|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
КГБ – поглед отвътре. Книга първа ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Книги
Написано от Христо Христов   
Неделя, 02 Декември 2012 23:05
Share

Почти десет години преди да се появи „КГБ – архивът на Митрохин” във Великобритания излиза една друга книга, която извади на бял свят част от големите тайни на КГБ. Става въпрос за „КГБ: Поглед отвътре” на Олег Гордиевски, публикувана през 1990 г. във вихъра на промени в разпадналия се съветски блок. Освен темата, общото между двете книги е фактът, че както Василий Митрохин, така и Олег Гордиевски е служител на КГБ. И двете книги са написани в съавторство с преподавателя в Кеймбридж и изследовател на съветския шпионаж Кристофър Андрю.

Олег Гордиевски (1938) е далеч по-млад от Василий Митрохин (1922) и за разлика от него се измъква на Запад преди разпада на СССР. Освен това заема ръководни позиции във външното разузнаване на КГБ и разполага със сведения за резидентурите на съветското разузнаване в различни страни, много от които западни.

Имената на някои избягали на Запад разузнавачи от КГБ по време на Студената война, които знаем днес, далеч не са известни през 80-те години на миналия век. Сред придобилите публичност са имената на Валтер Кривицки и работилият за британското разузнаване и ЦРУ военен разузнавач от ГРУ на СССР Олег Пенковски, но впоследствие разкрит и осъден на смърт.

Когато през 1985 г. Кристофър Андрю пише своята книга „Тайните служби” той прогнозира, че освен някои от станалите известни разузнавачи има и други, които са внедрени в КГБ, но чиито имена и дейност не са станали известни. Прогнозата му е вярна, защото през същата 1985 г. Олег Гордиевски допълва списъка с офицери от КГБ, работили успешно за британското разузнаване.

Гордиевски завършва Московския институт за международни отношения и постъпва в КГБ през 1962 г. Работи по изготвянето на анализи за агенти-нелегали, изведени да шпионират на Запад. Ръководи разузнавателната мрежа на КГБ в Дания (1966-1970). Там работи и през 1973-1978 г. Започва да шпионира за британската разузнавателна служба МИ-6 през 1974 г., когато е в Копенхаген. Първите му разочарования от системата настъпват през 1968 г. при погрома на Пражката пролет от войските на СССР и Варшавския договор.

Работи в централата на КГБ в Москва (1978-1982), след което е изпратен в Лондон, където през 1985 г. оглавява резидентурата на разузнаването. Привикан е в Москва няколко месеца по-късно (май 1985) по подозрение в измяна. Там е разпитан е с помощта на медикаменти от небезизвестния ген. Сергей Голубев, консултирал Държавна сигурност по убийството на Георги Марков.

.
продължава>
 
КГБ и Третият свят ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Книги
Написано от Христо Христов   
Неделя, 25 Ноември 2012 20:10
Share

Тази неделя в електронната библиотека на desebg.com представям продължението на бестселъра „КГБ – Архивът на Митрохин” – „Архивът на Митрохин” 2 – КГБ и Светът. Става въпрос преди всичко за страните от Третия свят.

Само десетилетие преди разпадането на СССР ръководството на КГБ все още е оптимистично настроено за успеха на политиката му в третия свят. Андропов самоуверено заявява пред виетнамския министър на вътрешните робти Фам Хун по време на посещението му в Москва през октомври 1980 г.:

Съветският съюз не просто говори за световна революция, но всъщност я подпомага. СССР изгражда мощен военен и икономически потенциал, който е надеждна защита за социалистическите страни и другите прогресивни в света... Защо САЩ и останалите западни страни се съгласиха на разведряване през 70-те години, а след това промениха политиката си? Защото империализмът осъзна, че намаляването на международното напрежение работи в полза на социалистическата система. През този период бяха освободени Ангола, Мозамбик, Етиопия и Афганистан.”

Съветската политика към Третия свят обаче се проваля не само от ниското равнище на местните „съзидателни сили и социално съзнание”, но всъщност от катастрофалния провал на съветската икономика.

Когато последният съветски войник напуска Афганистан, ръководството на КГБ усеща, че неговата международна разузнавателна мрежа от приятели и съюзници е започнала да се разпада. На последното заседание на разузнаванията от Съветския блок с участието и на службите от Куба, Монголия и Виетнам в източен Берлин през 1988 г. се прокрадва черен хумор: „Какво е социализъм?” – „Най-трудният и мъчителен път на прогрес от капитализъм към капитализъм”.

Седемдесет години по-рано прогнозата на болшевиките е съвсем друга. Те живеят с революционните мечти и вярването, че болшевизмът ще завладее скоро Европа, а след това и целият свят. Третият комунистически интернационал работи за тези цели. После ще дойде изкуственото акуширане на революции в онези страни в Азия, Латинска Америка, Близкия Изток и Африка, които СССР вижда като потенциални революционни клетки на един мечтан организъм на световната революция. .

продължава>
 
КГБ или тоталният шпионаж ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Книги
Написано от Христо Христов   
Неделя, 18 Ноември 2012 21:01
Share

След разпада на СССР в края на 1991 г. строгият контрол на границите на Русия е отслабен. През март 1992 г. един 70-годишен руснак хваща нощен влак от Москва за една от столиците на прибалтийските държави. Пътува с куфар на колелца, в който отгоре подрежда хляб, салам и напитки, под тях дрехи, а най-отдолу известен обем ръкописни бележки. На следващия ден се появява пред британското посолство в балтийската столица без предварителна уговорка. Настоява за разговор с отговорен служител. Приема го млада жена с отлични познания на руски.

Руският пенсионер заявява, че разполага с важен материал от архивите на КГБ и че е донесъл само малка част от материалите. Британците са заинтересовани и човекът се връща още два пъти в Русия. През есента на 1992 г. той и семейството му вече са в Лондон с британско поданство и под закрила.

Човекът се казва Василий Митрохин и е бивш служител на КГБ от далечната 1948 г. В продължение на 20 години е водил подробни записки от архивите на КГБ и ги е трупал лист по лист в контейнери под пода на вилата си. Ръкописът му се оказва безценен. Едва ли британските специални служби биха могли да очакват по-голям подарък. С архива на Митрохин те взимат макар и закъснял реванш за пораженията, нанесени от Филби и компания.

През 1995 г. Митрохин се среща за първи път с професора от Кеймбридж Кристофър Андрю, известен публицист, и автор на редица книги за разузнаването. Когато през 1999 г. книгата им „КГБ – Архивът на Митрохин” излиза във Великобритания и се превръща в бестселър световните медии тръбят, че вече нито един агент на Москва от епохата на комунизма не може да се чувства сигурен. Много страни правят разследвания по шпионските разкрития. Редица агенти са разобличени и изправени на съд.

Представям ви я накратко тази неделя, защото тя показва съветската политиката за контрол над обществата от Източния блок и политиката срещу противниците им на Запад, базирана на тоталния шпионаж. Шпионаж, създаден, провеждан и развиван от КГБ и неговите предшественици. .

продължава>
 
Горяните в Източния Балкан или разчупване на мълчанието за преживяното ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Книги
Написано от Христо Христов   
Неделя, 04 Ноември 2012 15:53
Share

На повечето обществени дискусии, премиери на книги, инициативи, свързани с комунистическото минало, които отразявам на сайта desebg.com през последните две години, почти винаги забелязвам присъствието една жена. Не я познавах. До 1 ноември тази година, когато на отбелязването на Деня на народните будители на изложбата „България 1944 – 1989. Забранена истина” в Държавна агенция „Архиви” присъствах на представянето на книгата „Горяните в Източния Балкан”.

Оказа се, че същата жена Радостина Георгиева е авторът на книгата. В действителност тя е внучка на един от легендарните горяни – командира на Втора сливенска чета на горяните Георги Маринов-Търпанов. На 2 юни 1951 г. четата е влиза в бой с около няколко хилядни милиционерски и армейски части. Въпреки, че е ранен на няколко места Търпанов успява да се изтегли с част от горяните. Заловен е след пет месеца, а след това осъден на смърт и екзекутиран.

Тази неделя в електронната библиотека на desebg.com бързам да споделя този нова книга. След първото открехване на темата за въоръжената съпротива срещу комунистическия режим след 9 септември 1944 г. с книгата на проф. Диню ШарлановГоряните. Кои са те” в края на 90-те години на ХХ век, след двата документални сборника на Държавна агенция „Архиви” за горяните, след фундаменталната двутомна „История на комунизма в България” (2009), в която проф. Шарланов дава точна картина на въоръжената съпротива, след документалния филм на Атанас КиряковГоряни”, дойде ред и на една по-различна книга.

Това, което Радостина Георгиева ни представя в „Горяните в Източния Балкан”  е много сходно с творческите търсения на Ваня Жекова. Двете ги обединява факта, че принадлежат към семейства, преживели репресии по време на комунизма.

Освен, че ще намерите много нови и важни сведения за дейността на сливенските горяни, мисля че книгата на Радостина Георгиева е особено ценна със смелостта на автора й да сподели преживяното. Тези деликатни за всяка фамилия моменти, още повече, когато става въпрос за невръстни момичета, каквито са случаите и Ваня Жекова, и с Радостина Георгиева, върху чието детство завинаги е останал отпечатъка на хора, свързани с „враг на народа”, всъщност са едно тежко емоционално бреме.

Ето как Радостина Георгиева описва детските си спомени:

.
продължава>
 
Загадката Людмила Живкова: Дъщеря на Живков и Държавна сигурност ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Книги
Написано от Христо Христов   
Неделя, 28 Октомври 2012 12:15
Share

От октомври 2012 г. на книжния пазар е книгата на журналиста Крум Благов „Загадката Людмила Живкова”. С нея авторът се опитва да представи дъщеря на Тодор Живков в светлина, различна от тази, в която може да бъде видяна в книгите, написани от хора от близкия й кръг.
 

Сайтът desebg.com публикува част от главата, посветен на Людмила и Държавна сигурност, предоставена любезно от автора на книгата.


Освен официалната власт, представител на която е Людмила Живкова, в България през онази епоха има и тайна, която формално е подчинена на първата, но често работи независимо от или дори срещу нея. Това е репресивният апарат. Тоталитарната власт съществува само благодарение на страха, а органите на МВР и по-специално Държавна сигурност трябва да вселяват това чувство. Като политик на Людмила Живкова почти всекидневно се налага да се сблъсква с представителите на тайната власт. Понякога тя й сътрудничи, друг път й се противопоставя, а понякога е принудена да й се подчини. Тези сложни отношения са поредица от конфликти и компромиси. .

продължава>
 
<< Начало < Предишна 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 Следваща > Край >>

Страница 88 от 94
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов