Сайтът desebg.com публикува уникален документ, разкриващ перспективите и целите на КГБ и Държавна сигурност малко преди рухването на Източния блок по отношение работата на тоталитарните служби на СССР и НРБ срещу САЩ, европейското направление и такива, които са особено актуални днес – Близкия Изток, Турция, Китай и позициите в районите на конфликти в света.

Става въпрос за стратегията на КГБ по линия на активните мероприятия (АМ) и изпълнението ѝ от Първо главно управление (ПГУ) на българската Държавна сигурност в края на 80-те години.

Подробности по това направление се съдържа в 34-страничен документ, озаглавен строго секретна справка относно: Разговорите, водени в служба АМ при ПГУ-КГБ в Москва от 25 до 28 октомври 1988 г. по въпроси на сътрудничеството с отдел 08 на ПГУ-ДС.

Отдел 08 е отдел „Активни мероприятия” на ПГУ на ДС, което е българския еквивалент на съветското ПГУ.

Военното разузнаване е давало указания през 1947 г. кои царски офицери, привлечени като подсъдими по т. нар. съдебен процес срещу „Военния съюз” същата година, да бъдат помилвани въз основа на сътрудничеството им по делото и направените „самопризнания”.

Това става ясно от доклад: Относно евентуалното помилване в бъдеще на осъдени офицери от процеса срещу „Военния съюз”, който Комисията по досиета наскоро разсекрети, а desebg.com публикува онлайн.

Документът е подписан от Александър Починков, началник РО2, отделът, натоварен с вътрешното разузнаване в армията към Разузнавателния отдел към Щаба на войската (военното разузнаване, по-късно Разузнавателно управление към Министерството на народната отбрана и Разузнавателно управление на Генералния щаб на БНА, бел. ред.).

Началникът на РО-2 е назначен Александър Починков, член на БКП от 1929 г. е произведен в чин подполковник за „участието му в удара на 9 септември 1944 г.”

В доклада са изнесени подробности от „кухнята” на следствието срещу арестуваните по делото „Военен съюз” офицери, като се говори за направени признания от страх, както и за направени услуги и „изпълнени задачи” по време на следствието, по което за постигане на целите му военното разузнаване работи и направлява.

Сайтът desebg.com публикува строго секретна справка относно: Подривната дейност на радиостанция „Горянин” срещу нашата страна. Документът е на Второ управление на ДС и е от 1956 г.

В него е посочено, че радиостанцията е създадена през 1951 г. и „се използва за вражеска агитация”. „Горянин”, известна още като „Гласът на българската съпротива”,  излъчва предавания в продължение на 11 години, като през 50-те години се опитва да координира съпротивата на горянското движение в България – първото съпротивително движение срещу комунистическите режими в страните от Източния блок.

Държавна сигурност посочва, че радиостанцията „лее огън и жупел срещу Партията, правителството и дружбата ни със СССР, срещу отделни правителствени, партийни мероприятия и малки, и големи дейци”.

Радиостанция „Горянин” призовава българската работническа класа да се бори против стахановското движение и дезинформира слушателите в България за разтуряне на различни ТКЗС-та в страната.

Пощенска картичка пътува 44 години от бившата Германска демократична република (ГДР) до Федерална република Германия (ФРГ), в една наглед банална, но достатъчно ярка за тоталния контрол в комунистическата диктатура история. Разказът на Гюнтер Цетъл, представен от електронното издание на списание „Шпигел”, е колкото куриозен, толкова и показателен за механизмите в някогашното Министерство на държавната сигурност на ГДР, накратко ЩАЗИ.

Младежът, който слуша западногерманско радио

През 1969 г. Цетъл е гимназист в източногерманския град Варен в днешната провинция Мекленбург. Осемнадесет годишният младеж слуша у дома западногерманското радио Саарланд и култовото по онова време предавене Hallo Twen. Един ден задават музикален въпрос – коя е тази песен – и ученикът чува Painter Man на любимата си английска рок група The Creation. Гюнтер решава да участва във викторината, все пак дават и плоча за награда, и праща отговора с открита пощенска картичка до Саарбрюкен.

В системата на Държавна сигурност съществуват два вида сътрудници – щатни и нещатни. Първите са кадровите служители в ДС – офицерския и сержантски състав. Втората категория обхваща всички сътрудници, включени в агентурната мрежа на Държавна сигурност.
В разговорния език най-често срещаното и употребявано название е агентът. Но според строго секретните инструкции за  агентурния апарат на ДС той се е състоял от няколко основни категории секретни сътрудници.

