|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Куп известни учени и общественици, членове на ВАК, се оказаха агенти на ДС ПДФ Е-мейл
COMDOS - Решения
Написано от Христо Христов   
Четвъртък, 16 Юни 2011 16:39
Share

Общо 183 души, членове на Висшата атестационна комисия (ВАК) бяха разкрити като агенти на бившата Държавна сигурност и разузнавателно управление на Генералния щаб (РУІГЩ) на БНА.

Проверката на ръководния състав на ВАК за принадлежност към ДС беше обявена днес (решение №230 от 16 юни 2011 г.) от комисията по досиетата.

Проверката е обхванала общо 1242 учени, като за 128 от тях все още не са постъпили данни в комисията по досиетата и проверката им предстои.

 

Това означава, че на този етап 14,6 процента от ръководния състав на ВАК е свързан с Държавна сигурност.

.

По този показател ВАК изпреварва БАН, където през февруари 2010 г. комисията по досиета разкри 45 агенти на ДС от 349 учени или 13,2 процента от заемащите ръководни постове в академията.

 

Сред по-известните имена са:

Проф. Аксиния Джурова (1942), учен, от 1986 г. е директор на Центъра за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев" към Софийския университет, дъщеря на Добри Джуров.

Член на научна комисия по изкуствознание и изкуства във ВАК от 2006 г. до 2010 г.

Тя е разкрита като сътрудник „Анна” на РУ-ГЩ от 1973 г.

 

 

 

 

 

Проф. Греди Асса (1954), един от най-популярните съвременни художници, преподавател в Националната художествена галерия.

Ччлен на научна комисия по изкуствознание и изкуства във ВАК от 2003 г. до 2009 г.

Той е бил секретен сътрудник „Спасов” на Окръжно управление на МВР-ДС в Плевен от 1979 г.

 

 

 

 

Проф. Валери Стефанов (1958), професор по история на българската литература, преподавател в СУ „Св. Кл. Охридски”.

Член на научна комисия по филология във ВАК от 2000 г. до 2003 г. и от 2006 г. до 2009 г.

Той е бил агент „Андрей” и „Николов” на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия от 1985 г.

 

 

 

 

 

 

 

Проф. Витан Стефанов (1946), преподавател по логика и философия в СУ „Св. Кл. Охридски”, бивш декан на философския факултет.

Член на научна комисия по обществени науки във ВАК от 2003 г. до 2006 г. и от 2010 г.

Той е разкрит като агент „Руси” на Шесто управление на ДС от 1978 г.

 

 

 

 

 

Проф. Симеон Хаджикосев (1941), преподавател в  СУ „Св. Кл. Охридски”, специалист по западноевропейска литература и съвременна българска литература, автор на над 30 книги.

Председател на научна комисия по филология във ВАК от 2006 г. до 2010 г.

Той е бил агент „Явор” на Първо главно управление на ДС (разузнаването) от 1973 г.

 

 

 

 

 

 

Проф. Светлозар Елдъров (1956), историк, автор на редица изследвания, сред които и репресиите на католическата църква в България при комунизма.

Член на научна комисия по исторически науки във ВАК от 2010 г.

Той е разкрит като агент „Антон” на Шесто управление на ДС от 1987 г.

 

 

 

 

 

Акад. Петър Кендеров (1943), учен-математик, член на съвета на Международната фондация „Св. св. Кирил и Методий“.

Председател на Президиума на ВАК от 2003 г. до 2009 г.

Той е бил осведомител „Симеон” на Шесто управление на ДС от 1971 г. и след това секретен сътрудник „Кадмий” на Първо главно управление на ДС от 1977 г.

 

 

 

 

 

Проф. Пламен Легкоступ (1959), художник и учен, настоящ ректор на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий” (от 2007 г.), спечелил наскоро пореден ръководен мандат.

През 2003 г. е избран за общински съветник от листата на СДС, като през 2007 г. е избран за втори мандат.

Член на научна комисия по педагогика във ВАК от 2010 г.

Той е съдържател на явочна квартира „Оазис” на ОУ на МВР-ДС във Велико Търново от 1984 г.

 

 

 

 

 

Проф. Иван Куцаров (1942), специалист по съвременен български език и сравнително славянско езикознание. Ръководил е катедрата по български в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”, 3 мандата е бил декан на Филологическия факултет и 2 мандата на зам.-ректорския пост.

От 2003 г. е начело на Пловдивския университет до февруари 2011. След това е избран за председател на Общото събрание на университета с четири годишен мандат.

Член е на Международната комисия за граматически анализ към Международния комитет на славистите.

Член на Президиума на ВАК от 2006 г. до 2009 г.

Той е бил агент „Петров” на Окръжно управление на МВР-ДС в Пловдив по линия на Шесто управление от 1984 г.

 

 

Проф. Здравко Митков (1952), български режисьор и театрален педагог. Художествен ръководител на клас актьорско майсторство и режисура в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”.

Ректор на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ (200-2003) и зам.-ректор на НАТФИЗ (1999-2000).

Работил е в театър  „София” (1992-2009).

Член на научна комисия по филологически науки и изкуствознание във ВАК от 1999 г.

Той е бил агент „Василев” на Софийско градско управление на МВР-ДС по линия на Шесто управление от 1988 г.

 

 

 

 

Проф. Казимир Попконстантинов (1942), учен, историк, археолог и епиграф. Професор по археология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. Декан на Исторически факултет във ВТУ (1992-1995), ръководител на катедра “Археология”, ВТУ (1996-2007). Директор на Център по балканистика, ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” 1996-2003. Декан на Православния богословски факултет във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” (1999-2007). Член на научна комисия по исторически науки във ВАК от 2003 г. до 2006 г.

През 2000 г. е удостоен с Годишната академична награда на БАН в областта на хуманитарните науки за принос в изследването на средновековната българска култура. През 2004 г. е носител на Хердерова награда.

Член е на Археографската комисия към НБКМ и на Международния съюз на славистите. Дългогодишен музеен работник и полеви археолог с големи приноси в областта на старобългарската епиграфика.

На 28 юли 2010 г. на остров Свети Иван, край Созопол по време на археологически разкопки в развалините на манастирския комплекс „Св. Йоан Предтеча”, открива мощи на Свети Йоан Кръстител.

Казимир Попконстантинов е работил като агент „Методи” на Окръжно управление на МВР-ДС в Шумен от 1986 г. и като секретен сътрудник „Методий” на ПГУ от 1988 г.

 

Проф. Георги Карасимеонов (1949),  ръководител на катедра "Политология" в Софийския университет „Св. Кл. Охридски”.

Гостуващ професор в четири университета в щата Охайо в САЩ. Преподава и в университета в Оребро в Швеция и изнася лекции в САЩ и Западна Европа.

Председател е на Българската политологическа асоциация. Изпълнителен директор на неправителствения Институт за политически и правни изследвания. Главен редактор на сп. „Парламентарна демокрация”.

Член на ръководството на Европейския консорциум за политически изследвания и на Международния комитет за парламентарни изследвания.

Член на научна комисия по философски, социологически и политически науки във ВАК от 1990 г.

Той е разкрит като секретен сътрудник „Явор” на ПГУ от 1977 г.

 

Акад. д-р Богдан Петрунов (1936), дългогодишен директор на Националния център по заразни и паразитни болести.

Експерт е на Световната здравна организация по алергология, член на Руската академия на медицинските науки и на няколко чужди научни дружества.

Проф. Петрунов е ръководител на научния колектив, създал първите български имуностимулатори - респивакс и дентавакс.

През 2004 г. е избран за лекар на България и за член-кореспондент на БАН.

Председател е на научна комисия по медикобиологични науки във ВАК от 1990 г. и неи член (2006-2010).

Той е бил осведомител „Николов” на Шесто управление на ДС от 1971 г. и секретен сътрудник „Диагностика” на ПГУ от 1988 г.

 

Акад. Васил Гюзелев (1936), историк, изследовател на българското средновековие. Преподава средновековна българска история в Историческия факултет на Софийския университет (1982-2003).

През периода 1984-2000 г. е директор на Българския изследователски институт във Виена (Дом "Лудвиг Витгенщайн").

Член-коренспондент (1995), а от 2003 г. - редовен член (академик) на БАН.

Специализирал е във Виена, Будапеща, Генуа, Вашингтон. Гост-професор и лектор в Московския държавен университет, университета на гр. Кьолн, Лайпцигския университет, Великотърновския университет.

Член на Президиума на ВАК от 1990 г. и от 2000 г. до 2006 г. Носител на международна "Хердерова награда" (2003). Автор на повече от 50 книги.

Васил Гюзелев е работил за Държавна сигурност под псевдонимите „Крумов” и „Вълчанов” като секретен сътрудник на Първо главно управление на ДС в периода 1972-1980 г.

 

 

Проф. Александър Шурбанов (1941), учен, писател и преводач на художествена литература. Автор е на литературоведски изследвания, на книги с поезия, есета и пътеписи и на преводи на творби от английски и американски писатели.

През 1966 г. завършва специалност английска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ и през 1970-71 г. е лектор по български език и литература в Лондонския университет.

През 1979-81 г. Шурбанов е лектор по българска литература и култура в Калифорнийския университет в Лос Анджелис.

През 1983-87 г. е декан на Факултета по класически и нови филологии на СУ "Св. Кл. Охридски". Професор по английска литература от 1995 г.

Пребивава една година в САЩ като преподавател в Университета в Олбани, щат Ню Йорк през 2004 г.

Член на научна комисия по филологически науки и изкуства във ВАК от 1992 г.

Шурбанов е бил агент „Тодор” на Второ управление на ДС (контраразузнаването) от 1964 г., впоследствие съдържател на явочна квартира „Шипка” на същото управление.

 

Проф. Александър Йосифов, композитор, диригент и музикален педагог. Председател е на Виенския клуб в София, професор в Нов Български Университет, бивш директор на „Балкантон“ (1968-1986).

Бил е кандидат-член на ЦК на БКП. През кариерата си е заемал и длъжността професор по оперно пеене с диригент в НМА. Бивш декан и зам.-ректор на НМА.

Член на научна комисия по изкуствознание и изкуства във ВАК (2006-2009).

Йосифов е вербуван като агент „Роланд” от Шесто управление на ДС през 1972 г.

 

 

 

 

Проф. Павел Герджиков, оперен певец (бас), режисьор и музикален педагог.

С над 100 роли в различни опери, сред които Фигаро в „Сватбата на Фигаро”, Папагено във „Вълшебната флейта”, Галицки в „Княз Игор”.

Преподавател в Държавна музикална академия "Професор Панчо Владигеров" - София.

Член на научна комисия по изкуствата във ВАК от 1995 г.

Той е бил осведомител „Петър” на Шесто управление на ДС от 1973 г., впоследствие на Второ главно управление на ДС.

 

 


Акад. Людмил Христосков (1936), учен-сеизмолог, известен и в чужбина. Над 40 години работи в секция "Сеизмология" на Геофизичния институт на БАН. Бил е ръководител на секция "Сеизмология", зам. -директор и директор на Геофизичния институт.
От 1977 г. е преподавател по физика на сеизмичните вълни и сеизмология във Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски".
Член на Международната асоциация по сеизмология и физика на земните недра, Европейската сеизмологична комисия, Международния студентски институт (Токио).

Член на научна комисия по геолого-географски науки във ВАК от 1990 г. и от 1997 г.

Той е разкрит като информатор „Величков” на Трето управление на ДС (ВКР, военното контраразузнаване) от 1952 г., впоследствие сътрудник „Нено” на РУ-ГЩ от 1971 г.

 

Пълният списък на агентите във ВАК може да бъде изтеглен оттук.

ВАК е създадена през 1949 г. към Министерския съвет по съветски модел с цел да бъде засилен държавния контрол в образователната и научната сфера.Нейната основна функция е да присъжда научните степени и звания, използвани от преподавателите в университетите, научния персонал на БАН и др.

ВАК беше закрита със Закона за развитие на академичния състав, приет през май 2010 г.

 

Коментари 

 
+12 #3 Kuranov 2011-06-21 13:02
Днес чета,че и Аксиния Джурова се гордее като сътрудник на ДС.Сигурен съм,че тя е посредствен човек и историк,всичко дължи на баща си и на комунистическат а власт.Как може един интелигентен човек да не вижда процесите в България,тотали тарния характер на режима,репресии те и всичките вреди нанесени на българския народ и история?Нейната арогантност показва,че тя е достойна дъщеря на баща си,но не и на българския народ.Ако сравните биографиите на славните български генерали и достойните професори преди комунистическия преврат, с тези на Джурови-баща и дъщеря,ще разберете,че те са това,което днес наричаме заплаха за държавната сигурност.Моля публикувайте досието на "гордата"Аксиния Джурова.
 
 
+9 #2 ljubima 2011-06-20 12:00
Христо, много ти благодаря за тази публикация. Цитирах я в книгата "ВАК - агонията на края". И Решение № 230/ 16.06.2011 г., и твоята публикация излязоха навреме, след като се снабдих с документи от архива на ВАК и завършвам книгата си, написана на базата на документи на ВАК.
 
 
+8 #1 ljubima 2011-06-20 11:21
За хората от системата на науката списъкът с имената на учени и хора на изкуството, сътрудници на ДС, не е изненада. До ръководни постове се допускаха, включително и в посттоталитарни я период САМО ХОРА ОТ НОМЕНКЛАТУРНАТА МРЕЖА НА БКП/ БСП: 1/ членове на БКП/ БСП; 2/ щатни и извънщатни сътрудници на ДС; 3/ съветски/ руски граждани в България; 4/ българи - съветски възпитаници като висше и надвисше образование; 5/ БЕЗПАРТИЙНИ ПОСЛУШНИЦИ, които вадеха горещите кестени от огъня. Най-страшната категория. Последният председател на ВАК е проф.дфн Александр Викторович Федотов, съветски/ руски гражданин, филолог, специалист по екзотичните за България източни езици, който правеше изкуствена идеологическа!! ! селекция в БЪЛГАРСКАТА НАУКА!!! Научен секретар е член-кореспондент Стефан Петров Радев, също сътрудник на ДС, съветски възпитаник, математик. На 31.03.2011 г. ВАК беше закрита по силата на Закона за развитието на академичния състав в Република България, с който стартира реформата във висшето образование и науката. Довършвам книгата си "ВАК - агонията на края", анализ на базата на Архива на ВАК и личен архив за спецификата на сталинистката структура, създадена през 1949 г. и 62 години унизявала българските учени.
 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов