|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Слово на пастор Куличев за политиката на БКП срещу Църквата, наследството на комунизма и агентите на ДС* ПДФ Е-мейл
WHO IS WHO - Религия
Написано от Пастор Христо Куличев   
Неделя, 17 Юни 2012 12:33
Share

Отдавна имах намерение да напиша книга за политическите процеси срещу Църквата.

Събирах материали и изрезки от вестници, но когато ме арестуваха Държавна сигурност ги иззе и не ми ги върнаха.

 

Защо трябва да помним

През 1999 г. в тази църква (Първа Евангелска църква, б. ред.) почетохме 50 години от първия пасторски процес. Присъстваха предимно хора засегнати от него. Когато 10 години по-късно отбелязахме 60-годишнината от процеса видях, че хората, които са засегнати от тези процеси, вече ги няма, отминали са. А младите ги нямаше. Нямаше ги и младите църкви. Сякаш никой не се интересуваше. Сякаш Църквата в България започва от тях.

Почувствах се задължен към паметта на тези мъченици на вярата, към тези страдалци. Това ме предизвика да напиша книга, която да посветя на тяхната памет. От три години насам употребих всички усилия да работя по книгата. Благодаря на Бога, че успях. .


Политиката на партията за унищожаване на Църквата

Бих искал да се обърне внимание на няколко факта. Първият е, че когато комунистите дойдоха на власт те се изявиха като открити врагове на Църквата. Второ, оттношението към Църквата се превърна в държавна политика. Не само идеологическа борба, но една борба за унищожаване на Църквата.

Девизът им беше изразен от първия комисар на просветата в СССР Луначарски, който беше казал: „Ние мразим християнството и християните. Даже и най-добри сред тях са най-големи наши врагове. Християнството проповядва любов. Това, което ни трябва на нас е омраза. Трябва да се научим да мразим, защото само така ще победим”.

Това беше политиката за унищожаване на Църквата. Затова те не се спираха пред нищо.

Мисля, че това, на което трябва да обърнем внимание, е да разберем характера, лицето и начина, по който действа една партия, която смята себе си за бог. Партия, която не греши. Тя е права дори когато греши.

 

Тактиката на превземане на Църквата чрез агенти на ДС

Третото важно нещо, е фактът, че комунистите много бързо разбраха, че Църквата не може да бъде унищожена. Тя винаги е била гонена, макар и не като държавна политика, но винаги управляващите са създавали пречка на Църквата още от самото й създаване.

Затова комунистите намериха друг хитър ход. Намериха човеци, за да провеждат тази тактика. Те решиха вместо да се опитват да унищожат Църквата, да я покорят. Да я подчинят на себе си.

Това те постигнаха чрез гоненията срещу вярващите и чрез внедряване не на свои външни хора, а на хора от Църквата да работят за Държавна сигурност като сътрудници и доносници.

 

Последиците от комунизма за Църквата

Смятам, че това е друг основен факт, на който трябва да обърнем внимание. Това е една от последиците на комунизма за Църквата. Днес ние нямаме комунизъм, но имаме един атеизъм, който обезвери нашия народ до такава степен, че малцина са тези, които вярват в Бог, макар България да се води християнска страна.

Това се вижда както в лицето на нашата Православна Църква, така се вижда и във всяка една деноминация. Тук ще отбележа, че един автор не трябва да проявява пристрастие към една или друга деноминация, когато излага фактите, за да може всеки да направи своето заключение.

Важното за нас е да знаем, че при тази „промяна” ние виждаме наследството на 45-годишното управление на България от комунистите и разрушаването на Църквата.


Отношението към агентите на Държавна сигурност в Църквата

И тук ще отговаря на въпроса какво да правим, какво да е отношението ни към хората от Църквата, които днес излизат като сътрудници на бившата Държавна сигурност? Може ли да наречем един човек брат, който е предавал своите братя? Нека не се поддаваме на едно неправилно разбиране на Евангелието, че като християни трябва да проявяваме любов. Дори и към враговете си. Това съвсем не означава, че ние трябва да се съобразяваме и да угаждаме на онези, които са предали вярата. На тях открито трябва да кажем: „Това не е по Бог, това не е угодно на Бог. Това е във вреда на Църквата”. Те трябва да бъдат открито разобличени и отстранени от служене в Църквата.

Бих желал да подчертая, че тази позиция не е всяване на някаква омраза към тези хора, а това е истината, от която се нуждае Църквата.

Другото нещо, което е важно и аз съм го направил в книгата, е ясно да се посочи лицето на комунизма, а така също и условието, което Бог изисква от всеки, който нарича себе си християнин. Ако ние не запомним тази урок ще повторим всички грешки, допускани досега от служители на Църквата.

Желанието ми е било и вярващите и невярващите в България да разберат, че Бог е в основата на всичко и Бог е в контрола на всичко. Неведнъж при срещи с представители на Държавна сигурност те са ми казвали: „Ние не искаме вашия рай на небето. Ние ще постоим рай тук на земята”. Всички сме свидетели на това, което комунизмът се опита да „построи”.

Наистина земята е наторена с много човешка кръв, напоена е с много човешки сълзи, но никъде не се вижда цветето на щастието, за което мечтаят всички човеци. Те ще го намерят само когато приемат Христос за свой Господ и Спасител. Когато един народ започне да живее по Божията воля. За съжаление нашият народ тепърва трябва да се учи на християнство. Сякаш ние отново трябва да се връщаме от началото на апостолството, да прилагаме Евангелието, Библията в своя всекидневен и обществен живот.

Когато бях арестуван комунистите ми казваха и друго: „Няма какво да направиш. Ами ние ще направим така, че до 2000 г. Църквата в България ще бъде ликвидирана”. Така мислеха те. Историята показа, че друг контролира събитията. И събитията показаха, че Църквата в България не е победена, не е отчуждена, мака и в нея да има внедрени служители и сътрудници на Държавна сигурност.


Необходимостта от чиста Църква без доносници

Ще дойде време, когато тя ще се очисти напълно. Но за това ти и аз не трябва да бъдем пасивни. Не трябва да сме доволни от факта, че разполагаме с една относителна свобода в нашия християнски живот, че можем да говорим, да пишем и да публикуваме всичко без никой да ни контролира. Че можем да провеждаме събрания и това да ни задоволява.

Не, това трябва да ни насърчава да търсим истината, да отстояваме истината и да живеем според истината. И тогава, когато виждаме, че в една Църква като ръководители все още има служители на Държавна сигурност, ние не трябва да бъде безразлични към това. Ние не трябва да казваме, както някои се опитват, че това е въпрос на деноминация. Тя си решава този проблем.

Братя и сестри, този въпрос засяга Христово тяло. Израел беше един народ – 12 племена, но нито едно племе не живееше самостоятелно и другото племе не се интересуваше от това, което ставаше при останалите.

Така че тези приятели, които днес казват, че въпросът за присъствието на агенти на ДС на ръководни постове в Църквата е въпрос на деноминацията, те искат да прикрият злото отново. Злото, което присъства в тяхната Църква, в техния живот. Това трябва да бъде разобличавано, защото Христос иска една чиста Църква без агенти. Ти и аз трябва да работим за тази чистота. Няма кой да ни очисти Църквата. Трябва да работим ти и аз, чрез мен и теб да постигнем тази чистота.

Това е едно ново изпитание, пред което е поставена Църквата сега. Наследството, което ни оставиха онези, които се опитаха да унищожат Църквата.


*Пастор Христо Куличев произнесе словото си по време на премиерата на последната му книга „Процесите – партията срещу църквата”, състояла се в Първа Евангелска църква в София в четвъртък. Вътрешните заглавия в публикацията са на сайта.

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов