Западното влияние или т. нар. идеологическат диверсия не е била по силите на МВР-ДС през тоталитарния комунистически режим.

За това признава самата Държавна сигурност в началото на 70-те години, когато международният туризъм се засилва в България.

Държавна сигурност е гледала на него като на пряка опасност за прокарване на западно влияние сред населението.

„Идеологическата диверсия представлява съвкупност от враждебни действия, насочени към подриване на социалистическото обществено съзнание в областта на политиката, икономиката, идеологията, културата, морала и прочее”, отбелязва Държавна сигурност в документ, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна лекция „Идеологическата диверсия, провеждана от противния по канала на международния туризъм”.

Дискомузиката е възприема от тоталитарното управление на БКП като заплаха за социалистическия строй, тъй като тя е помагала за „озападняването” на младежта в НРБ.

В началото на 80-те години на ХХ век Държавна сигурност е събирала информация чрез агентите си за влиянието, което диското оказва на младите поколения в страната.

Добитите сведения ясно са показвали, че процесът на влиянието е бил подценен и режимът не е бил в състояние да го овладее – „ за никакви мерки, спиране или забрана не може да се говори”.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Лидерът на МВРО Красимир Каракачанов, който е бивш агент на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия, публично защити една от най-нереформираните специални структури в България – служба „Военна информация” (военното разузнаване).

„Последният удар по военното ни разузнаване, което беше най-добрата ни разузнавателна служба,  беше нанесен в предишният мандат от тогавашния министър на отбраната и от предишния ни президент, които 27 години след края на комунизма си играеха на декомунизатори на българските служби за сигурност”, заяви Каракачанов днес по телевизия Канал 3.

Изявлението му беше направено покрай коментари, свързани с въпроси около съставянето на бъдещия кабинет, в който въпреки агентурното му минало (виж досието му онлайн – ТУК) неговото име усилено се спряга за министър на отбраната и даже за вицепремиер.

Още през 60-те години КГБ започва да събира оперативна информация за лица, свързани с международен тероризъм, а през 70-те години Комитетът за Държавна сигурност към правителството на СССР вече изгражда система, по която превантивно да се засичат терористи.

Това показват архивни документи на КГБ, споделени навремето с българската Държавна сигурност и останали в архивите ѝ, един от които (на руски език) desebg.com публикува онлайн.

Той представлява справка за служебно ползване относно: Признаци и особености на терористите. Документът е приет от отдел „Секретариат” на МВР-ДС по обмена на информация с КГБ през 1974 г.

В него са описани характерни предвижвания, маршрути, външност и поведение на терористите, както и характерните особености и белези на използваните от тях документи.

Сайтът Държавна сигурност.com публикува строго секретна докладна записка на началника на отдел „Инспекторат” в МВР до министъра на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов за резултатите от проведено изследване за състоянието на агентурния апарат на ДС в териториалните поделения (основната докладна се предхожда от друга докладна с гриф "Секретно").

Документът е от декември 1988 г. и е едно от ценните документални свидетелства от края на съществуването на ДС за състоянието на агентурата й в България.

Изследването е проведено в следните поделения на МВР: Софийско градско управление на МВР и окръжните управления в Бургас, Варна, Враца, Пловдив, Разград, Русе, Смолян, Стара Загора и Шумен.

Целта на изследването е да се получи „качествено нов растеж на оперативния и ръководния състав по вербуването, ръководството, възпитанието, проверката на действащите и изключени агенти и резиденти, отразени в личните и работни дела”.

Изложен е целия положителен и отрицателен опит на ДС в работата с агентурния апарат, както и субективния фактор при процесите, свързани с вербуването и контролирането й.

Изследването е базирано на проучването на 1200 действащи агенти, от които 120 са представени като „най-добри”, а 625 водени от ръководния състав в 10-те окръжни поделения.

Сайтът Държавна сигурност.com публикува един от първите устройствени документи за структурата в ДС, която отговоря за обслужването и охраната на висшата партийна каста по време на управлението на БКП.

Става въпрос за отдел VІІІ в дирекция „Държавна сигурност” (ДДС) на МВР в начало на 50-те години. Отдел VІІІ е предшественикът на обособеното през 1963 г. Пето управление на ДС – Управление за безопасност и охрана (УБО).

Публикуваният документ е препис от протокол на ЦК на БКП от 1951 г., с който се уреждат новите задължения на отдел VІІІ, обслужващ висшата комунистическа номенклатура.

Строго поверителният гриф върху протокола на ЦК, с който са одобрени новите функции и задачи на отдела, е показателен за тайния механизъм, създаден от върхушката на БКП, за задоволяване всички потребности и нужди на комунистическата върхушка. .

Липса на анализ, слаба агентура за наблюдение на българските и чуждестранни туристи, незавеждане на сигнали за отрицателни прояви на служители в туристическата система са само част от констатираните слабости в работата на Държавна сигурност по линия на туризма.

Това разкрива строго секретна докладна записка от началника на Второ главно управление на ДС ген. Георги Аначков до министъра на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов от 1974 г., която desebg.com публикува онлайн.

С документа се информира за проведени срещи с ръководствата на Окръжните управления на МВР-ДС във Варна, Бургас и Толбухин (Добрич) с разглеждането на състоянието на контраразузнавателната работа по туризма.

Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия е слухтяло какво се случва и на празниците на изкуствата „Аполония”, които се провеждат в края на лятото в Созопол от 1984 г.

Това разкрива архивен документ на идеологическото управление на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Строго секретен бюлетин за получени те по-важни данни по линиите на Шесто управление на ДС през периода август 13 септември 1988 г. хвърля светлина върху начина на контролиране на „Аполония”.

 За обезпечаването ѝ в Созопол е командирована цяла група от оперативни работници по предварително изготвен план.

През 80-те години на ХХ век комунистическата Държавна сигурност е разигравала под контрола на съветския КГБ цяла серия от активни мероприятия, насочени срещу САЩ и тогавашния президент Роналд Рейгън.

Това разкриват документи от архива на ДС, един от който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна справка на Първо главно управление на ДС относно: Сътрудничеството със съветските другари за 1982-1983 г. по направление САЩ и НАТО.

В него са описани по-значимите операции срещу САЩ за посочения период, назовани с техните кодови имена.

 Повечето от тях са провеждани в страни в Западна Европа и по същество представляват публикации или издаването на книги с антиамериканска насоченост.

Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) на БНА, (военното разузнаване) само се е натегнало да бъде въведена длъжността официален представител на съветското Главното разузнавателно управление (ГРУ, военното разузнаване) в България през 1974 г.

Това става ясно от архивен документ на РУ-ГЩ, който сайтът desebg.com публикува онлайн. Документът е от 1980 г. и представлява писмо (на руски език, на който се е водила официалната кореспонденция при комунизма със структури на СССР) на началника на българското военно разузнаване при комунизма ген. Васил Зикулов до началника на съветското Главно разузнавателно управление и зам.-началник на Генералния щаб на Въоръжените сили на СССР армейски генерал Пьотър Ивашутин.