Държавна сигурност е опитвала с активни мероприятия да създава противоречия в страните от южния фланг на НАТО и да ги задълбочава, като за целта е използвала възможностите на източногерманската ЩАЗИ и КГБ за създаване на фалшива документация и за разпространяването ѝ.

Това показва строго секретен план за съвместните, респективно съгласувани мероприятия за 1981 между отделите на активни мероприятия (АМ) на Първо главно управление на ДС (разузнаването) и Министерството на държавна сигурност на ГДР, който сайтът desebg.com публикува онлайн.

Като основно направление в съвместната работа срещу НАТО е борба срещу „агресивната политика на НАТО, неговите планове за довъоръжаване и стремежът да разшири сферата си на влияние”.

На второ място е създаването и задълбочаването на противоречията в страните-членки на НАТО в южния му фланг (Италия, Гърция, Турция).

Сайтът desebg.com публикува доклад на началника на РО-2 (контраразузнавателното отделение във военното разузнаване) Александър Починков от август 1946 г. за посещението на тогавашния министър на войната Дамян Велчев в следствения арест на подразделението, натоварено с разследването на „враговете на народа” сред войската.

Документът хвърля светлина върху смъртта на подполковник Стоян Златев, адютант на Дамян Велчев, арестуван по подозрение в участие във военна конспирация, наречена от комунистическата власт „Военен съюз”, по чието разследване са арестувани, обвинени и осъдени множество военни.

Подп. Златев е открит мъртъв в ареста на РО-2, където разпитите води Кирил Косев, член на БКП, известен със своите садистични методи, който достига до званието ген.-полковник, което след 10 ноември 1989 г. му е отнето с президентски указ, а самият той разследван за множество изстъпления.

От документа се разбира, че посещението на министър Дамян Велчев в следствения арест на РО-2 е било изненадващо за Косев. Министърът е придружен от лекар. Двамата правят оглед на трупа на Златев.

Сайтът desebg.com публикува строго секретна докладна записка относно: Беседите със съветските другари по организацията на агентурно-оперативната работа по туризма.

Документът е на Второ главно управление (ВГУ) на ДС (контраразузнаването) от 1969 г. В него е изложена информация за срещите на началника на отдел 02 на ВГУ с представители на аналогичното управление в КГБ по време на командировката му в СССР.

От строго секретната докладна записка става ясно, че съветските представители са споделили подробности за начина, по който са организирали работата по т. нар. туристически канал. Така например е посочено, че всеки оперативен работник в туристическия отдел на съветското ВГУ води между 10 и 20 агенти и работи по 20-30 разработки на чужденци, засечени по линия на туризма в Съветския съюз.

Документът разкрива мащабите на проследяването на връзките на всеки един турист в СССР. За разлика от българската Държавна сигурност в КГБ са извършвали проверка на всеки един контакт на даден турист със съветски граждани, като за тази цел Второ главно управление на КГБ е възлагало тази задача на съответните областни управления.

Пощенска картичка пътува 44 години от бившата Германска демократична република (ГДР) до Федерална република Германия (ФРГ), в една наглед банална, но достатъчно ярка за тоталния контрол в комунистическата диктатура история. Разказът на Гюнтер Цетъл, представен от електронното издание на списание „Шпигел”, е колкото куриозен, толкова и показателен за механизмите в някогашното Министерство на държавната сигурност на ГДР, накратко ЩАЗИ.

Младежът, който слуша западногерманско радио

През 1969 г. Цетъл е гимназист в източногерманския град Варен в днешната провинция Мекленбург. Осемнадесет годишният младеж слуша у дома западногерманското радио Саарланд и култовото по онова време предавене Hallo Twen. Един ден задават музикален въпрос – коя е тази песен – и ученикът чува Painter Man на любимата си английска рок група The Creation. Гюнтер решава да участва във викторината, все пак дават и плоча за награда, и праща отговора с открита пощенска картичка до Саарбрюкен.

В системата на Държавна сигурност съществуват два вида сътрудници – щатни и нещатни. Първите са кадровите служители в ДС – офицерския и сержантски състав. Втората категория обхваща всички сътрудници, включени в агентурната мрежа на Държавна сигурност.
В разговорния език най-често срещаното и употребявано название е агентът. Но според строго секретните инструкции за  агентурния апарат на ДС той се е състоял от няколко основни категории секретни сътрудници.

Съдбата на българските спортисти за участието им в Олимпиадите през 70-те и 80-те години на ХХ век е била в ръцете на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия.

То е проучвало и разработвало българските спортисти, участници в Олимпийските игри, още преди провеждането им и е отстранявало неблагонадеждните от тях, както и спортни деятели, като тези решения са съгласувани с тогавашния Централен съвет на Българския съюз за физкултура и спорт и ЦК на ДКМС без обаче в публичното пространство да излиза намесата на МВР-ДС.

Това разкриват архивни документи на идеологическото управление на ДС, известно още като политическата полиция. Сайтът desebg.com публикува онлайн един от тези документи – строго секретна докладна записка относно: Проведените агентурно-оперативни и други мероприятия във връзка с участието на НРБ в ХХ-те Олимпийски игри в Мюнхен (18-страничен доклад).

Франция не за първи път е обект на терористични действия, а архивните документи на бившата Държавна сигурност показват какви мерки е предприел Париж преди 30 години срещу серията от бомбени атентати в периода 1983-1986 г.

Сайтът desebg.com публикува един от архивните документи, който представлява секретна шифрограма от резидентурата на Първо главно управление на ДС (разузнаването) в Париж до Центъра в София от 1985 г. Тя се  отнася до действията на френското правителство, предприети след един от бомбените атентати, извършени в Париж, при който е убит полицай, а други двама души са ранени.

В периода 1985-1986 г. във Франция са осъществени серия от терористични атентати на проиранската терористична мрежа на Фуад Али Салех, при които са убити общо 13 души, а 303 са ранени.

Сайтът desebg.com публикува доклад за състоянието в командния и политически кадър във войската към 1 юни 1946 г. Докладът е на военното разузнаване, което следи за „вражески” прояви срещу комунистическата власт сред офицерския корпус.

По това време началник на военното разузнаване е ген. Петър Вранчев, деец на БКП и участник в Деветосептемврийския преврат, с който комунистическата партия влиза във властта.

Военното разузнаване констатира, че речите на лидера на БКП Георги Димитров и на военния министър ген. Дамян Велчев не са имали никакъв ефект върху сплотяване на офицерския корпус около Отечествения фронт, защото след произнасянето им не са последвали никакви действия.

Сайтът desebg.com публикува разсекретени от Комисията по досиетата архивни документи на Държавна сигурност, които разкриват подхода на ДС към най-известния международен терорист на ХХ терорист Илич Рамирес Санчес – Карлос Чакала.

От края на 70-те години, когато за първи път влиза в НРБ той е оставен от тогавашните служби за сигурност в лицето на Държавна сигурност безпрепятствено да пребивава в страната, откъдето той е координирал и ръководил някои от терористичните си атаки.

След като Второ главно управление (ВГУ) на ДС (контраразузнаването) неколкократно го засича, че преминава ГКПП въоръжен с пистолет, а в багажа му са открити взривни материали на него и групата му е открито групово дело за оперативна разработка под кодовото име „РИСОВЕ”.

Вместо да арестува издирвания за редица терористични актове в Европа, включително и във Франция,  ВГУ го поставя под наблюдение без да се „конфронтира” с него. Венецуелецът, кръстен неслучайно на едно от имената на Ленин (бащата на Карлос Чакала  кръщава последователно тримата си синове на съветския вожд – Илич, Ленин и Владимир, бел. ред.), учи в края на 60-те години не къде да е, а в Москва в института за чуждестранни студенти „Патрис Лумумба”, след което предприема пътуване в Близкия изток, където оформя своя ултраляв мироглед.

Сайтът desebg.com публикува строго секретно Съглашение за сътрудничество между КГБ на СССР и МВР на Народна република България. Документът е от 1962 г. и урежда взаимодействието между специалните служби на Съветския съюз и Министерството на вътрешните работи, в което влиза и Държавна сигурност.

Съглашението цели да обедини усилията против „подривната дейност на империалистическите държави” и да координира разузнавателните и контраразузнавателните действия на комунистическите тоталитарни служби на Кремъл и София.

Съглашението включва обмен на материали информация за противника в политическата, икономическата и научно-техническата област, а също така и за дейността на „реакционната” емиграция.

В строго секретния документ е застъпен принципа на обмен на оперативна информация за формите и методите на „вражеските” разузнавателни и контраразузнавателни центрове и органи, а също така и противниковата агентура, нейните канали и всичко свързано с установяването и ликвидирането й.