Шесто управление на Държавна сигурност за борба с идеологическата диверсия се е вживяло в ролята на цензор по отношение на репертоара на Софийската опера, а една от подложените под лупа постановки е „Андре Шение” на италианския оперен композитор Умберто Джордано.

Това разкрива архивен документ на идеологическото управление на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

През 1977 г. в отдел 01 на Шесто управление, отговарящ за следенето на интелигенцията, е получено агентурно сведение относно: Мнение за постановката на операта „Андре Шение”.

Произведението, чиято премиера се състои в „Ла Скала”, Милано през 1896 г., разказва за съдбата на млад и талантлив поет Андре Шение по време на Френската революция. Той отказва да напусне Париж заради любимата си, макар да е едно от издирваните врагове на Революцията.

Българската Държавна сигурност и с помощта на съветския КГБ се е опитала да „разобличи” американския президент Роналд Рейгън като „духовен наследник на Хитлер”.

Това разкрива строго секретен документ на Първо главно управление на ДС (ПГУ, разузнаването) от 1986 г., който desebg.com публикува онлайн.

В строго секретен план на ПГУ относно: Работата по направление САЩ и НАТО през 1986 г. е посочено, че са проведени акции и активни мероприятия за „дискредитиране на Рейгън и неговата администрация, на провежданата от тях политика за постигане на световна хегемония на САЩ”.

„По наша идея, съвместно със съветските другари, беше подготвено и проведено активно мероприятие (АМ) за разобличаване на американския президент като духовен наследник на Хитлер”, е посочено в документа на ПГУ.

Активното мероприятие се е състояло в издаването на английски език и разпространението в 600 екземпляра в Западна Европа на брошура под заглавието „Чумата” от името на фиктивен „Комитет за спасяване на европейската цивилизация”.

Сайтът desebg.com публикува доклад за офицерите от Трета армия на военното разузнаване от април 1946 г. В него е коментиран ръководния й състав, като акцентът в коментарите е поставен върху политическата оценка и личностната характеристика, която поставеното по комунистически контрол контраразузнавателно отделение в Разузнавателния отдел (военното разузнаване по това време, бел. ред).

Така например командирът на Трета армия ген. Марко Атанасов е определен като „опасен двуличник”, който „не може дълго време да играе ролята на наш приятел и приятел на русите”.

Началникът на Щаба на армията полк. Георги Митов авторът на доклада, посочва, че го е спасил от „народния съд” след обещанието винаги да го следва, „но всъщност е много добре прикрит наш противник”.

Сайтът desebg.com публикува строго секретно агентурно донесение относно: Необосновано увеличение (двойно) на премирането на националния отбор по футбол.

Документът е от септември 1984 г. и е на Второ главно управление (контраразузнаването) на Държавна сигурност. В него е изложена информация за двойното увеличение на премиите за националите по футбол, а също така и за треньорите и длъжности лица като лекар, масажист и администратор.

Така от действащата по това време наредба, според която премията е възлизала на 150 000 лв. тя е увеличена на 300 000 лв. Промяната съвпада с промяна на състава на Българската федерация по футбол, в която като председател на обществени начала влиза тогавашният главен секретар на Министерския съвет Иван Шпатов и първи зам.-председател Петър Сучков, председател на Управителния съвет на Българския съюз за физкултура и спорт (БСФС).

Сайтът desebg.com публикува строго секретно Съглашение за сътрудничество между КГБ на СССР и МВР на Народна република България. Документът е от 1962 г. и урежда взаимодействието между специалните служби на Съветския съюз и Министерството на вътрешните работи, в което влиза и Държавна сигурност.

Съглашението цели да обедини усилията против „подривната дейност на империалистическите държави” и да координира разузнавателните и контраразузнавателните действия на комунистическите тоталитарни служби на Кремъл и София.

Съглашението включва обмен на материали информация за противника в политическата, икономическата и научно-техническата област, а също така и за дейността на „реакционната” емиграция.

В строго секретния документ е застъпен принципа на обмен на оперативна информация за формите и методите на „вражеските” разузнавателни и контраразузнавателни центрове и органи, а също така и противниковата агентура, нейните канали и всичко свързано с установяването и ликвидирането й.