Ген. Димитър Димитров, директор на Националната служба за охраната (НСО) е подал оставка пред президента Росен Плевнелиев, съобщи прессекретариатът на държавния глава.

В официалното съобщение се посочва, че причините за оставката са от личен характер и тя е приета.

Ген. Димитров беше назначен за директор на НСО от президента Георги Първанов през 2007 г, като преди това през 2004 г. е издигнат с указ на президента за зам.директор на службата.

Димитров е бивш кадър на Държавна сигурност. През септември 2010 г. комисията по досиетата официално обяви, че кариерата му е започнала през 1987 г. в тогавашното Пето управление на ДС – Управление безопасност и охрана, известно повече под абревиатурата УБО.

Любопитното е, че ген. Димитров не фигурира в списъка на сътрудниците на ДС в НСО, което комисията по досиетата първоначално оповести, а това става с последващо решение, в което беше обявена единствено неговата принадлежност.

Той е роден в Етрополе, рожденото място и на ген. Димитър Гръбчев, който 18 години е началник на УБО при Тодор Живков. През последните години Етрополският балкан се превърна в едно от любимите места за лов на бившия президент Георги Първанов, за чиято сигурност денонощно се грижи НСО, както и на други известни ловджии като Христо Стоичков. .

Сайтът Държавна сигурност.com публикува докладната записка рег. №ІV-68, утвърдена от министъра на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев на 25 януари 1990 г. с която е поставено началото на тайното прочистване на досиетата в МВР.

Върху документа е поставен най-високия гриф за секретност – „Строго секретно от особена важност”.

Докладната записка има пряко отношение по въпроса за това как са създадени т. нар. картотекирани сътрудници и агентите с прочистени дела в архивите на ДС.

През 1997 г. Конституционният съд (КС), в чийто състав участват трима бивши сътрудници на ДС, скри от обществото имената точно на тези агенти. Това стана, след като КС обяви за противоконституционен текст от тогавашния закон за досиетата, по който те трябваше да бъдат публично огласени.

В мотивите си мнозинството от конституционните съдии заемат тезата, че наличието на картон с име на съответно лице не е достатъчно доказателство за агентурна принадлежност.

По този начин се прокарва твърдението, че в системата на ДС е било възможно фабрикуването на досиетата.

Умишлено или не обаче КС изобщо не е разгледал документалните свидетелства, разкриващи по каква причина и по какъв път част от агентите на ДС са станали „картотекирани сътрудници”.

Сайтът Държавна сигурност.com публикува секретното „Б” решение на Секретариата на ЦК на БКП, ръководен от Тодор Живков, с което през януари 1986 г. се дава съгласие за създаване на самостоятелно управление на ДС за контрол на икономиката.

Вече беше представена стенограмата от колегиума на МВР, на която се обсъжда създаването на самостоятелно икономическо управление на Държавна сигурност.

Решението на Секретариата формулира целите и задачите на новото Четвърто (икономическо) управление на ДС.

Освен него документът съдържа и строго секретна докладна записка на министъра на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов до Секретариата на ЦК с мотиви за предложението. Новото управление е оглавено от ген. Кирил Величков.

За краткия период от съществуването си (1986-1990) Четвърто управление на ДС отговаря за контрола върху държавната контрабанда (транзитната търговия), която включва и наркотични вещества като каптагона. .

Шесто управление на ДС за борба срещу идеологическата диверсия е имало за задача да изгради ефективна агентура мрежа в Комитета за телевизия и радио към Министерския съвет, който по времето на тоталитарното управление на БКП е натоварен с контрола в средствата за масово осведомяване.

Това разкрива строго секретен план за работата на отделение 1, отдел 01 на Шесто управление на ДС за 1975 г., който desebg.com публикува онлайн.

Въпросната структура в идеологическото управление на ДС отговаря пряко за следенето на дейността в медиите.

Документът разкрива, че първостепенната задача на Шесто управление е да засили вербовъчната дейност в Комитета за телевизия и радио, като придобие нови 23 агенти в различни медии или институции, свързани с тях.

Митовете за големите разузнавачи по времето на комунистическия режим са много, но архивите на Държавна сигурност разкриват и друга картина.

И тя е, че присъствието на някои оперативни работници зад граница си е било направи екскурзия и харчене на държавни пари срещу никаква съществена разузнавателна дейност.

Такъв е случая с щатен служител на Първо главно управление на ДС (ПГУ разузнаването), който е прекарал под прикритие в резидентурата на ПГУ в Лондон цели шест години в периода 1983-1989 г., а изпратената до Центъра в София използвана разузнавателна информация се оказва... една на година.

