|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
„Съветска България” – книга втора 1964-1966 г. ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Книги
Написано от Христо Христов   
Неделя, 01 Юли 2012 15:43
Share

Как изглежда България 20 години след като комунистите идват на власт? Ето едно обобщение на нейния образ в един от докладите на британската дипломация от 1964 г.:

 

„България е малка селска страна, населвана от потомците на раса, която е била бедна, лошо управлявана и без приятели през своята история. Сега тя е управлявана от безскрупулна комунистическа диктатура, която отразява въжделенията на хората точно толкова, колкото и турците до 1878 г. или монарсите, които управляваха с протекцията на външни сили в годините преди малцинствената комунистическа партия да бъде поставена на власт от „освободителната” руска армия през 1944 г.

Когато, въпреки декларацията от Ялта, Сталин отказа да допусне свободни избори в България, той постави на власт непредставителен режим, който и сега продължава да е, както беше и тогава, марионетка на Съветския съюз. Освен това, българското раболепие пред Русия се увеличаваше с времето, а българската икономика ставаше все по-зависима от руската финансова и техническа помощ.

Сега, когато се правят показни приготовления за празнуване на 20 години от 9 септември, режимът изглежда държи здраво юздите. Комунистическата партия, съюзена с комунизирания Земеделски съюз и подкрепяна от руснаците, контролира пресата и радиото, и има на свое разположение повсеместна държавна мрежа от войска, милиция, вътрешни войски и тайна полиция, и няма никакви основания да се опасява от ефективна опозиция.”

 

Цитатът е от втората книга на Димитър Димитров „Съветска България”, която представям тази неделя в електронната библиотека на desebg.com. Тя излиза през 1999 г. – пет години след първата книга и е базирана на разсекретените архиви на Форин офис в периода 1964-1966 г.

.

продължава>
 
Съветска България през погледа на британската дипломация ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Книги
Написано от Христо Христов   
Неделя, 24 Юни 2012 16:03
Share

Много е полезно в изграждане на представата за миналото, особено за комунистическата епоха, човек да познава и да се опира на източници, различни от българските или съветските.

Такива източници са дипломатическите архиви. Тази неделя в електронната библиотека на desebg.com ви представям една такава книга – „Съветска България през три британски мандата 1956-1963 г.” на журналиста Димитър Димитров.

Колегата Димитров, дългогодишен редактор в българската секция на Би Би Си и водещ на историко-политическата й програма е един от малкото журналисти, работили на Запад, които вложиха сили, време и старание да представят на българското общество още в началото на прехода другата гледна точка – тази на западните дипломати.  Това той направи с първото по рода си проучване на архивите на Форин офис, отнасящи се за България.

Забележете, книгата му е публикувана още през 1994 г., когато българските държавни архиви едва започваха да се отварят и да предизвикват интереса на родните историци. По тази причина не е изненада, че двете части на „Съветска България” (тук представям само първата) са често цитирани в българската историография, посветена на периода на управлението на БКП.

Заглавието на изданието е красноречиво. Това са години, в които недвусмислено се британската дипломация определя развитието на България в орбитата на Съветския съюз. И това не е клишето, което често сме чували след промените, а реалност – такава, каквато я виждат с очите си и я описват в докладите си британските дипломати.

По онова време британското дипломатическо представителство в София е на ниво легация и ръководещите мисията са пълномощни министри, а не посланици.

В книгата си Димитър Димитров обхваща периода 1956-1963 г., в който британската легация е ръководена от трима пълномощни министри – Ричард Спейт (1956-1958), Антъни Ламбърт (1958-1960), Антъни Линкън (1960-1963). .

продължава>
 
Процесите – партията срещу църквата или защо трябва да знаем за тях ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Книги
Написано от Христо Христов   
Неделя, 17 Юни 2012 15:02
Share

През 1948 г. Политбюро на ЦК на БКП взима строго поверително решение, с което се разпорежда да бъде организиран публичен съдебен процес срещу ръководителите на Обединените евангелски църкви и прави подробен план за провеждането му.

В него се посочва кои пастори да станат подсъдими и е указано макар да заслужават най-тежко наказание „при произнасянето на съда да се избегне издаването на смъртни присъди”.

Няколко месеца по-късно, през март 1949 г. се провежда политически процес, при който 15 водачи на Обединените евангелски църкви на възраст между 28 и 65 години са обвинени в шпионаж. Съдът ги признава за виновен и им издава различни присъди – от доживотен строг тъмничен затвор до 1 година условно.

Някои от подсъдимите признават. Признава и пастор Васил Зяпков, който през 1946 г. е изпратен от Георги Димитров да установи връзки с делегатите на Англия и САЩ, които са протестанти, при подготовката на Мирния договор.

Години по-късно се разбира, че по съветската методика Държавна сигурност през 1949 г. пасторите са поставени в положение на безсъние, в резултат на което жертвите полудяват.

Архивите разкриват, че при проверката на партийната Комисията по разследване на процесите през 1956 г. за оневиняване на Трайчо Костов и съдените с него се стигат до някои разкрития.

Едното от тях е, че висши служители на ДС признават, че процесът срещу евангелистите през 1949 г. е бил един от онези процеси, при който поради липса на други доказателства за съдене признанията са изтръгнати с насилствени методи и средства.

За разлика от първия следващите три политически процеси срещу евангелистите в България не са открити и шумни. Чрез Държавна сигурност комунистическият режим е успял още при първия процес през 1949 г. да обезглави Протестантската църква и да всее страх във вярващите.

Преследването обаче продължава. Следват нови инсценирани съдебни процеси срещу протестантски пастори. Още един през лятото на 1949 г., по който са осъдени 10 души; през 1979 г. – 4 души и през 1985 г. – братята пастири Христо и Димитър Куличеви.

27 години след последния процес единият от осъдените по него Христо Куличев ще изпълни важната обществена мисия, като събере и опише всички тези факти в книгата си „Процесите – партията срещу църквата”, чиято премиера беше тази седмица. .

продължава>
 
Премиера: Гоненията на комунистическия режим срещу протестантите ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Книги
Написано от Христо Христов   
Събота, 16 Юни 2012 18:34
Share

Казаното отлита, а написаното остава. Тази максима е следвал пастор Христо Куличев, за да завещае за обществото малко познатата история за гоненията на комунистическия режим срещу Протестантската църква в България.

Премиерата на книгата му „Процесите – партията срещу църквата” на пастор Христо Куличев се състоя в четвъртък в Първа Евангелска църква в София, където самият той е бил пастор.

Изследването е посветено върху четирите политически процеси срещу протестантски пастори в периода 1949-1985 г., но в него авторът е отделил място и на гоненията по време на комунистическия режим срещу Православната църква и срещу Католическата църква.

Самият пастор Куличев е преследван от комунистическата власт и е арестуван и осъден по четвъртия протестантски процес през 1985 г. Той не предава вярата и впоследствие, когато излиза от затвора, е изселен.

„Важно е да се помнят изпитанията, на която е била поставена Църквата, както и хората, понесли страданията на комунистическата власт. И до днес нейните наследници не са поискали официално извинение от българския народ”, заяви по време на премиерата пастор Данаил Игнатов. .

продължава>
 
Премиера: Откровено от Ваня Жекова ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Книги
Написано от Христо Христов   
Вторник, 12 Юни 2012 21:09
Share

Книжарница „Хеликон” в хотел „България” на „Цар Освободител” се оказа препълнена във вторник вечер на премиерата на книгата на Ваня Жекова „Откровено за Айфеловата кула”.

Ваня Жекова, която е известна с проекта си „Катарзис”, проследяващ съдби на хора, преминали през репресиите на комунистическия режим, продължава и в новата си книга да търси отговори на въпроси за трансформацията на болката от преживяното от миналото. Този път центърът е поставен върху собствените й преживявания на дете от род, белязан от комунистическите й репресии. Нейният дядо е въдворен в Белене, а баща й Жеко Матев през 1961 г. е арестуван и осъден на смърт (амнистиран през 1964 г.). По време на престоя на баща й в затвор Ваня Жекова е невръстна – на три години е по време на ареста и на 6 години при освобождаването. Тези, както и репресиите на семейството през следващите години оставят дълбок отпечатък в съзнанието й.

„За повечето книги се казва, че има страхотно начало и край, но книгата на Ваня има страхотна среда”, сподели мнението си психотерапевта Евгений Генчев, работил с хора за преодоляване на изтезания, които са преживели. Той посочи, че ключовата дума е откровено и увери, че Ваня Жекова наистина застава откровено пред читателите. Разказът обаче е неочакван, преплетен е със сценарий за филм, който засилва психологизма.

.
продължава>
 
<< Начало < Предишна 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 Следваща > Край >>

Страница 87 от 91
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов