Западното влияние или т. нар. идеологическат диверсия не е била по силите на МВР-ДС през тоталитарния комунистически режим.

За това признава самата Държавна сигурност в началото на 70-те години, когато международният туризъм се засилва в България.

Държавна сигурност е гледала на него като на пряка опасност за прокарване на западно влияние сред населението.

„Идеологическата диверсия представлява съвкупност от враждебни действия, насочени към подриване на социалистическото обществено съзнание в областта на политиката, икономиката, идеологията, културата, морала и прочее”, отбелязва Държавна сигурност в документ, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна лекция „Идеологическата диверсия, провеждана от противния по канала на международния туризъм”.

Изявлението на генералния секретар на БКП Тодор Живков след майските протести на мюсюлманите в България през 1989 г. срещу „възродителния процес”, което предизвиква принудителното изселване на над 360 000 български граждани в Турция лятото същата година, известно като „Голямата екскурзия”, е определено от Държавна сигурност като част от „изграждането на единна социалистическа нация”.

 Това разкрива документ на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия, който desebg.com публикува онлайн.

Лидерът на МВРО Красимир Каракачанов, който е бивш агент на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия, публично защити една от най-нереформираните специални структури в България – служба „Военна информация” (военното разузнаване).

„Последният удар по военното ни разузнаване, което беше най-добрата ни разузнавателна служба,  беше нанесен в предишният мандат от тогавашния министър на отбраната и от предишния ни президент, които 27 години след края на комунизма си играеха на декомунизатори на българските служби за сигурност”, заяви Каракачанов днес по телевизия Канал 3.

Изявлението му беше направено покрай коментари, свързани с въпроси около съставянето на бъдещия кабинет, в който въпреки агентурното му минало (виж досието му онлайн – ТУК) неговото име усилено се спряга за министър на отбраната и даже за вицепремиер.

Първо главно управление на ДС (ПГУ, разузнаването) е искало помощ от източногерманското разузнаване на ЩАЗИ за документални образци на документи и информация за западногерманското законодателство за получаване на гражданство с цел да внедрява нелегали на Запад. Две от страните, към които Държавна сигурност е проявила интерес е Германската федерална република (ГФР) и Австрия.

Това става ясно от архивни документи на Държавна сигурност, един от които сайтът desebg.com публикува онлайн.

Строго секретна справка относно: Проведените разговори с немските другари от 12 до 16 юни 1972 г. за работа по линия „Н” разкрива интересни подробности по сътрудничеството на българската ДС с второто по сила след съветското разузнаване в съветския блок – това на Германската демократична република (ГДР).

През 1972 делегация на ПГУ, водена от нейния началник ген. Димитър Кьосев, е посетила Източен Берлин и централата на източногерманското Министерство на Държавна сигурност, известно повече като ЩАЗИ.

Сайтът Държавна сигурност.com публикува строго секретна докладна записка на началника на отдел „Инспекторат” в МВР до министъра на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов за резултатите от проведено изследване за състоянието на агентурния апарат на ДС в териториалните поделения (основната докладна се предхожда от друга докладна с гриф "Секретно").

Документът е от декември 1988 г. и е едно от ценните документални свидетелства от края на съществуването на ДС за състоянието на агентурата й в България.

Изследването е проведено в следните поделения на МВР: Софийско градско управление на МВР и окръжните управления в Бургас, Варна, Враца, Пловдив, Разград, Русе, Смолян, Стара Загора и Шумен.

Целта на изследването е да се получи „качествено нов растеж на оперативния и ръководния състав по вербуването, ръководството, възпитанието, проверката на действащите и изключени агенти и резиденти, отразени в личните и работни дела”.

Изложен е целия положителен и отрицателен опит на ДС в работата с агентурния апарат, както и субективния фактор при процесите, свързани с вербуването и контролирането й.

Изследването е базирано на проучването на 1200 действащи агенти, от които 120 са представени като „най-добри”, а 625 водени от ръководния състав в 10-те окръжни поделения.

Сайтът Държавна сигурност.com публикува един от първите устройствени документи за структурата в ДС, която отговоря за обслужването и охраната на висшата партийна каста по време на управлението на БКП.

Става въпрос за отдел VІІІ в дирекция „Държавна сигурност” (ДДС) на МВР в начало на 50-те години. Отдел VІІІ е предшественикът на обособеното през 1963 г. Пето управление на ДС – Управление за безопасност и охрана (УБО).

Публикуваният документ е препис от протокол на ЦК на БКП от 1951 г., с който се уреждат новите задължения на отдел VІІІ, обслужващ висшата комунистическа номенклатура.

Строго поверителният гриф върху протокола на ЦК, с който са одобрени новите функции и задачи на отдела, е показателен за тайния механизъм, създаден от върхушката на БКП, за задоволяване всички потребности и нужди на комунистическата върхушка. .

Липса на анализ, слаба агентура за наблюдение на българските и чуждестранни туристи, незавеждане на сигнали за отрицателни прояви на служители в туристическата система са само част от констатираните слабости в работата на Държавна сигурност по линия на туризма.

Това разкрива строго секретна докладна записка от началника на Второ главно управление на ДС ген. Георги Аначков до министъра на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов от 1974 г., която desebg.com публикува онлайн.

С документа се информира за проведени срещи с ръководствата на Окръжните управления на МВР-ДС във Варна, Бургас и Толбухин (Добрич) с разглеждането на състоянието на контраразузнавателната работа по туризма.

Сайтът desebg.com публикува архивен документ на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия, благодарение на който до нас днес достига историята за уволнението и наложената от комунистическия режим цензура на писателя Георги Божинов, автор на романа шедьовър „Калуня-каля”.

Документът представлява строго секретна справка относно: Някои негативни явления и тенденции в печатните издания на Съюза на българските писатели от 1975 г., подписана от началника на управлението ген. Петър Стоянов.

В справката е подробно описан скандала с него през 1975 г., когато в списание „Септември” е публикуван пътеписа му „Гора зелена, вода студена”, в който Божинов документира свидетелствата на петима българи, лежали в съветските лагери от системата ГУЛАГ.

През 80-те години на ХХ век комунистическата Държавна сигурност е разигравала под контрола на съветския КГБ цяла серия от активни мероприятия, насочени срещу САЩ и тогавашния президент Роналд Рейгън.

Това разкриват документи от архива на ДС, един от който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна справка на Първо главно управление на ДС относно: Сътрудничеството със съветските другари за 1982-1983 г. по направление САЩ и НАТО.

В него са описани по-значимите операции срещу САЩ за посочения период, назовани с техните кодови имена.

 Повечето от тях са провеждани в страни в Западна Европа и по същество представляват публикации или издаването на книги с антиамериканска насоченост.

Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) на БНА, (военното разузнаване) само се е натегнало да бъде въведена длъжността официален представител на съветското Главното разузнавателно управление (ГРУ, военното разузнаване) в България през 1974 г.

Това става ясно от архивен документ на РУ-ГЩ, който сайтът desebg.com публикува онлайн. Документът е от 1980 г. и представлява писмо (на руски език, на който се е водила официалната кореспонденция при комунизма със структури на СССР) на началника на българското военно разузнаване при комунизма ген. Васил Зикулов до началника на съветското Главно разузнавателно управление и зам.-началник на Генералния щаб на Въоръжените сили на СССР армейски генерал Пьотър Ивашутин.