|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Операция „КОРОНА”. Част 2: Първо главно управление на ДС в търсене на царския архив ПДФ Е-мейл
РАЗСЛЕДВАНЕ - Разследване
Написано от Христо Христов   
Понеделник, 28 Октомври 2013 15:08
Share

alt

Сайтът desebg.com публикува част 2 от разследването за опита за кражбата на царския архив от Държавна сигурност чрез операция „КОРОНА” през 80-те години на ХХ век. В тази част се разкриват действията на Първо главно управление на ДС (ПГУ) след утвърждаването на строго секретния план за издирване и „придобиване” на царския архив от чужбина. Самият план е публикуван в част 1 от документалното разследване.


До резидентурата на ПГУ в Мадрид

След като през март 1983 г. строго секретният план за издирването, установяването и кражбата на царския архив е утвърден от първия зам.-министър на вътрешните работи ген. Григор Шопов с изпълнението му се захваща отдел 14 за културно-историческо разузнаване на ПГУ. Със секретна шифрограма началникът на отдела полк. Георги Авджиев изпраща указания до резидентурата на разузнаването в Мадрид относно”Архивни материали и културно-исторически ценности на царската фамилия”.

С нея той указва на разузнавачите под прикритие в Мадрид да проверят дали при (бившата по ПГУ, б. а.) царица Йоанна се съхраняват архивни материали и културно-исторически ценности.

Посочено е, че в Центъра (по модела на съветското разузнаване и при ПГУ се възприема това определение за централата на разузнаването  в София, б. а.) липсват пълни и точни данни за царската библиотека и архив. Обяснено е, че при изгонването на царската фамилия след 9 септември 1944 г. са останали непотвърдени сведения, че тя е взела най-ценните материали и културно-исторически ценности.

Тези материали по-късно Симеон II е предал на библиотеката във Вашингтон и след микрофилмирането им – оригиналите му са върнати обратно. Други източници сочат, че архивът на царската фамилия се съхранява в банка в САЩ или в ГФР. „За извършеното ни уведомете”, завършва шифрограмата, подписана от полк. Авджиев.


Архивът на царската легация в Испания

altВ изпълнение на указания резидентурата в Мадрид изпраща до Центъра в София строго секретна от особена важност шифрограма относно „Архивите на бившата легация в Мадрид и царската фамилия”. В нея е изложена по-подробна информация за местонахождението им и съдържанието им.

Резидентурата информира, че архивът на бившата българска легация се съхранява в сградата, намираща се на площад „Саламанка” в Мадрид. Тези помещения са наети от Димитър Берберов, син на бивш съветник от легацията с разрешение на Министерството на външните работи под предлог, че съхранява архива. Берберов ползва две стаи и кухня, когато идва в Мадрид, тъй като живее постоянно в Сарагоса. Останалите 11 стаи са празни. Мебелите са изнесени от другия брат на Береберов и откарани на остров Ибиса.

Разузнаването установява, че архивът е преместен в два големи сандъка, от които единият е пълен, а в другия малко по-малко от половината. В непълният сандък се съхраняват: 4-5 пакета изрезки от вестници с материали, свързани с България; паспортни преписки и паспорти; старо знаме.

В пълния сандък: папки с информационни материали на легацията и такива, получени от България, а също така и кореспонденция.

Според резидентурата в Мадрид „съществува възможност да се организира преглеждане и копиране на част от документацията с помощта на източника без да се изземва. Беров няма интерес да изпусне архива, тъй като ще загуби правото за наемане на апартамента, за който плаща символична цена от 2 долара месечно”.


Царският архив – в гр. Кобург

Резидентурата на ПГУ в Мадрид установява и още два важни елемента от предмета на разработката „КОРОНА”, а именно в какво се състои т. нар. царски архив и къде се намира той. В строго секретната от особена важност шифрограма е посочено, че „архивът на царската фамилия се намира в имението в гр. Кобург (ФРГ) и малка част в дома на Симеон, респективно в Женева и Мадрид”.

Важното уточнение, което се прави, е, че архивът е личен на цар Фердинанд I, изнесен от България след абдикирането му (1918). Той съдържа кореспонденция с държавни лица от други страни, лични дневници, бележки и материали.

 

alt

 

„В по-късен период немското правителство също е предало на Фердинанд няколко архивни материали, свързани с България, обхващащи периода около Първата световна война. Част от тези материали Фердинанд е препратил на Борис III и те вероятно са останали в България”, се уточнява от резидентурата

Според разузнавачите в гр. Кобург е откарана цялата лична библиотека на Фердинанд. „При емигрирането на Симеон не са изнесени архивни материали от България”, твърди резидентурата.


Достъпът до архива на царската фамилия

Резидентурата в Мадрид дава и много важна информация за кръга от лица, които са имали достъп и са се запознали с архива на царската фамилия. Това са:

  • Проф. Шмид от историческия факултет на университета в Ню Йорк. Пише (по това време, б. а.) книга за България през периода на двете войни;
  • Стефан Груев – шеф редактор на списание „Пари Мач” (погрешно са посочени САЩ, списанието е френско, б. а.) син на бившия шеф на царския протокол. Написал е книга за политическото положение в България;

 

alt

 

  • Евгени Силянов (Париж). По-рано е работил в „Свободна Европа”, Мюнхен. Резидентурата уточнява за него, че „и сега два пъти седмично говори по същата радиостанция. По време на последния конгрес на Българската лига за правата на човека в Морж (град в Швейцария, б. а.)  Силянов е изнесъл доклад пред чужденците на тема: „Злополучната съдба на България между двете световни войни. Сега подготвя книга под заглавие „Македонският въпрос и България”. Той е на 75 години, но изглеждал на 50, бил много работоспособен и активен”;
  • Димитров (Лондон), роден в Плевен, има търговска фирма за филми, плочи и др.


Симеон и най-важните архивни документи в Швейцария

Резидентурата информира Центъра, че най-важните документи от архива са подбрани от Симеон и докарани от гр. Кобург в Швейцария и съвсем малко в Испания. „След това (преди една година) е дошъл американски специалист от университет в Калифорния, който ги е получил за микрофилмиране. Една част са се върнали, друга още се работила. Копия от микрофилмите са предадени на държавната библиотека във Вашингтон. За ориентация – в същия университетски център в Калифорния се микрофилмирал американския държавен архив”, информират от резидентурата.

Според източника на разузнавачите в Мадрид (източникът не е разкрит в шифрограмата, б. а.) „Симеон може да позволи запознаване с архива и копиране на част от документите на всеки български емигрант, който има научен интерес и пише трудове, свързани с историята на България. Той обаче би отказал такава услуга на официалните български власти”. Тази част от шифрограмата е подчертана.

 

alt

 

Резидентурата в Мадрид дори посочва агент, който най-добре би се справил с тази задача. „Най-подходящият човек, който може да легендира интерес и изпълни горната задача е агент „ДЕЛОН” (самоличността му не е разкрита в документа, б. а.). Той би могъл да се свърже лично със Симеон в града на пребиваването си и проучи отначало архива, намиращ се там”, е посочено в шифрограмата.

Отдел 14 на ПГУ за културно-историческо разузнаване не се осланят само на получената информация от резидентурата в Мадрид. Набелязани са и редица други агентурно-оперативни мероприятия за царския архив.


ПРЕМИНИ КЪМ ЧАСТ 3 ТУК: По следите на царския архив в Германия.

 

 

Коментари 

 
0 #1 svetlan 2013-10-29 02:21
Нашата група изразява искрено задоволство от уточненията на Г-н Христов по въпрса за 'Царския архив'.
Но остава въпроса,защо все пак е бил необходим този архив на комунистическит е бандити. Това е най-интесното в целия казус.

Силна доза на загадъчност се забелязва,че някои агенти на ДС не се разкриват и до днес,както посочва Г-н Христов.Това снижава нивото на изучаването на историята на ДС и БКП.Да,добре,комуни стите са решили да откраднат тези документи,но все пак на кого точно са нужни те и с каква цел.Умоляваме Г-н Христов ако му е възможно да уточни ,или предположи целите на акцията.Това би осветлило "белите(всъщност черните-б.н.) петна в историята на България",на които ще се натъкнат един ден "младите поколения".Ако ги има...Защото има официални данни,че наличието им след няколко десетилетия ще е съмнително.
 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов