Ген. Димитър Димитров, директор на Националната служба за охраната (НСО) е подал оставка пред президента Росен Плевнелиев, съобщи прессекретариатът на държавния глава.

В официалното съобщение се посочва, че причините за оставката са от личен характер и тя е приета.

Ген. Димитров беше назначен за директор на НСО от президента Георги Първанов през 2007 г, като преди това през 2004 г. е издигнат с указ на президента за зам.директор на службата.

Димитров е бивш кадър на Държавна сигурност. През септември 2010 г. комисията по досиетата официално обяви, че кариерата му е започнала през 1987 г. в тогавашното Пето управление на ДС – Управление безопасност и охрана, известно повече под абревиатурата УБО.

Любопитното е, че ген. Димитров не фигурира в списъка на сътрудниците на ДС в НСО, което комисията по досиетата първоначално оповести, а това става с последващо решение, в което беше обявена единствено неговата принадлежност.

Той е роден в Етрополе, рожденото място и на ген. Димитър Гръбчев, който 18 години е началник на УБО при Тодор Живков. През последните години Етрополският балкан се превърна в едно от любимите места за лов на бившия президент Георги Първанов, за чиято сигурност денонощно се грижи НСО, както и на други известни ловджии като Христо Стоичков. .

Сайтът Държавна сигурност.com публикува докладната записка рег. №ІV-68, утвърдена от министъра на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев на 25 януари 1990 г. с която е поставено началото на тайното прочистване на досиетата в МВР.

Върху документа е поставен най-високия гриф за секретност – „Строго секретно от особена важност”.

Докладната записка има пряко отношение по въпроса за това как са създадени т. нар. картотекирани сътрудници и агентите с прочистени дела в архивите на ДС.

През 1997 г. Конституционният съд (КС), в чийто състав участват трима бивши сътрудници на ДС, скри от обществото имената точно на тези агенти. Това стана, след като КС обяви за противоконституционен текст от тогавашния закон за досиетата, по който те трябваше да бъдат публично огласени.

В мотивите си мнозинството от конституционните съдии заемат тезата, че наличието на картон с име на съответно лице не е достатъчно доказателство за агентурна принадлежност.

По този начин се прокарва твърдението, че в системата на ДС е било възможно фабрикуването на досиетата.

Умишлено или не обаче КС изобщо не е разгледал документалните свидетелства, разкриващи по каква причина и по какъв път част от агентите на ДС са станали „картотекирани сътрудници”.

Сайтът Държавна сигурност.com публикува секретното „Б” решение на Секретариата на ЦК на БКП, ръководен от Тодор Живков, с което през януари 1986 г. се дава съгласие за създаване на самостоятелно управление на ДС за контрол на икономиката.

Вече беше представена стенограмата от колегиума на МВР, на която се обсъжда създаването на самостоятелно икономическо управление на Държавна сигурност.

Решението на Секретариата формулира целите и задачите на новото Четвърто (икономическо) управление на ДС.

Освен него документът съдържа и строго секретна докладна записка на министъра на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов до Секретариата на ЦК с мотиви за предложението. Новото управление е оглавено от ген. Кирил Величков.

За краткия период от съществуването си (1986-1990) Четвърто управление на ДС отговаря за контрола върху държавната контрабанда (транзитната търговия), която включва и наркотични вещества като каптагона. .

При управлението на БКП начело с Тодор Живков МВР-ДС е подписало специален документ за сътрудничество с Иракското главно управление за разузнаване по времето на Саддам Хюсеин.

Строго секретният протокол за сътрудничество по линия на разузнаването между двата режима е подписан през 1981 г. в резултат на договореностите от срещата между Живков и Саддам, проведена година по-рано.

Документът е подписан от министъра на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов и от Барзан ал Тикрити, ръководител на иракското разузнаване и природен брат на Саддам, негов съветник, един от най-търсените по време на войната между САЩ и Ирак през 2003 г., който по-късно е заловен жив, осъден на смърт и обесен през 2007 г.

Строго секретния протокол за сътрудничество между МВР-ДС и иракското разузнаване, който desebg.com публикува онлайн, е договорен по време на посещение на делегация, ръководена от Барзан ал Тикрити, който освен на иракското разузнаване е ръководител и на Мухабарат, тайната иракска полиция, чрез която режимът на Саддам Хюсеин извършва стотици убийства на негови противници, включително в редовете на армията.

Проблемът с нарушаването на основните човешки права в Народна република България е възприеман от тоталитарната комунистическа власт като „антибългарска пропаганда”, а за неин главен проводник са се смятали чуждестранните радиостанции, определяни от БКП като „вражески”.

Това разкриват документи на Държавна сигурност от 70-те години на ХХ век, един от които desebg.com публикува онлайн.

Той е строго секретна справка относно: Чуждата пропаганда против НР България през 1978 г. на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия.

В него ДС посочва, че антибългарската пропаганда срещу реалния социализъм активно използва „лозунга за правата на човека”.

По време на принудителното изселване на българските граждани от турски произход от България в Турция през лятото на 1989 г. тоталитарният комунистически режим им е давал два часа да си съберат багажа преди да напуснат родните си къщи в посока ГКПП Капитан Андреево.

Това са разбрали западни дипломати по време на т. нар. Голяма екскурзия, принудила около 360 000 мюсюлмани да напуснат родината си в резултат на реакцията на Живковото управление след масовите мирни протести на турците през май 1989 г. срещу „възродителния процес”.

Информацията, с която са разполагали различни западни дипломати в НРБ за наказателната акция на комунистическия режим, достига до нас от архивите на ДС.

Репресивният апарат на БКП е следял и подслушвал чуждестранните дипломатически служители, включително и казаното или научено от тях за „възродителния процес”.

Целият севернокорейски народ е впрегнат в продължение на 10 години за отбелязване на 60-годишнина на своя вожд Ким Ир Сен, а рождения му ден е събитието през 1972 г.

Това разкрива документ на Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА, който desebg.com публикува онлайн (документът е запазен на микрофилм и качеството му е повлияно от този факт, б.а.).

Той представлява секретна обобщена сводка за април 1972 г. от българското военно аташе в Пхенян, Корейската народно демократична република.

Пет месеца преди да падне Берлинската стена през ноември 1989 г., а след това да се разпадне и Източният блок КГБ и Държавна сигурност са действали с мисълта „с общи усилия” достойно да отговорят на изискванията на двете комунистически партии в СССР и НРБ и на „нашите Централни комитети”.

Това разкрива строго секретен документ от последното посещение в България на началник на Първо главно управление на КГБ в София, състояло се през юни 1989 г.

Документът представлява строго секретна беседа на ген. Леонид Шебаршин, зам.-началник на КГБ и началник на Първо главно управление (ПГУ, разузнаването) на КГБ пред актива на Първо главно управление на ДС, проведена на 23 юни 1989 г. Сайтът desebg.com го публикува онлайн.

Шерабшин е представен пред оперативния състав на разузнаването на ДС от неговия началник ген. Владимир Тодоров.

Сайтът desebg.com публикува строго секретна от особена важност заповед за дейността на органите на Държавна сигурност по придобиването и използването на секретни сътрудници доверени лица.

Документът е от 1989 г. и е утвърден от тогавашния министър на вътрешните работи Георги Танев.

В него се посочва, че агентурата е била и остава основно и най-ефективно оръжие за обезпечаване на сигурността на НРБ.

Постоянното подобряване на качеството и надеждността на агентурата се основава на богатия опит на КГБ.

В заповедта с най-високо ниво на секретност са регламентирани различните категории секретни сътрудници – агент, резидент, съдържател на явочна квартира и съдържател на конспиративна квартира.

Разработени са указания за подбора, вербовката и работата със секретни сътрудници, както български граждани, така и чужденци. .

Сайтът Държавна сигурност.com публикува строго поверително постановление на Политбюро на ЦК на БКП (решение „Б” №15 от 1 август 1950 г.) за състоянието и работата на следствените органи в дирекция „Държавна сигурност”.

Документът осветлява методите и средствата, използвани от следствието на ДС за преследване на „враговете” в партията. Началото е поставено с разправата с Трайчо Костов.

Признанието за допуснати извращения и манипулации от следствието на Държавна сигурност е направено след специален доклад  на тогавашния министър на вътрешните работи Руси Христозов.

Ръководеното от Вълко Червенков Политбюро обаче  приема, че причина за допуснатите нарушения се дължат не само на „проникването в Държавна сигурност на враговете на народа – трайчокостовисти, но в това, че партийните организации в Държавна сигурност не са се занимавали достатъчно сериозно с подбора и възпитанието на кадрите”. .