Сайтът desebg.com публикува онлайн неговата строго секретна оценка, дадена от началника на отдел 06 „Информация” в ПГУ през март 1989 г.

Оперативният работник е закодиран под номер, но в документа е посочено, че той е работил в резидентурата в Лондон по линия на външно политическото разузнаване. Резидентурата на ДС в английската столица е смятана за една от най-тежките, тъй като контраразузнавателният режим от страна на МИ 5 е много силен.

През 60-те години на миналия век английските туристи в НРБ стават постоянен обект на Държавна сигурност, като за тяхното наблюдение и следене отговаря отдел във Второ главно управление на ДС (контраразузнаването).

Туристите от Острова привличат вниманието на ДС през 1963 г., когато е първият бум в по-масово посещение на комунистическа България, сочат архивни документи, един от които desebg.com публикува онлайн.

Тогава НРБ е посетена от малко над 3300 британски туристи, а предходната 1962 г. те са били едва 852 души (за сравнение за 2016 г. посещенията на граждани на обединеното кралство в България са малко на 280 000 по данни на НСИ, б.а.).

В строго секретен отчетен доклад за контраразузнавателната работа, провеждана по английските туристи през 1963 г. е отбелязано, че британските граждани, които посещават НРБ с туристическа цел, предпочитат черноморските курортни комплекси „Слънчев бряг”, „Златни пясъци” и „Дружба”.

Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА е предоставило подробна информация за управлението на севернокорейския лидер Ким Ир Сен, чиито особености се състояли в култ към личността на вожда, хранителни дажби, замразени заплати и нови „революционни идеи”.

През първата половина на 70-те години военното разузнаване на комунистическа България е докладвало в София, че успехът на управлението на вожда на КНДР е в култа към личността му и осъществяването на „идеологическа революция”, състояща се в унищожаването на всички „стари идеи” и въоръжаването на народа с революционните идеи на Ким Ир Сен.

Това се разбира от секретна информация за някои данни за политика на партийното и държавното ръководство на КНДР на Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА, която desebg.com публикува онлайн.

Пет месеца преди да падне Берлинската стена през ноември 1989 г., а след това да се разпадне и Източният блок КГБ и Държавна сигурност са действали с мисълта „с общи усилия” достойно да отговорят на изискванията на двете комунистически партии в СССР и НРБ и на „нашите Централни комитети”.

Това разкрива строго секретен документ от последното посещение в България на началник на Първо главно управление на КГБ в София, състояло се през юни 1989 г.

Документът представлява строго секретна беседа на ген. Леонид Шебаршин, зам.-началник на КГБ и началник на Първо главно управление (ПГУ, разузнаването) на КГБ пред актива на Първо главно управление на ДС, проведена на 23 юни 1989 г. Сайтът desebg.com го публикува онлайн.

Шерабшин е представен пред оперативния състав на разузнаването на ДС от неговия началник ген. Владимир Тодоров.

Сайтът desebg.com публикува строго секретна от особена важност заповед за дейността на органите на Държавна сигурност по придобиването и използването на секретни сътрудници доверени лица.

Документът е от 1989 г. и е утвърден от тогавашния министър на вътрешните работи Георги Танев.

В него се посочва, че агентурата е била и остава основно и най-ефективно оръжие за обезпечаване на сигурността на НРБ.

Постоянното подобряване на качеството и надеждността на агентурата се основава на богатия опит на КГБ.

В заповедта с най-високо ниво на секретност са регламентирани различните категории секретни сътрудници – агент, резидент, съдържател на явочна квартира и съдържател на конспиративна квартира.

Разработени са указания за подбора, вербовката и работата със секретни сътрудници, както български граждани, така и чужденци. .

Сайтът Държавна сигурност.com публикува строго поверително постановление на Политбюро на ЦК на БКП (решение „Б” №15 от 1 август 1950 г.) за състоянието и работата на следствените органи в дирекция „Държавна сигурност”.

Документът осветлява методите и средствата, използвани от следствието на ДС за преследване на „враговете” в партията. Началото е поставено с разправата с Трайчо Костов.

Признанието за допуснати извращения и манипулации от следствието на Държавна сигурност е направено след специален доклад  на тогавашния министър на вътрешните работи Руси Христозов.

Ръководеното от Вълко Червенков Политбюро обаче  приема, че причина за допуснатите нарушения се дължат не само на „проникването в Държавна сигурност на враговете на народа – трайчокостовисти, но в това, че партийните организации в Държавна сигурност не са се занимавали достатъчно сериозно с подбора и възпитанието на кадрите”. .