|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Неуспешен тест в парламента за отмяна на давността на престъпленията при комунизма ПДФ Е-мейл
ДЕКОМУНИЗАЦИЯ - Съдебни процеси
Написано от Държавна сигурност.com   
Сряда, 13 Април 2011 22:24
Share

Народните представители на ГЕРБ и „Атака” не приеха предложената от депутата от ДПС Четин Казак поправка в Наказателния кодекс (НК), предвиждаща отмяна на давността за убийства, изтезания и насилие, извършени по политически, етнически или религиозни причини, в периода от 9 септември 1944 г. до 31 декември 1989 г.

Вносителят се мотивира, че целта на поправката е жертвите на комунистическия режим да получат възмездие. Той посочи, че престъпления като насилствено депортиране, вкарването в лагер и преследването на етнически и религиозни групи са останали ненаказани 20 години след падането на комунистическия режим.

В НК от 1968 г., главата за престъпления против човечеството е останала непълна, като в нея понятието „престъпление против човечеството” съдържа само термините „апартейд и геноцид”. В международното наказателно право тази дефиниция е много по-широка и тя е ратифицирана от българския парламент през 2002 г..

Според Четин Казак всички съдебни дела срещу участници във „възродителния процес” са прекратени по давност заради многократното им връщане на прокуратурата.

. Само 15 депутати подкрепиха предложението му, от които девет от ДПС и по трима от ГЕРБ и от  БСП. 54 народни представители гласуваха „против" отмяната на давността за престъпления на комунистическия режим, от които 47 от ГЕРБ и 7 от „Атака”. По време на гласуването в пленарната зала не присъстваше нито един депутат от „Синята коалиция”.

 

Интересното е, че представители на ДПС не са инициирали подобни промени по време на правителството на Симеон Сакскобургготски, което подкрепяха, нито по време на тройната коалиция, която управляваше с техен мандат.

Подобна практика е характерна за СДС, който и в момента предлага лустрационни текстове, но не е проявявал необходимата политическа воля да разреши важни въпроси от комунистическото минало когато е бил на власт.

Че политическите партии действат некоординирано по този въпрос говори и факта, че предложение за отмяна на давността върху престъпленията при комунизма се опита да прокара още миналата година и депутата от СДС Лъчезар Тошев. Подобни текстове се обсъждат и от Министерския съвет, но параметрите на тяхното приложението са далеч по-тесни от инициативата на депутата Тошев.

Национално социологическо проучване на НЦИОМ от декември 2010 г.  установи, че 54,3 процента от българите са на мнение, че давността за тежки престъпления при комунизма следва да отпадне, 23,3 са против, а 22,4 процента не могат да преценят.

Най-значимото дело за престъпления против комунизма, което беше прекратено през 2006 г. от Върховния касационен съд поради наличието на изтекла давност, е делото за убийствата в последните лагери на комунизма край Ловеч и Скравена. По него още през 1991 г. тогавашният главен прокурор Мартин Гунев прави безуспешни опити да сезира за проблема с давността, както Общото събрание на Върховния съд, така и 7-то Велико народно събрание.  Тогава Върховният съд излиза със становище, че не може да се произнесе, тъй като няма противоречива практика, а парламентът остава безмълвен на предложните от главния прокурор поправки за отмяна на давността.
По време на дясното управление на СДС през 1992 г. и 1997-2001 г. този казус не е разглеждан.

С отказа днес ГЕРБ се присъедини към СДС, който не издържа теста за провеждането на последователна политика към проблемите на комунистическото минало.През януари тази година правителството на Борисов гласува 1 февруари официално да се чества като ден на жертвите на комунизма по предложение на президентите Желю Желев и Петър Стоянов. Предишният парламент подкрепи през септември 2008 г. Пражката декларация за международно осъждане на комунизма.

През май 2000 г. тогавашното мнозинство на Обединените демократични сили прокара в Народното събрание Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, който е действащ, но от него не произтичат правни последици.

 

Коментари 

 
0 #2 Светлин 2011-04-15 03:41
Г-жа мария,а освен "политическа класа",какви други класи има в България. Не може да е само една. Навремето имаше само "работническа". Нали затова падна комунизма,за да не се разделят хората на класи и касти. Или сега също си е класово "общество". И друго,никакъв преход не е имал у нас.И няма да има.А жаби и гушери ,това с апразни приказки.
 
 
+2 #1 Ана Мария 2011-04-14 08:52
Т-н Лъчезар Тошев е политик от европейски мащаб,през тези двайсет години той доказа това.Тихо и скромно, той неизменно работи за разкриване на истинското лице на прехода,както и на близкото минало.Създаването на политическа класа е сложен процес,а за нас българите се оказа изключително сложен.Радвам се,когато виждам,че в този блог популяризират личности като г-н Лъчезар Тошев,г-жа Татяна Кирякова,която ми направи много силно впечатление(инт елигентна,уравн овесена и широко скроена,с отговорност към историята).Има чудесна българска поговорка,която малко бих перефразирала-"Нещата в България ще се оправят,когато всяка жаба си намери гьола и мястото в него."
 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов