувел Обръзрвър” от юни 1972 г.

 

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

 

КРАЙ

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов