|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Операция „КОРОНА”. Част 3: ДС по следите на царския архив в Германия ПДФ Е-мейл
РАЗСЛЕДВАНЕ - Разследване
Написано от Христо Христов   
Понеделник, 25 Ноември 2013 16:37
Share

alt
Сайтът desebg.com публикува част 3 от разследването за опита за кражбата на царския архив от Държавна сигурност чрез операция „КОРОНА” през 80-те години на ХХ век. В тази част се разкрива дейността на отдел 14 за културно историческо разузнаване в Първо главно управление (ПГУ) на ДС да проникне и придобие царския архив в чужбина, наследен от Симеон Втори.

Дотук в поредицата:
Част 1 – строго секретният план за операция „КОРОНА”.
Част 2 – мероприятията на ПГУ за „придобиване” на царския архив от чужбина.

 

Нови агентурно-оперативни мероприятия за царския архив

 След като получава сведения от резидентурата в Мадрид за съдържанието на т. нар. царски архив, който в по-голямата си цялост представлява личния архив на цар Фердинанд I, а също така и за архива на царската легация в испанската столица, през декември 1983 г. отдел 14 за културно-историческо разузнаване (КИР) в ПГУ набелязва и други агентурно-оперативни мероприятия.

altПо архива на бившата царска легация в Мадрид е разпоредено да се провери в архива на МВнР какви материали от бившата царска легация в Мадрид съхранява, за да е наясно разузнаването какви разпореждания да даде на резидентурата в Мадрид. При липса на документи от легацията в МВнР ръководството на отдел 14 КИР указва резидентурата в испанската столица да подходи за придобиването на следните материалите, които се съхраняват там: пакетите с изрезки от вестници с данни за България, старото знаме, папките с информационните материали и кореспонденцията.

По архива на царската фамилия е разпоредено да се вземе писмено сведение от бившия секретен сътрудник "ПЛАМЕН" на отдел 14 КИР (в делото „КОРОНА” неговата самоличност не е разкрита, б.а.). Агентът трябва да даде сведения за  взетите материали от гр. Кобург, Германия и „какво още има да се придобива оттам”.
По оперативния отчет на ПГУ се проверяват хората, които са имали достъп до царския архив -  американският историк Шмид и българските емигранти Стефан Груев и  Евгени Силянов.

Чрез резидентурата в Швейцария КИР планира да се положат усилия и установи какви архивни материали са оставени от Симеон в тази страна и къде е тяхното местонахождение.

Съвместно с отдел 03 „Западни страни” на ПГУ е наредено да се дадат указания на резидентурата във Вашингтон да установи какви материали и копия от микрофилми е предал Симеон Сакскобургготски на Държавната библиотека във Вашингтон.

Планирано е „съвместно с отдел 03 и 04 (контраразузнавателен) да се издирят подходящи лица от емигрантските среди, които евентуално да се използват за запознаване и копиране на документи, съхранявани от Симеон”.

Предвидено е и да бъде използван агент „ДЕЛОН”, препоръчан преди това от резидентурата в Мадрид, за използването му придобиването на архива на царската фамилия от територията на Швейцария и Испания. По всяка вероятност става въпрос за чуждестранен гражданин, бизнесмен, близък до Симеон, който е вербуван и използван по линия на научно-техническото разузнаване. Това става ясно от факта, че отдел 14 КИР търси за обсъждане по въпроса за използването на агент „ДЕЛОН” Управление „Научно-техническо разузнаване” в ПГУ


Информация от резидентурата в Мадрид

През март 1984 г. от резидентурата в Мадрид отдел 14 КИР получава строго секретна шифрограма, свързана с царския архив: В документа се посочва, че в испанска банка се съхранява архив на монархическата династия, свързан с периода непосредствено след изгонването на царското семейство от България. През първите години шеф на кабинета на Симеон е бил Борис Малчев, който по-късно е изместен от полк. Генчев. При напускането Малчев е взел целия архив, свързан с активна преписка с българската емиграция.

 

alt

 

Преди смъртта си Малчев е поискал от съпругата си да запази непокътнат архива до края на живота си. „Дъщерята Дочка Малчева, около 40-годишна, неомъжена, живееща самостоятелно в близост до източника, работеща в банка в Мадрид, се възмущавала, че майка й не се е съгласила преди десетина години да продаде този архив, тъй като за него са й предлагали около 2 млн. песети. Малчева получава пенсия от царската къща. Навремето изглежда са използвали част от ценностите на двора, поради което и сега разполагала с много пари”, се посочва в строго секретната грама на резидентурата.


Празният архив на МВнР

От една справка на МВнР, приложена в делото „КОРОНА” става ясно, В Архива на МВнР има само 20 архивни единици от Испания. Дипломатическите отношения с Испания са установени през 1910 г. и преустановени през 1946 г., през 1977 г. са възстановени.

При оттеглянето си от Испания през 1946 г. българското дипломатическо представителство в Мадрид е оставило цялото имущество и архива на легацията на съхранение на Йончо Берберов, бивш служител на легацията. През 1974 г. Генералното консулство в Мадрид е получило от наследника на Йончо Берберов – Милен Берберов, живеещ на остров Ибиса, около 200 писма и книги и др. материали на писателя Димитър Димов (съхранявани впоследствие в къщата музей „Д. Димов”), който е бил на специализация в Испания.


Архивът на Фердинанд I в Германия

В строго секретно агентурно сведение бившият агент „ПЛАМЕН” на отдел 14 ПГУ дава яснота за архива на цар Фердинанд. Сведенията агента са базирани на разговор д-р Рудолф Признер от Кобург, (Признер е царският аптекар в гр. Кобург, Германия б. а.).

След смъртта на Фердинанд през 1948 г. неговият частен (семеен) архив заедно с цялото му имущество е бил предаден на двете му дъщери Евдокия и Надежда. Архивът е представлявал главно кореспонденция на Фердинанд с майка му Клементина, синовете му Борис и Кирил, родственици и други лица.

Освен това е съдържал много снимки, грамоти, карти, знамена, ордени и други предмети. Всичко това е било сложено в запечатани сандъци, които по молба на дъщерите му били оставени на временно съхранение в Държавния архив в гр. Кобург.

 

alt


Няколко години по-късно Евдокия (според информацията сестра й Надежда вероятно е починала, действително тя умира през 1958 г.) изискала архивът на баща й да бъде изпратен в двореца Алтъхаузен във Вюртемберг (южно от Щутгарт), където живее и понастоящем (княгиня Евдокия почива през 1985 г., б.а.).

Според информацията след прехвърлянето на архива в гр. Кобург не е останало абсолютно нищо от личния архив на Фердинанд. Впоследствие, пак по данни на д-р Признер, част от архива на Фердинанд е бил взета от Симеон и майка му в Испания.

След тази информация подп. Цветан Станимиров от отдел 14 КИР, който води разработката „КАРОНА”, се разпорежда тези данни да се изпратят на резидентурата в Бон и да се дадат указания „да започне издирването на архива на Фердинанд, с оглед на придобиването му”. Това става през юни 1984 г.

Следващият документ е чак от януари 1985 г. и е от резидентурата на ПГУ в Мадрид. В строго секретната телеграма се посочва, че архивът на царското семейство, който е бил изпратен в библиотеката във Вашингтон, е бил микрофилмиран за нуждата на последната, а оригиналите са върнати в Мадрид.


Един странен документ – нещо много повече от личния архив на Фердинанд I

Там където в делото „КОРОНА” на ПГУ би следвало да се прочете по какъв начин и чрез кои агенти разузнаването е подходило за „придобиването” на царския архив, е прикачено копие от един странен документ, който по дата предхожда с две години, образуването на разработката „КОРОНА. Документът е озаглавен „Докладна записка за онова, което вероятно се съхранява от бившето царско семейство и респективно от Ц. Симеон” и е от 25 март 1981 г. Той няма автор, но върху първата му страница е написано ръкописно „За др. Авджиев”.

Без съмнение става въпрос за полк. Георги Авджиев, началник на отдел 14 РИК. Той работи в разузнаването от 1950 г. и зад гърба си има задгранични мисии в Аржентина и САЩ, а в периода 1971-1977 г. е под дипломатическо прикритие в Испания, където на практика изгражда резидентурата на ПГУ, което дотогава няма свой представител там. Вероятно и по тази причина най-активната резидентура по операция „КОРОНА” е именно тази в Мадрид.


Как на ПГУ е дадена идея да се доближи до Симеон

altДокументът за съхраняваното от царското семейство и респективно от Симеон, няма входящи и изходящи номера или други атрибути на документооборота в ПГУ.

Докладната записка най-вероятно е изготвена от човек, свързан с ПГУ, агентурно или оперативно и в същото време е отлично запознат с царското семейство и информацията, споделяна от различни важни личности, които по един или друг начин са имали контакти с царската фамилия.

От документа ясно личи, че данните за цар Симеон II са черпени от първа ръка от не кого да е било, а от Станислав Балан – секретар на цар Борис III. Човекът, който придружава бащата на Симеон при последната му среща с Хитлер през 1943 г.

В документа не само е дадена богата информация за съхраняваното от царското семейство, което далеч надхвърля личния архив на цар Фердинанд I, но и е предложен „план” още през 1981 г. как и чрез кого да се спечели доверието на Симеон Сакскобургготски и оттам да се отвори врата към това историческо и архивно богатство.


ПРЕМИНИ КЪМ ЧАСТ 4 ТУК: Тайните в царския архив, които ДС не успя да открадне.

 

 

Коментари 

 
-1 #1 svetlan 2013-11-26 09:41
Уважаеми Г-н Христов,както винаги сме подчертавали Вашата любезност и отзивчивост,наш ата група(навярно и многобройните читатели на сайта) отново разчита на тези Ваши добродетели и Ви моли най-учтиво,ако имате информация от тези действия на ПГУ-ДС ,дали е указана целта на събиране на Царските архиви.

Не би могло да се допусне,че комунистическат а сган не е имала никакви сериозни цели за придобиване на тези документи.
Ако пък нищо не е упоменато,молим Ви да ни информирате.

И много е важно,дали при планирането на операциите на ДС се споменава по чие указание се разработват подобни операции.

Благодарим Ви предварително!
 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов