Първо главно управление (ПГУ) на ДС е работило пряко с президента на Иракското главно управление за разузнаване Барзан Ибрахим ал Тикрити по време на режима на Саддам Хюсеин.

Това разкриват архивни документи на ДС, един от които desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна докладна записка относно: Предстоящите разговори с началника на иракското разузнаване Барзан Ибрахим.

Документът е от 1981 г. и адресиран до началника на ПГУ ген. Васил Коцев, а е подписан от неговия заместник полк. Благой Плачков.

„Партньорът, с който ще си сътрудничим, е твърде необичаен”, е записано в докладната записка. Тикрити е природен брат на Саддам Хюсеин.

Държавна сигурност се е грижила да не попадат в населението оставени в различни транспортни средства – влаковете, корабите, самолетите и други – инкриминирани от БКП материали и литература.

Това става ясно от архивни документи на ДС, един от които desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретен план на мероприятията, които ще провежда отдел 07 в борбата против идеологическата диверсия на противника от 1970 г.

Въпросната структура е към Второ главно управление на ДС (контраразузнаването) и е натоварена с контрола на транспорта.

Лидерът на МВРО Красимир Каракачанов, който е бивш агент на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия, публично защити една от най-нереформираните специални структури в България – служба „Военна информация” (военното разузнаване).

„Последният удар по военното ни разузнаване, което беше най-добрата ни разузнавателна служба,  беше нанесен в предишният мандат от тогавашния министър на отбраната и от предишния ни президент, които 27 години след края на комунизма си играеха на декомунизатори на българските служби за сигурност”, заяви Каракачанов днес по телевизия Канал 3.

Изявлението му беше направено покрай коментари, свързани с въпроси около съставянето на бъдещия кабинет, в който въпреки агентурното му минало (виж досието му онлайн – ТУК) неговото име усилено се спряга за министър на отбраната и даже за вицепремиер.

Още през 60-те години КГБ започва да събира оперативна информация за лица, свързани с международен тероризъм, а през 70-те години Комитетът за Държавна сигурност към правителството на СССР вече изгражда система, по която превантивно да се засичат терористи.

Това показват архивни документи на КГБ, споделени навремето с българската Държавна сигурност и останали в архивите ѝ, един от които (на руски език) desebg.com публикува онлайн.

Той представлява справка за служебно ползване относно: Признаци и особености на терористите. Документът е приет от отдел „Секретариат” на МВР-ДС по обмена на информация с КГБ през 1974 г.

В него са описани характерни предвижвания, маршрути, външност и поведение на терористите, както и характерните особености и белези на използваните от тях документи.

Сайтът Държавна сигурност.com публикува строго секретна докладна записка на началника на отдел „Инспекторат” в МВР до министъра на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов за резултатите от проведено изследване за състоянието на агентурния апарат на ДС в териториалните поделения (основната докладна се предхожда от друга докладна с гриф "Секретно").

Документът е от декември 1988 г. и е едно от ценните документални свидетелства от края на съществуването на ДС за състоянието на агентурата й в България.

Изследването е проведено в следните поделения на МВР: Софийско градско управление на МВР и окръжните управления в Бургас, Варна, Враца, Пловдив, Разград, Русе, Смолян, Стара Загора и Шумен.

Целта на изследването е да се получи „качествено нов растеж на оперативния и ръководния състав по вербуването, ръководството, възпитанието, проверката на действащите и изключени агенти и резиденти, отразени в личните и работни дела”.

Изложен е целия положителен и отрицателен опит на ДС в работата с агентурния апарат, както и субективния фактор при процесите, свързани с вербуването и контролирането й.

Изследването е базирано на проучването на 1200 действащи агенти, от които 120 са представени като „най-добри”, а 625 водени от ръководния състав в 10-те окръжни поделения.

Сайтът Държавна сигурност.com публикува един от първите устройствени документи за структурата в ДС, която отговоря за обслужването и охраната на висшата партийна каста по време на управлението на БКП.

Става въпрос за отдел VІІІ в дирекция „Държавна сигурност” (ДДС) на МВР в начало на 50-те години. Отдел VІІІ е предшественикът на обособеното през 1963 г. Пето управление на ДС – Управление за безопасност и охрана (УБО).

Публикуваният документ е препис от протокол на ЦК на БКП от 1951 г., с който се уреждат новите задължения на отдел VІІІ, обслужващ висшата комунистическа номенклатура.

Строго поверителният гриф върху протокола на ЦК, с който са одобрени новите функции и задачи на отдела, е показателен за тайния механизъм, създаден от върхушката на БКП, за задоволяване всички потребности и нужди на комунистическата върхушка. .

При управлението на БКП начело с Тодор Живков МВР-ДС е подписало специален документ за сътрудничество с Иракското главно управление за разузнаване по времето на Саддам Хюсеин.

Строго секретният протокол за сътрудничество по линия на разузнаването между двата режима е подписан през 1981 г. в резултат на договореностите от срещата между Живков и Саддам, проведена година по-рано.

Документът е подписан от министъра на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов и от Барзан ал Тикрити, ръководител на иракското разузнаване и природен брат на Саддам, негов съветник, един от най-търсените по време на войната между САЩ и Ирак през 2003 г., който по-късно е заловен жив, осъден на смърт и обесен през 2007 г.

Строго секретния протокол за сътрудничество между МВР-ДС и иракското разузнаване, който desebg.com публикува онлайн, е договорен по време на посещение на делегация, ръководена от Барзан ал Тикрити, който освен на иракското разузнаване е ръководител и на Мухабарат, тайната иракска полиция, чрез която режимът на Саддам Хюсеин извършва стотици убийства на негови противници, включително в редовете на армията.

Проблемът с нарушаването на основните човешки права в Народна република България е възприеман от тоталитарната комунистическа власт като „антибългарска пропаганда”, а за неин главен проводник са се смятали чуждестранните радиостанции, определяни от БКП като „вражески”.

Това разкриват документи на Държавна сигурност от 70-те години на ХХ век, един от които desebg.com публикува онлайн.

Той е строго секретна справка относно: Чуждата пропаганда против НР България през 1978 г. на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия.

В него ДС посочва, че антибългарската пропаганда срещу реалния социализъм активно използва „лозунга за правата на човека”.

По време на принудителното изселване на българските граждани от турски произход от България в Турция през лятото на 1989 г. тоталитарният комунистически режим им е давал два часа да си съберат багажа преди да напуснат родните си къщи в посока ГКПП Капитан Андреево.

Това са разбрали западни дипломати по време на т. нар. Голяма екскурзия, принудила около 360 000 мюсюлмани да напуснат родината си в резултат на реакцията на Живковото управление след масовите мирни протести на турците през май 1989 г. срещу „възродителния процес”.

Информацията, с която са разполагали различни западни дипломати в НРБ за наказателната акция на комунистическия режим, достига до нас от архивите на ДС.

Репресивният апарат на БКП е следял и подслушвал чуждестранните дипломатически служители, включително и казаното или научено от тях за „възродителния процес”.

Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) на БНА, (военното разузнаване) само се е натегнало да бъде въведена длъжността официален представител на съветското Главното разузнавателно управление (ГРУ, военното разузнаване) в България през 1974 г.

Това става ясно от архивен документ на РУ-ГЩ, който сайтът desebg.com публикува онлайн. Документът е от 1980 г. и представлява писмо (на руски език, на който се е водила официалната кореспонденция при комунизма със структури на СССР) на началника на българското военно разузнаване при комунизма ген. Васил Зикулов до началника на съветското Главно разузнавателно управление и зам.-началник на Генералния щаб на Въоръжените сили на СССР армейски генерал Пьотър Ивашутин.